Решение № 5959 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14305/2017 г.

Решение № 5959 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14305/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по касационна жалба на Началника на М. С., представлявано от процесуалния си представител юрк. Недялкова, срещу решение № 6212 от 2.11.2017 г., постановено по адм. № 8824/2017 г. на Административен съд С. - град, 26 състав, с което е отменено Решение № РЗАДС - 5800 - 919/32 - 190663 от 11.07.2017 г. на Началника на М. С., с която е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Е." ООД със седалище с. М., обл. Софийска и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в решението, както и с което М. С. е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител. Поради това твърди, че законосъобразно е отказано издаването на такова удостоверение. Иска оспореното решение на АССГ да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава решението на Началника на М. С.. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на ответника. Ответникът "Е." ООД с представен по делото отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание твърди неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящият състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред Административен съд С. - град решение № РЗАДС - 5800 - 919/32 - 190663 от 11.07.2017 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РЗАДС - 5800 - 1022/32 - 211819 от 31.07.2017 г. на Началника на М. С. на основание чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 4 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Е." ООД и обект находящ се в с. М., Столична община за дестилация на етерични масла. За да постанови оспореното съдебно решение Административен съд С. - град е приел на първо място, че от събраните по делото доказателства, включително и неоспорената от страните съдебно - техническа експертиза, се е установило, че използваният енергиен продукт (установен от административната преписка и СТЕ като тежко гориво, предназначено за други цели с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,1 % и непревишаващо 1 % с код № 27101964) се използва само и единствено в производствения процес на "Е." ООД в процеса за производство и дестилация на етерични масла и флорални води, а не за моторно гориво или гориво за отопление и не с крайна цел отделяне на топлина, която да се използва непосредствено или чрез преносна среда за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, за поддържане на необходимата температура в работни и обществени помещения с цел създаване на условия за запазване здравето на хората и правилното функциониране на използваните средства на труда. Поради това е приел, че са налице предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, тъй като енергийния продукт се използва за цели различни от моторно гориво или гориво за отопление. В тази връзка е приел, че по отношение на "Е." ООД са били налице предпоставките за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Поради това е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на Началника на М. С., отменил е същото и е върнал преписката на административния орган за процедиране съобразно указанията. Оспореното решение е правилно по следващите съображения. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС "Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти: използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление". Видно от цитираното законосъобразно АССГ е достигнал до извода, че за преценката дали са налице условията за освобождаване от акциз водещият критерии са целите, за които ще се използват енергийните продукти. В чл. 4, т. 37 от ЗАДС в относимата към издаване на решение № РЗАДС - 5800 - 919/32 - 190663 от 11.07.2017 г., поправено с решение от 31.07.2017 г. от ДВ бр. 58/2016 г. е дадено легалното определение за "Енергиен продукт за отопление", а именно това "е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение: а) за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление". Видно от цитираното легално определение отново с оглед целите, за които се използва енергийният продукт, изключва от понятието "енергиен продукт за отопление" онези енергийни продукти, които се използват за цели различни от гориво за отопление или моторно гориво, въпреки наличието и при тях на горивен процес, при който се отделя топлина. За да е допустимо освобождаването от акциз енергийните продукти следва да не се използват като моторно гориво или гориво за отопление. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, се установява, че горивото (тежко гориво, описано по - горе) се използва само в производствения процес на "Е." ООД за производство на дестилация на етерични масла и флорални води и за генериране на пара за производствения процес чрез парни котли Факел 9 и Факел 11, а не се използва нито като моторно гориво, нито като гориво за отопление или за други цели извън производствения процес. З. е извода на АССГ в тази връзка, че енергийния продукт не се използва за гориво за отопление, тъй като не се използва за поддържане на температура в работни помещения и обществени такива с цел създаване на условия за запазване на здравето на хората и правилното фунциониране на работното оборудване. Т. е. установява се, че енергийният продукт - тежко гориво - не се използва нито като моторно гориво, нито като гориво за отопление. Поради изложеното АССГ е достигнал до обоснован извод, че са били налице предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване на искателя от облагане с акциз на енергиите продукти, които използва само в производството си, поради което и законосъобразно е отменил решение № РЗАДС - 5800 - 919/32 - 190663 от 11.07.2017 г., поправено с решение от 31.07.2017 г. на Началника на М. С. и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно указания, дадени в решението. Решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно, предвид и представени доказателства за плащането им. Предвид правната и фактическа сложност на спора, както и предвид процесуалната активност на представителя на ответника по касация е неоснователно възражението на жалбоподателя в това производство за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение