Решение № 14711 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2019 г.

Решение № 14711 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Сънрайз" АД, представлявано от Н. Бойкова, подадена чрез адв. Петкова срещу решение № 702/9.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2388/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МДТ - 676/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че обжалваният акт съдържа всички необходими реквизити. Счита, че в акта не се съдържа начина на определяне на размера на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО). Обосновава аргументи за липсата на основание за издаване на акта, тъй като е посочена само разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, но не е уточнено коя точно хипотеза се има предвид и защо. Според касатора от представените по делото заповеди, определящи частите от населените места, включени в системата за организирано поддържане на чистота, не може да се обоснове принадлежността на имота на жалбоподателя към територията, посочена в заповедите, както и реалното предоставяне на услугите. Излага доводи, че със събраните доказателства административният орган не е успял да докаже обстоятелствата, които са били в негова тежест. Иска отмяна на решението по реда на касацията и постановяване на решение по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – началник на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър в дадения от съда срок не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, както и заявените касационни основания, установи следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Сънрайз" АД против АУЗД № МДТ-676/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, с който са установени задължения за ТБО общо в размер на 5 619, 45 лв. и лихва в размер на 1 807, 35 лв. за недвижим имот с идентификатор 27454.502.75. За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е квалифицирал жалбата като подадена от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок. Посочил е, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е възприел за неоснователно твърдението на "Сънрайз" АД, че правото му на защита е нарушено, тъй като в оспорения АУЗД имотът не е индивидуализиран. Аргументирал се е, че видно от декларация по чл. 14 ЗМДТ самото дружество е посочило, че недвижимият имот е разположен във ваканционно селище "Елените". Посочил е, че в хода на производството дружеството релевира различни възражения относно предоставянето на компонентните за ТБО услуги относно с. Емона, общ. Несебър. Съдът е преценил възраженията като ирелевантни, предвид факта, че "Сънрайз" АД изначално е посочил, че недвижимият имот е разположен във ваканционно селище "Елените". Административният съд е изложил и доводи, че в мотивите на обжалвания АУЗД органът по приходите е идентифицирал имота чрез номера на декларацията по чл. 14 ЗМДТ и с неговото фактическо описание, а така също чрез партидния му номер, с оглед на което е обобщил, че не съставлява съществено нарушение фактът, че имота се идентифицира по различен начин в съдържанието на административния акт. Първоинстанционният съд е разгледал като неоснователно твърдението на дружеството, че правото му на защита е съществено нарушено, поради неконкретизирането на отделните компоненти от ТБО. Органът по приходите е посочил в мотивите на акта, че е определил задълженията на база данъчната оценка на имота, но при проверка съдът е установил, че е приел отчетната стойност, декларирана от дружеството в декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Размерът на всяка от трите такси - за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и ставката за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер на задължението. Поради това съдът е установил, че дружеството не е лишено от възможността да се защитава срещу всяка от таксите поотделно и в този смисъл липсва съществено процесуално нарушение. Административен съд – Бургас е обсъдил поотделно оплакванията на дружеството за всеки от трите компонента, участващи във формирането на ТБО относно начина на определяне, предоставяне на услугата и нейния размер, достигайки до извода, че всички компоненти на ТБО, определени с АУЗД № 676/24.04.2018 г., са дължими от "Сънрайз" АД. С оглед на това е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № МДТ - 676/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - Бургас правилно е установил основните спорни въпроси относно качеството на жалбоподателя като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и наличието на основание за определяне на задължения за ТБО за декларирания от дружеството недвижим имот. Доводите за неправилност на обжалваното решение, обосновани от твърдението за нарушение на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила не се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спорното задължение факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи, които са последователни, непротиворечиви, логични и отразяват механизма на формиране на вътрешното убеждение на съда за постановяване на решението. При проверка за съответствието на издадения АУЗД с материалния закон Административен съд – Бургас законосъобразно е счел, че няма допуснато нарушение от страна на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчнозадължени лица за плащане на данък върху недвижим имот са собствениците на облагаеми с този данък недвижими имоти (чл. 11, ал. 1 ЗМДТ). Установяването по данни с декларация е регламентирано в текста на чл. 107 ДОПК. Според нормата на чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случаят е видно, че представляващият "Сънрайз" АД е подал декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ като е открита партида № 1158491310040 за придобития чрез апортна вноска обект – УПИ с идентификатор 27454.502.75, разположен в обхвата на ваканционно селище Елените, община Несебър. Актът е издаден след извършена проверка, именно по данни от декларацията на собственика. Дружеството, като собственик на имот, находящ се във в. с. Елените, община Несебър, е носител на задължението за заплащане на ТБО, законосъобразно установено с АУВДТ по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК, въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Ето защо задълженията за ТБО са надлежно установени по предвидения за това ред и не е налице претендираното в жалбата нарушение. Възраженията на задълженото лице за недължимост на ТБО, поради неизвършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо и поддържане чистотата на териториите на обществено ползване са приети от съда за неоснователни. Тези изводи на административния съд се споделят от настоящата касационна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 62 ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Установено е по делото, че размерът за ТБО, която се състои от уредените в чл. 62 ЗМДТ три компонента, е определен съгласно приетата от Общински съвет Несебър Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. Неоснователно е оплакването на касатора за липсата на доказателства, че от Община Несебър действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. За процесният период 2013 г. - 2015 г. са издадени заповеди на кмета на Община Несебър по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, приложени по делото, с които са определени районите на територията на Община Несебър, включени в организирано поддържане на чистотата, където се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е отбелязано, че дейностите се извършват и непосредствено до територията, в рамките на която се намира процесният имот на дружеството – във в. с. "Елените". Определена е честотата на извършване на отделните дейности, съставляващи отделните компоненти на ТБО. В обсъжданите заповеди и в приложенията към тях е записано, че дейностите, (събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и поддържане на обществени територии) се извършват, както непосредствено до територията на имота в рамките на който се намира процесната земя в местността Козлука, в. с. Елените, така и в с. Емона, където е декларирано, че се намира УПИ. При това положение, въпросът къде попада конкретния имот на "Сънрайз" АД – дали в землището на с. Св. Влас или в това на с. Емона е ирелевантен, а предявените с касационната жалба основания в този смисъл – неоснователни. Таксата за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо също е дължима, тъй като безспорно е доказано, че е налице функциониращо депо на територията на общината. Настоящата касационна инстанция изрично следва да посочи, че освобождаване от плащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е налице единствено когато няма такива. От представените по делото актове за публична общинска собственост, в които са описани поземлени имоти – "сметище" се установява, че на територията на общината функционира депо за битови отпадъци. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,