Решение № 3947 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10686/2020 г.

Решение № 3947 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10686/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград, срещу Решение № 1014 от 9.07.2020 г. на Административен съд, гр. Благоевград, по административно дело № 248/2020 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение №РД-02-36-133/12.02.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", в частта му по т. 3, 4 и 5, с които е отказано верифицирането на разходи в общ размер на 200 243, 83 лв., по искане за окончателно плащане № 4 по Договор №BG16 RFOP001-1. 008-0002-C03 на Община Благоевград, по проект "Изграждане на социални жилища в ІV- ти микрорайон", както и в частта за разноските.

Касационният жалбоподател – Община Благоевград, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

На първо място твърди неправилност на изводите на съда по отношение на т. 3 от оспорения административен акт. Спазвайки чл. 24, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 и ал. 7 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, възнагражденията на екипа за месец 05. 2019 г. са начислени и изплатени в месец юли 2019 г. Към момента на искането за окончателно плащане те не са разплатени и разходите са изискани за верификация на база тяхното начисление.

Неправилно първоинстанционният съд, изцяло е възприел становището на административния орган, че не са представени документи (платежни нареждания и банкови извлечения) за изплатени възнаграждения на екипа за организация и управление на проекта за месец май 2019 г. Възнагражденията са начислени към 21.05.2019 г., но са реално изплатени към месец юли 2019 г., като в кореспонденция в ИСУН 2020 са прикачени платежни нареждания, банкови извлечения и фишове на членовете на екипа за управление на проекта, доказващи тяхното начисляване и реално изплащане. Община Благоевград е начислила възнагражденията на членовете на екипа за действително извършени и необходими дейности по проекта и същите са изплатени през месец юли 2019 г., спазвайки разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.

На следващо място, по отношение на изводите на съда по т. 4 от оспореното решение, сочи, че за да е законосъобразен отказът на органа да верифицира разход в размер на финансовата корекция, трябва да е налице акт, с който финансовата корекция е определена по основание и по размер и този акт е влязъл в сила. В случая втората кумулативна предпоставка не е налице.

На последно място, по отношение на т. 5 от решението на административния орган, твърди, че не е налице приетото от първоинстанционния съд надвишаване в размер на 1 369, 98 лв., тъй като по бюджетна позиция 5. 1 "Невъзстановим ДДС" по Раздел II са отчетени стойности, превишаващи бюджетните средства, защото във финансовия отчет в окончателното искане за плащане са искани суми по фактури, които не са верифицирани в предишни искания за плащане и по този начин се получава дублиране на ДДС. Не е налице превишаване па ДДС по договор от 16.01.2017 г. с изпълнител "Благоевград Инвест 2016" ЕООД и фактура 0000000405 от 18.12.2018 г., като твърдения в обратна посока са недоказани.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Касаторът се представлява от пълномощник Е. Г.

Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и възражения по релевираните касационни основания, като счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт.

Моли съда да остави в сила решението в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. П. А., Адвокатска колегия гр. Враца.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:

На 21.11.2016 г. между Община Благоевград и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 9 506 000, 00 лв. за проект "Изграждане на социални жилища в IV микрорайон".

В чл. 4, ал. 1 от договора е регламентирано, че срокът за изпълнение на договора е 24 месеца, включително за изготвяне на окончателен отчет и представяне на искане за окончателно плащане, и започва да тече от датата на подписване на договора. В ал. 2 е посочено, че срокът обхваща всички дейности, свързани с изпълнението на договора, включително окончателното разплащане от бенефициера към изпълнителите.

В чл. 76 от Общите условия е посочено, че без да противоречи на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и Регламент (ЕС) № 1301/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, както и на ПМС № 189/28.07.2016 г., за да бъдат признати за допустими по проекта/бюджетната линия (финансовия план), разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване по съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/Указанията за предоставяне на финансова помощ, да са разплатени за действително извършени и необходими дейности по проекта/бюджетната линия (финансовия план), и да са извършени в съответствие с европейското и националното законодателство.

Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1 от Общите условия, УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта/бюджетната линия (финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността като се проверява съответствието на разхода с планираното в проекта/бюджетната линия (финансовия план).

Съгласно чл. 84 от Общите условия, в случай че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и ал. 2 и Раздел XIII, УО на ОПРР не го одобрява (не го верифицира), като уведомява за това бенефициера и при необходимост назначава допълнителни проверки.

На 21.05.2019 г. Община Благоевград подава искане за окончателно плащане № 4.

На 16.08.2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. изисква от община допълнителна информация и документи по исканите за верифициране разходи.

На 30.08.2019 г. Община Благоевград представя исканите допълнително документи и информация.

На 12.02.2020 г., с Решение №РД-02-36-133, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. отказва верифицирането на:

1. разходи в размер на 12 880, 80 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ.

2. разходи в размер на 966, 00 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия.

3. разходи в размер на 6 082, 70 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4 от договора и чл. 76 от Общите условия.

4. разходи в размер на 192 791, 15 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във връзка с установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/530 от Регистъра на нередностите, на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

5. разходи в размер на 1 369, 98 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 1 от Общите условия.

В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е материално незаконосъобразен в частта по т. 1 и 2 и в тази част го отменя и връща преписката на органа за ново произнасяне, с указанията по тълкуването и прилагането на закона. (В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила).

В частта за отказа по т. 3 за сумата от 6 082, 70 лв., представляваща поискана за възстановяване сума за възнаграждение, осигурителни вноски и ДОД на екипа по организация и управление на проекта за месец май 2019 г., съдът приема, че нормите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация са неотносими и не могат да служат като основание за неизпълнение на задължения и на договора за безвъзмездна финансова помощ и на ЗУСЕСИФ. Приема, че с настъпването на датата – 21.05.2019 г. е изтекъл срокът на договора, поради което и обективно не би могло, да се претендира верифицирането на разходи, след изтичането на срока му.

В частта на отказа по т. 4 за сумата 192 791, 15 лв. съдът приема, че отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата. Фактът, че решението за определяне на финансова корекция е оспорено по съдебен ред не задължава административния орган да верифицира разходите, след като няма влязъл в сила съдебен акт. По силата на чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕСИФ, достатъчно е единствено да е започнало производство по администриране на нередност, което обвързва административния орган да откаже да верифицира съответния разход.

В частта на отказа по т. 5 за сумата 1 369, 98 лв. съдът приема, че в случая са поискани за плащане суми, които не са верифицирани в предишни искания за плащане, като въпреки дадената възможност за извършване на необходимите корекции в искането за плащане и разменената между страните кореспонденция, оспорващата община не е извършила необходимите корекции, за да обоснове допустимост и основателност на верифицирането на този разход, поради което и предвид достигането на лимита по приложение "Бюджет" към договора на сумата на допустимите разходи за ДДС - 1 472 485. 03 лв., законосъобразно е отказана верификацията им.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на акта в частта му по т. 3, 4 и 5, по отношение на които отхвърля жалбата.

Изводът на съда е частично неправилен.

По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

1. За разхода по точка 3:

Административният орган е отказал верифицирането на разходи в размер на 6 082, 70 лв., тъй като не са представени необходимите платежни нареждания и банкови извлечения, доказващи, че разходите за възнаграждения за месец май 2019 г. са изплатени на членовете на екипа преди дата 21.05.2019 г., на която изтича срокът на договора за безвъзмездна финансова помощ и е подадено искането за окончателно плащане.

За да откаже верифицирането за разхода по тази точка органът сочи като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4 от договора и чл. 76 от Общите условия.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект.

Анализът на изискването по точка 2 сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват.

Органът се е позовал на чл. 4 от договора и чл. 76 от Общите условия.

В чл. 4 от договора е регламентиран срокът за изпълнение на договора (24 месеца), който обхваща всички дейности, свързани с изпълнението на договора, включително окончателното разплащане от бенефициера към изпълнителите.

В чл. 76 от Общите условия е посочено, че за да бъдат признати за допустими разходите трябва да отговарят на условията, предвидени в Насоките за кандидатстване по процедурата, да са разплатени за действително извършени и необходими дейности по проекта и да са извършени в съответствие с европейското и националното законодателство.

Касаторът оспорва извода на органа за недопустимост на разходите, възприет и от съда, като сочи, че в съответствие с чл. 24, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 и ал. 7 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, възнагражденията на екипа за месец май 2019 г. са изплатени през месец юли 2019 г. Към момента на искането за окончателно плащане те не са разплатени и разходите са изискани за верификация на база тяхното начисление.

