Решение № 4741 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница София в Агенция "Митници" против Решение 26470/09.12.2024г., постановено по адм. дело 8719/2024г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Ф.С.Т.Трейдинг ЕООД е отменено Решение РЗМ-5800-1431/32-960787 от 06.08.2024г., издадено от директора на ТД Митница София в Агенция "Митници", с което на търговеца е определена нова митническа стойност по МД с MRN 24BG005807262384R9 от 02.04.2024г., и са определени допълнителни задължения за мито в размер на 3 391лв. и ДДС в размер на 4 715.11лв., ведно със съответните лихви. В касационната жалба се излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно. Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за необоснован и неправилен по същество изводът на административния съд, за неправилно приложение на материалния закон, с аргументи, че издателят на административния акт се е справил с доказателствената тежест и е установил предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, обосноваващи правомощието за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013, както и че е доказал конкретните фактически обстоятелства обосноваващи приложението на метода по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 по отношение на стоките. По подробно изложени доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ф. С. Т. Трейдинг ЕООД, чрез процесуален представител, по подробни съображения, изложени в писмено становище, оспорва подадената касационна жалба. Счита решението на АССГ за правилно и моли да се отхвърли касационната жалба. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е било Решение РЗМ-5800-1431/32-960787 от 06.08.2024г., издадено от директора на ТД Митница София в Агенция "Митници", с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 по митническа декларация с MRN 24BG005807262384R9 са определени нови митническа стойност за стока 1 в размер на 3 391лв., и ДДС в размер на 4 715.11лв., на основание чл. 77, § 1, бук. "а", във връзка с чл. 85, § 1 от регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 54 от ЗДДС. От фактическа страна съдът е приел, че на 02.04.2024г. с митническа декларация с MRN 24BG005807262384R9 дружеството е декларирало за допускане за свободно обращение с цел крайно потребление стоки с произход Китай стока 1 чехли-джапанки от ПВЦ 21 852 чифта, с код по ТАРИК 6402993900, държава на изпращане и произход Китай, с декларирана митническа стойност с декларирана митническа стойност 3.00лв/кг. нето тегло и 0.61лв./чифт. С писмо от 02.04.2024г. управителят на дружеството е уведомен за започнала проверка по реда на чл. 188 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като му е и че следва да предостави обезпечение в размер на 28 162.24лв. за покриване на потенциалното митническо задължение или други вземания във връзка с вноса. А с писмо от 03.04.2024г. е изискано управителят на дружеството да предостави допълнителни документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност. В отговор управителят на дружеството е дал становище и е представил договор, фактури, разплащателен документ и фактури за подобни стоки. Със съобщение от 17.06.2024г. по реда на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение за определяне на нов размер на публичните държавни вземания за стоки от митническата декларация и за мотивите, на които ще се основава решението на директора, както и че дружеството има възможност да изрази становище по мотивите в 30-дневен срок. Съответно, ползвайки правото за даване на становище, управителят на дружество е представил такова на 10.07.2024г. На 06.08.2024г. е издадено оспореното Решение РЗМ-5800-1431/32-960787. В мотивите му е посочено, че при регистриране на декларацията е активиран рисков профил, който индикира, че декларираната митническа стойност на основание чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за стока 1 е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход, като за сравнение са използвани определените в т. 40, § 1 от ДР на ЗМ оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на ЕВРОСТАТ за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години - т. нар. "справедливи цени", предоставени на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) към ЕК. Съответно, съобразявайки нормата на чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013, е направен извод, че методът за определяне на митническа стойност въз основа на идентични стоки е неприложим, тъй като от извършената справка в Системата за определяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIА) не са установени данни за внос на стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и репутация. При прилагане на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, бук. "б" от Регламент /ЕС/ 952/2013 е посочено, че в описанието на стоките липсва информация за изделията , както на тези подлежащи на остойностяване, така и на други стоки , които са остойностявани в определени периоди. Третия метод посочен в чл. 74, § 2, бук. в от посочения по-горе Регламент също е приет за неизползваем, тъй като липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава стоката на митническата територия на Съюза. Неприложим е и метода по чл. 74, § 2, бук. г от регламент /ЕС/ 952/2-13, тъй като производителят на стоката не попада под юрисдикцията на органите на страната на вноса. Прието е, че това ограничава използването на метода на изчислената стойност като цяло до случаите, в които купувачът и продавачът са свързани лица и в които производителят е съгласен да предаде на властите в страната на вноса необходимите данни за установяване разходите и да предостави улеснения за всички последващи проверки. Тъй като липсва информация свързани с разходите за труд, за опаковане и др. разходи по отношение декларираните стоки, този метод не е приложен. Митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламента чрез методите за остойностяване чрез извършване на сравнителен анализ между декларираната в МД митническа стойност за брой, на наличните данни в МИС-IIIА, като при анализа е извършена подробна оценка на обстоятелствата, като са отчетени всички елементи на стоката, оказващи влияние върху икономическата им стойност. Въз основа на това е определена новата митническа стойност на стока 1 чехли-джапанки по 1.53лв./чифт. При така установеното въз основа на приобщените по делото като доказателства документи от административната преписка по издаване на спорното решение, първоинстанционният съд направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и отговаря на общите критерии за форма и съдържание на индивидуалните административни актове, но противоречи на материалния закон. Съдът се е базирал единствено на решение на СЕС по дело С-291/15, като е посочил, че в конкретния случай митническия орган е установил цена на такъв вид стока в диапазона от 3.00лв. до 15.00лв. на кг. е цената на чифт между 0.67л. и 3.50лв., докато в МД е посочена цена от 3.00лв/кг. и 0.61лв/чифт. Така извършеното деклариране, според съда, не разкрива драстично отклоняване от минимумите на средностатистическата цена и не е налице необичайно ниска стойност , с оглед установения от митническите органи диапазон на предлагане на подобен вид стока. Решението е правилно. По дефиницията на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. По чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Безспорно, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, бук. "а" до бук. "г" от същия, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял II на Регламент /ЕС/ 952/2013. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 е в тежест на митническия орган. В конкретния случай може да се прием, че в митническото решение са изложени мотиви относно неприемане от страна на митническия орган на хипотезите приложими в чл. 74, § 2, бук. а до бук. г от Регламент /ЕС/ 952/2013. Както ВАС приема в своята константна практика заложените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност. В тази връзка е и практиката на СЕС изразена в решения С-116/12 и С-599/20. От събраните по делото доказателства може да се приеме, че митническият орган е извършил съответния анализ на критериите заложени в чл. 74, § 2, бук. а до бук. г, преди да достигне до извод за приложимост на последната възможност по чл. 74, § 3 от МКС за определяне на митническата стойност на стоката и е обосновал съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, с оглед установеното, че цената на такъв вид стока варира от 3.00лв. до 15.00лв. за кг. и от 0.67лв. до 3.50лв. за чифт. Представените в хода на административното производство документи обаче, както правилно е посочил и АССГ не водят до извод за правилност на митническите заключения за наличие на реални съмнения на декларираната за внос стока. Както е прието в решение на СЕС по дело С-291/15 за да се обоснове реално съмнение следва декларираната договорна стойност да е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. СЕС посочва, че отклоняването от средностатистическата стойност на конкретния вид стока с по вече от 50% на декларираната стойност на стоката е основание тя да не се приеме и така да се премине към субсидиарния начин на определянето и. Във връзка с това решение, правилно АССГ като е съпоставил декларираната цена на стоката и установената такава от митническия орган е приел, че се касае за цена на подобен вид стока в широк диапазон, което не води до извод, че е декларирана необичайно ниска цена при вноса на последната. Предвид изложеното, като е достигнал до извод, че от страна на митническия орган не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, при определяне на митническата стойност на процесните стоки и е отменил оспорения административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. По съображения, свързани с изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и доказани разноски за касационното производство, но в редуциран размер, с оглед направеното още с касационната жалба възражение за прекомерност, до определения минимален размер в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004г., за възнаграждения за адвокатска работа - размера се определя на 1 110.60лв. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение