Решение № 13722 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 603/2016 г.

Решение № 13722 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 603/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 684 от 23.11.2015 г. по административно дело № 664/2015 г. Административен съд - П. е: 1) отхвърлил жалбата на Л. П. К. против решение № 2153-12-19 от 31.07.2015 г. на директора на ТП НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - П., с което е потвърдено разпореждане № 25/протокол № N01178 от 20.05.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е оставена да се изплаща в минимален размер по чл. 75, ал. 4 от КСО пенсията на Л. П. К.; 2) оставил без разглеждане жалбата на Л. П. К. срещу разпореждане № ПР-421 от 02.07.2015 г., с което за начална дата за получаване на индивидуална пенсия е определена 11.07.2013 г. като недопустима и върнал преписката на директора на ТП НОИ - П. за изрично произнасяне в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на преписката. Така постановеното решение е обжалвано от Л. П. К. от гр. В., действащ чрез пълномощника адвокат Павлов. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, като от изложените в касационната жалба съображения явства, че искането за касиране е само досежно отхвърлителния диспозитив на съдебното решение. В проведеното по делото съдебно заседание касаторовият повереник поддържа жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - П., не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за основателна. С разпореждане № 25/протокол № N01178 от 20.05.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - П. е оставена да се изплаща в минимален размер по чл. 75, ал. 4 от КСО отпуснатата на Л. П. К. пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по съображение, че не е представена заверена осигурителна книжка за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.2002 г. Пенсионният орган е посочил и че пенсиите следва да се изплащат от 17.12.2014 г. Разпореждането е атакувано от К. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган, като е претендирал, че неправилно е определена началната дата на пенсията и размера й. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - П. с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 31.07.2015 г. не е уважил сезиралата го жалба, като е посочил, че с ново разпореждане № ПР-421 от 02.07.2015 г., началната дата, от която следва да се изплащат пенсиите, е поправена на 11.07.2013 г. (датата на инвалидизиране), а определянето на пенсията в минимален размер и отказът за изменението й в реален размер е следствие непредставянето на заверена осигурителна книжка и незачитането на осигурителния стаж за периода 01.01.1999 г. - 31.12.2002 г. (когато К. е упражнявал трудова дейност като едноличен търговец и като такъв е подлежал на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице) поради невнасяне на всички дължими осигурителни вноски. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт Пазарджишкият административен съд правилно е приел, че разпореждането от 02.07.2015 г. подлежи на задължителен административен контрол, поради което го е изпратил на директора на ТП на НОИ за изрично произнасяне на по жалбата на К. срещу него. В частта по отношение на атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - П. от 31.07.2015 г. съдът е споделил съображенията на горестоящия административен орган в насока, че правилно е определена пенсията на жалбоподателя в минимален размер на основание чл. 10, ал. 2 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), тъй като длъжностното лице не е разполагало с всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход след 01.01.1997 г., което правело невъзможно прилагането на изричната разпоредба на чл. 70, ал. 3 от КСО, поради което е формулирал краен правен извод, че решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни. Този извод, отнесен към иначе правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по настоящия казус и при съобразяване с относимата в случая нормативна уредба в приложимата й редакция, не може да бъде споделен. През периода 1999 г. - 2002 г. Л. К. действително е подлежал на задължително осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като едноличен търговец (доколкото в случая не е подал декларация за прекъсване на осигуряването в този период). На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В съответствие с тези разпоредби, при изчисляване на осигурителния стаж не е бил зачетен периода, за който от него като самоосигуряващо се лице не са внесени в дължимия размер осигурителни вноски (касае за 1999 г. - 2002 г.). Тук следва да се има предвид обаче, че правото на органите на НОИ да съберат по принудителен ред тези дължими осигурителни вноски е погасено по давност. Възможност е за лицето да ги внесе доброволно и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а санкция за него е в случай на невнасянето им осигурителният стаж и осигурителният доход за тези години да не бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на лична пенсия и определянето на нейния размер. Това е съдържанието на правилото за поведение, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват по реда, регламентиран в чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж: с осигурителни книжки, в които се посочва времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно отменената понастоящем разпоредба на чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), приложима за осигурителните периоди до 01.01.2016 г. по силата на § 9 от ПЗР на ПМС № 45 от 05.03.2015 г. (ДВ, бр. 33/2013 г.), осигурителният стаж, осигурителния доход и направените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски се вписват в заверената осигурителна книжка, издадена от съответното териториално поделение на НОИ. Осигурителните книжки се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски (което в случая не е така - Л. К. за периода 1999 г. - 2002 г. не внесъл осигурителни вноски). На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от НПОС (в приложимата за казуса