В съответствие с чл. 2, ал. 1 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), Наредбата се прилага за служителите по служебно и по трудово правоотношение в държавната администрация. Тази наредба е приета на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 19, т. 6 НЗСДА, допълнителните възнаграждения са: допълнително възнаграждение по чл. 21, ал. 4 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда за изпълнение и/или управление на проекти или програми.

От сформирания екип от служители на бенефициера, по отношение на които е отказано верифицирането на суми за възнаграждение, осигурителни вноски и ДОД за м. май 2019 г., двама служители са назначени по служебно правоотношение, а останалите са по трудово правоотношение.

Основателно касаторът се позовава на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 2 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, съгласно която допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година.

Обратно на изводите на първоинстанционния съд, приложимостта на посочената наредба следва както от посочените по-горе разпоредби, така и от чл. 24, ал. 1 от същата, съгласно които Наредбата се прилага за служителите по служебно и по трудово правоотношение в държавната администрация, като допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя и за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми.

Следователно по силата на посочените разпоредби от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, Община Благоевград е била задължена да изплати възнагражденията на екипа за месец май 2019 г. през месец юли, както твърди и касаторът.

Съгласно чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1983/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), разходите са допустими за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако те са направени от бенефициер и платени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г.

В Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020", изм. 2.06.2016 г. (стр. 65) е регламентирано, че разходите са допустими за финансиране, ако са направени от бенефициента и са платени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г. Същото е предвидено в чл. 4, ал. 1 от ПМС № 119/20.05.2014 г. (отм.); , съответно чл. 3 от ПМС № 189 от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г.

Същевременно в чл. 14 от договора е посочено, че всички разходи, които са извършени от бенефициера след 31.12.2023 г., се считат за недопустими и не подлежат на верификация.

Видно от изложеното не е налице правна норма, която да определя различен период за допустимост на разходите по оперативната програма. Единственото ограничение, касаещо времевата допустимост на разходите, извън определения с Регламент № 1303/2013 период е регламентираното в чл. 4 на процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Още към датата на сключване на административния договор относимите разпоредби на НЗСДА са предвиждали допълнителното възнаграждение за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми, да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година. Това значи, че посочената разпоредба на договора е в противоречие с чл. 24, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация още към датата на сключване на договора за безвъзмездна помощ, тъй като не е съобразила нормативно установената възможност за изплащане на допълнителното възнаграждение на работниците и служителите

Съгласно чл. 51 от договора при промяна на приложимото законодателство, вследствие на което клауза на договора влиза в противоречие с правна норма от нормативен акт, приоритет има правната норма. Макар да не е посочено изрично, но per argumentum a contrarium, клауза на договора, която противоречи на разпоредба от нормативен акт към датата на сключване на договора не може да има преимущество пред разпоредбата на нормативния акт. До този извод се стига и чрез изричния чл. 52 от договора, съгласно който за неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на действащото право – национално и на Съюза. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите нищожни са договорите, които противоречат на закона. С оглед на това клауза на договора, която не е съобразена с националното законодателство, не може да породи неблагоприятни правни последици за бенефициера.

Видно от изложеното изводът на административния орган за нарушение на чл. 4 от договора, макар формално да е верен, е незаконосъобразен, тъй като противоречи на разпоредба от нормативен акт, което прави соченото правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ недоказано.

Първоинстанционният съд като е приел за законосъобразен извода на органа по точка 3 в оспорената част е постановил неправилно съдебно решение – в нарушение на материалния закон.

2. За разхода по точка 4:

Административният орган е отказал верифициране на разходи в размер на 192 791, 15 лв., поради установена и регистрирана нередност. С Решение № РД-02-36-1590/11.12.2018 г. РУО на ОПРР е определил на Община Благоевград финансова корекция в размер на 5% от допустимите и подлежащи на верификация разходи по договори от 13.07.2017 г. с изпълнител "Строителство и саниране – инженеринг консулт" ЕООД, от 04.07.2017 г. с изпълнител "Браво - строй" ООД и от 13.07.2017 г. с изпълнител ДЗЗД "ВИПС".

Като основание за постановения отказ органът е посочил чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ и чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Вярно е, че в диспозитива на оспорения акт органът не е посочено с цифрово изражение относимото към отказа за верификация по този разход правно основание. Но видно от подробните мотиви на акта органът е формулирал с думи приетото от него правно основание – започната процедура по администриране на нередност. Подробно в акта е посочена регистрираната нередност със съответния номер от регистъра, определената за нередността финансова корекция със съответния номер на акта и диспозитив, както и подробно по всеки от представените разходооправдателни документи по засегнатите от нередността договори са посочени размера на неверифицираната сума.

Освен това, макар в диспозитива да липсва, в началото на оспореното решение органът е посочил относимото правно основание, а именно чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

С оглед на горното в конкретния случай не е налице нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като целта, поради която законодателят изисква посочването на правното основание на акт – възможността адресатът на акта да осъществи ефективно защитата си, а съдът да извърши контрол за законосъобразност, е постигната.

Що се отнася до фактическото основание за отказ от верификация - определената финансова корекция, правилно първоинстанционният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 64, ал. 1 пр. 2 ЗУСЕСИФ задължава органа да откаже верификация при започната процедура по администриране на нередност. Без значение е оспорването на процедурата по определяне на финансова корекция, както и резултата от същото. Дори и финансовата корекция да бъде отменена, това не би довело до незаконосъобразност на отказа за верификация на разходите, тъй като законосъобразността му се преценява към момента на издаването му. В хипотеза на отмяна на финансовата корекция съответният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане, както е посочено и в оспорения административен акт.

Горното прави правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт в частта му по т. 4.

3. За разхода по точка 5:

Органът е посочил, че неразделна част от договора за безвъзмездна финансова помощ е т. 5 "Бюджет" от формуляра за кандидатстване, като в него се съдържат максималните размери за определени категории разходи, които се прилагат, както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта. Ръководителят на Управляващия орган установява, че по бюджетен ред V "Невъзстановим ДДС" са предвидени за финансиране разходи в размер на 1 472 485, 03 лв. Отчетените разходи са в размер на 1 473 855, 01 лв., като в резултат е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 1 369, 98 лв., по отношение на които е постановен процесният отказ по т. 5.

Като основание за отказа органът е посочил чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 1 от Общите условия.

Разпоредбата на чл. 84 регламентира правомощието на органа да откаже верификация на разход, който не отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 82, ал. 1 и 2 от Общите условия. Следователно разпоредбата на чл. 84 от Общите условия е неотносима към основанието, въз основа на което процесният разход е квалифициран като недопустим. Сами по себе си, визираните в чл. 82, ал. 1 и 2 от Общите условия изисквания са формулирани като задължение на органа за проверка и видно от съдържанието им представляват възпроизвеждане на някои от изискванията в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ и от допълнително формулирани такива към допустимостта на разходите. Разпоредбата на 80, ал. 1, т. 1 от Общите условия касае правомощията на административния орган да извършва проверка (верификация) на декларираните разходи и съответствието им с планираното в проекта, като в случай, че разходът не съответства на условията за допустимост, УО не ги верифицира. Същевременно по делото не е представен като доказателство документът, с който е определен бюджетът, на който се позовава органът. Липсват доказателства за фактическите установявания в тази част от административния акт.

Предвид изложеното съдът не може да направи дължимата проверка дали максимално допустимият бюджет е действително надвишен, поради което доводите на касатора за недоказаност на констатациите на органа са основателни.

Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения акт в частта му по т. 3 и 5 е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Това прави обжалваното решение неправилно в тази му част и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени Решение № РД-02-36-133/12.02.2020 г. в частта му по т. 3 и 5 и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ съдът определя тримесечен срок на органа за произнасяне. Решението, в останалата му оспорвана част, като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора в настоящото производството, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата над 4 868, 37 лв., присъдена на ответника, по компенсация, съобразно уважената част от жалбата.

Предвид направените от страните искания за присъждане на разноски в касационната инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 във вр. с чл. 228 АПК, съдът следва да присъди разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от касационната жалба.

Касаторът претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 1601, 95 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лева, или общо 1901, 95 лева. Дължимите разноски са в размер на 70, 79 лева съразмерно на уважената част от касационната жалба.

Ответникът претендира разноски в размер на 5 438, 93 лева платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно Анекс от 1.09.2020 г. към договор за правна защита и съдействие от 07.11.2018 г. и платежно нареждане от 18.09.2020 г. Касаторът прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 5 438, 93 лева. Възражението е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 4 532, 43 лева, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 4 363, 74 лева, съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд