Решение № 13832 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3176/2020 г.

Решение № 13832 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3176/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Пловдив, подадена чрез адв. Георгиев, срещу Решение № 215 от 24.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2449/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 120 от 11.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите, с който на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2017 г. по разрешително за водовземане № 300371 от 14.05.2004 г. в общ размер на 106 523. 14 лв. и лихва за забава в размер на 26 407. 83 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че административният орган не е бил длъжен да изпълни задължението си по параграф 3, ал. 2 от приложимата тарифа. Съдът неправилно не е уважил оплакването за неправилно описание на правните норми в мотивите на административния акт. Съдът не се е произнесъл по оплакването, относно факта, че в АУПДВ не се конкретизира мястото на водоползване. Иска отмяна на решението и отмяна на АУПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив, чрез юрк. Христова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното: С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, срещу АУПДВ № 120 от 11.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2017 г. по разрешително за водовземане № 300371 от 14.05.2004 г. в общ размер на 106 523. 14 лв. и лихва за забава в размер на 26 407. 83 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма и в съответствие с материалния закон и при спазване на административно-производствените правила. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество-жалбоподател справки и декларации по чл. 194б от Закона за водите (ЗВ) за използваните количество вода за периода 2014 г. – 2017 г. и за конкретни обекти на водоползване. Съдът е приел, че цената на правото на водовземане законосъобразно е определена в съответствие със съответните Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ТТВПВОЗ) (отм.); в сила от 01.12.2012 г. до 1.01.2017 г. и ТТВПВОЗ, в сила от 1.01.2017 г., като и в двете тарифи размерът на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е в размер на 0, 02 лв/куб. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и е приел, че от дружеството не са представени доказателства за плащане на задълженията. Направил е извод, че нито в административното, нито в съдебното производство, са представени нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения. Вещото лице е потвърдило, че ползваният годишен воден обем за периода 2014 г. – 2017 г. за конкретни обекти на водоползване е отчетен по показания на измервателни устройства, декларирани от дружеството. Установило е, че законната лихва за забава е правилно определена по размер. Въз основа на така установеното, административният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост към спора, като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Не е било спорно по делото, че "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив е титуляр по разрешително за разрешително за водовземане № 300371 от 14.05.2004 г. от подземни води, чрез шахтови кладенци - ПС "Кричим", разположени в землището на гр. Кричим, община Кричим, с цел на водовземането - питейно-битово водоснабдяване на обекти: гр. Кричим, община Кричим и с. Устина, община "Родопи", с разрешено годишно водно количества - 753725 куб. м. Краен срок на действие на разрешителното – 14.05.2029 г. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел, че не е следвало Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" да изпълни задължението си по § 3, ал. 2 от тарифата. Без значение за законосъобразността на АУПДВ е неизпълнението от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" на задължението по § 3, ал. 2 от ДР на ТТВПВОЗ да съобщи с уведомлението за дължимите такси по чл. 9, ал. 4 или 5 от тарифата титуляр на разрешителното за актуалните цени на водовземането, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси. Цените по чл. 12, ал. 1 по позиция № 1 от действащата тарифа за ползване на отнета вода за обществено питейно-битово водоснабдяване за процесните периоди е идентична с цената по чл. 10, ал. 1, позиция № 1 по отменената тарифа. Разпоредбата на чл. 194 ЗВ установява заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водовземане по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – ТТВПВОЗ (отм.); в сила от 1.12.2012 г. до 01.01.2017 г. и ТТВПВОЗ, в сила от 1.01.2017 г. В случая и по отменената и по действащата тарифа, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0. 02 лв. /куб. м. Дължимите такси правилно са определени въз основа на представените от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив пред административния орган справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2014 г. - 2017 г. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. Жалбоподателят не е предоставил други данни за ползваните води по процесното разрешително за водоползване, освен установените от служителите на административния орган в констативните протоколи, въз основа на справките и декларациите, подавани от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив. Обратно на поддържаното в касационната жалба, че не се конкретизира мястото на водоползване, в мотивите на оспорения административен акт е посочено точното местонахождение на кладенците, съгласно представените от дружеството списъци на водоизточниците. Първоинстанционният съд правилно се е позовал и на извършената по делото ССЕ. Видно от заключението на вещото лице, размерът на задълженията е правилно определен въз основа на подадените от дружеството справки и декларации. Обоснованите фактически констатации на административния акт не са опровергани, а в подкрепа на жалбата не са представени доказателства, които да ги оборят с насрещно доказване. Съгласно чл. 194б, ал. 1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал. 2 /в приложимата редакция/ образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и разрешителни от самото дружество. В тази връзка, обосновани са изводите на съда, че при анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че за посочените водни количества в тези справки са установени законосъобразно публични задължения с АУПДВ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради неправилно посочване на правните основания в АУПДВ. Погрешното посочване в акта на чл. 10, ал. 2, т. 2, вместо т. 1 ТТВПВОЗ, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 50/01.07.2011 г. (отм.); , приложима за 2014 г. – 2016 г. не се отразява на законосъобразността на акта, в който задължението е определено в размерите, посочени в констативните протоколи, в които таксата правилно е определена по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифата в размер 0, 02 лв/куб. м., в който смисъл е и заключението на вещото лице. В този смисъл, грешно посочената точка на нормативната разпоредба представлява техническа грешка, което не представлява основание за отмяна. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,