редакция) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания двумесечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Т. е. при непредставени надлежни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за периода 1999 г. - 2002 г. пенсията на Л. К. е следвало да бъде отпусната в действителен размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в 2-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Нормата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходим за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на К. са установени, с изключение на периода 1999 г. - 2002 г. В определения двумесечен срок лицето не е представило надлежните документи по чл. 41 от НПОС относно този период, но са представени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за останалите периоди след 01.01.1997 г. Следователно при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж на К. от 24 години, 7 месеца и 6 дни (в него не са включени процесните 1999 г. - 2002 г., за които не са внесени осигурителни вноски) и установения за периода осигурителен доход, за пенсионните органи не съществува пречка да определят индивидуалния коефициент на Л. К. съгласно чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от КСО и съответно да изчислят отпуснатата му пенсия в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 01.01.1997 г. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. Съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на лична пенсия при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО, е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. (без периода 1999 г. - 2002 г., който трябва да се изключи) може да се установи от представените доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Периодът от 01.01.1999 г. до 31.12.2002 г., за който не са внесени дължимите осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж и съответно доходът от него не участва в изчисленията. Изложеното обуславя извод, че актовете на пенсионните органи, с които е отказано определянето на отпуснатата на Л. К. пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са издадени в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, което не е съобразено от решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд. Анализирайки фактите по спора административният съд необосновано и материално незаконосъобразно не е отчел, че в наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж на К. не е включен процесният период 1999 г. - 2002 г., за който не са внесени осигурителни вноски, и най-важното, че този период заради това няма никакво отношение към отпускането и определянето на размера на пенсията. В случая не е налице пречка за определяне на индивидуалния коефициент на Л. К., като за периода след 31.12.1996 г. се вземе предвид средномесечният осигурителен доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски в пълен размер, и съответно реалният размер на пенсията му следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи. Както бе отбелязано и по-горе в друг контекст, на основание чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Предвид горното трябва да се приеме, че са били налице всички нормативно изискуеми предпоставки компетентният административен орган да изчисли реалният (действителният) размер на отпуснатата на Л. К. пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въпреки че за част от периодите, за които лицето е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло дължимите осигурителни вноски и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за тези периоди. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че за настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията, и дали могат да бъдат събрани принудително от органите или са погасени по давност (както е в случая). Същественото за целите на това производство е, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание само по себе си на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. След като не е спорно правото на лицето на пенсия, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляването на действителния размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен като осигурителен стаж. Водим от горното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане в минимален, а не в действителен размер на пенсията на Л. П. К. Като е отхвърлил жалбата на К. в тази част, Пазарджишкият административен съд е постановил подложеното на касация решение в нарушение на приложимия за казуса материален закон. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени в атакуваната му част, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо частично отмененото първоинстанционно решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отменят и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото със същото разпореждане, а административната преписка се върне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за издаване на ново разпореждане при спазване на дадените по-горе задължителни указания. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че в останалата си част първоинстанционното съдебно решение (което в частта "без разглеждане ..." има характер на определение) като необжалвано в срок е влязло в сила. Въпреки позитивният за касатора изход на спора, акцесорната претенция за присъждане на деловодни разноски в размер на 600 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение, не следва да бъде уважена. От номерираният като лист 101 от първоначалното дело договор от 22.10.2015 г. за правна защита и съдействие между Л. К. и упълномощения да го представлява по делото адвокат, е видно, че от договореният между двамата хонорар от 300 лв. клиентът е заплатил на пълномощника си само сумата от 100 лв. Вън от това, пред първоинстанционния съд жалбоподателят (респ. процесуалният му представител) не е претендирал репариране на сторените деловодни разноски. Такава претенция е възведена за първи път едва пред касационната инстанция, и то за размер, за договарянето и заплащането на който няма никакви данни по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, шесто отделение,