Решение № 2400 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2012 г.

Решение № 2400 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Джинджи Ги" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 986, вх. И, ап. 22, представлявано и управлявано от Адела Ванкова Илиева против Решение № 726 от 14.02.2012, постановено по адм. дело № 2390 по описа на Административен съд София град за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № Д-47-0127/24.01.2011 г. на и. д. началника на Митница Столична за прекратяване на разрешение за търговия с тютюневи изделия № B./25.05.2010 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Столична, чрез юрк. Конакчиева, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред АС е било посоченото решение на митнически орган, с което на осн. чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е прекратено разрешение за търговия с тютюневи изделия № B./25.05.2010 г. поради установяване на налични в обекта за търговска дейност на дружеството на 5 (пет) броя кутии цигари, марка "Голд Класик" без бандерол. Административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изпълнение на материалноправните норми. Съгласно чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС издадено разрешение се отнема, когато лицето държи в търговско помещение, продава, предлага в обекта тютюневи изделия без бандерол или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност. Според съда по делото категорично е доказан фактът на държане от търговеца в обекта, който стопанисва, на тютюневи изделия без бандерол. Това се установява от съставения протокол за извършена проверка от 10.09.2010 г., вкл. от неразделния от него опис на иззети стоки, така и от обясненията на св. Лазаров и св. Иванов в с. з. на 3.10.2011 г. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Основното възражение в първоинстанционното производство, както и в касационната жалба е, че наказателното постановление, в случая на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, не е влязло в сила. Според съда, това възражение е неоснователно, като това становище се споделя от настоящия съдебен състав. Според разпоредбата, на която се позовава административния орган, в приложимата редакция, която е и действаща към момента на осъществяване на деянието, на юридическо лице или едноличния търговец, което държи на склад или в търговско помещение, или в превозно средство, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок за валидност, органът по чл. 90г, ал. 1 прекратява издаденото разрешение. Законодателят е определил като правнорелевантни факти за прекратяване на разрешението за търговия с тютюневи изделия тези по осъществяване на определено действие, като "държане, предлагане, продаване и превозване" по повод на конкретни стоки, а именно тези, които се облагат с акциз, в резултат на което поведение се явява нарушен режимът за търговия с тях. За установяването на тези факти се явява необходимо съставянето на акт за нарушение, като същият се явява задължително необходим в производството по издаване на наказателно постановление, с оглед ангажиране на административно-наказателната отговорност на извършителя на деянието. В административното производство, което се обсъжда достатъчно се явява само фактическото констатиране на нарушението, понеже това нарушение има за последица прекратяване на разрешението за търговия. Съпоставката на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС и чл. 123, ал. 2 от ЗАДС води на извод, че държането на тютюневи изделия без бандерол в търговско помещение от едноличен търговец, е основание за издаване на административен акт с правопрекратителни последици, а освен това е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност, като елемент от обективна страна на административно нарушение и при условие, че са налице останалите елементи от състава му. В тази връзка следва да бъде съобразено, че налагането на административно наказание по реда на ЗАНН протича в две фази. Първата фаза е образуването на административно-наказателното производство, със съставянето на акта за установяване на административно нарушение /чл. 36 от ЗАНН/. Втората фаза на производството е свързана с налагането на административното наказание посредством издаване на наказателно постановление. Производството по ЗАНН е спорно (събират се доказателства), а с произнасянето наказващият орган решава "правен спор", в случая административно-наказателноправен (има ли извършено нарушение, кое е лицето - извършител, виновно ли е извършено т. н.). Наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Чрез наложеното административно наказание наказващият орган реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за виновно в извършването на правонарушение, в случая административно такова. Друга е правната природа на оспорваното в настоящото производство решение на началника на Митница Столична. То е индивидуален административен акт. Израз е на упражняваната от митнически орган изпълнително-разпоредителна компетентност, а не юрисдикционна такава. Издава се при наличните законови предпоставки за това, в случая визирани в материално-правната разпоредба на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от ЗАДС. Последната не въвежда като основание за прекратяване на издаденото разрешение за продажба на тютюневи изделия, лицето да е извършило нарушение по ЗАДС, установено с влязло в сила наказателно постановление. Ето защо двете производства - това по издаване на ИАА и на НП са отделни и независими едно от друго. Те не са взаимно обусловени и между тях не съществува връзка на преюдициалност. В този смисъл липсата на влязло в сила наказателно постановление за деянието, описано в процесното решение, не е условие за започване и финализиране на процедурата по прекратяване на издаденото разрешение с решението на митническия орган по реда на чл. 90ж, ал. 1 от ЗАДС. С оглед на изложеното, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. В тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените и поискани разноски от ответника по жалбата за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 150 лв. като минимален нормативно определен размер на възнаграждението. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,