Решение № 9838 от 18.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" Ямбол /ОДЗ - Ямбол/, чрез процесуален представител, против решение 225/21.12.2022г., постановено по адм. дело 150/2022г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменено негово Писмо ЧР-14-32-2/27.04.2022г., считано като писмено волеизявление за отказ на органа по назначаване да изпълни съдебно решение за възстановяване на служителя М. Делибалтова на длъжност младши експерт в дирекция Административно - правна, финансова - стопанска дейност и човешки ресурси" /АПФСДЧР/, ранг V младши, в ОДЗ Ямбол. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и претендира присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответната страна. Ответникът по касационната жалба - М. Делибалтова, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Илчев, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като подробно е описал приетото за установено от фактическа страна и същото не следва да се преповтаря, освен основните точки, а именно: М. Делибалтова е заемала длъжност младши експерт в Дирекция АПФСДЧР при ОД Земеделие" Ямбол, като служебното й правоотношение е било прекратено със Заповед РД-07-2972-169/13.10.2017г. на органа по назначаване, отменена с влязло в сила Решение 268/26.11.2019г. по адм. д. 278/2019г. на Административен съд Ямбол, оставено в сила с Решение 7774/18.06.2020г. по адм. д. 841/2020г. на ВАС. Вследствие на това със Заповед ТД-ЧР-24-12/30.06.2020г. на органа по назначаване жалбодателката е била възстановена на длъжността младши експерт в Дирекция АПФСДЧР при ОД Земеделие" Ямбол, но с нова Заповед ЧР-25-1/01.07.2020 г. е било прекратено служебното й правоотношение. Последната е била предмет на обжалване в производството по адм. дело 177/2020г. на Административен съд - Ямбол, който с Решение 83/26.04.2021 г. я е отменил, като същото е оставено в сила с Решение 12127/26.11.2021г. по адм. дело 6860/2021 г. на ВАС и е влязъл в сила на същата дата. В хода на последното оспорване за периода 22.06.2021 г.- 27.01.2022г., въз основа на сключен с министъра на земеделието храните и горите Трудов договор РД-15942/18.06.2021 г. на Делибалтова са били възложени функциите на Директор на ОДЗ - Ямбол, считано от 22.06.2021 г., като със Заповед РД-15- 18/26.01.2022г. на Министъра на земеделието е било прекратено трудовото й правоотношение, считано от 27.01.2022 г. След постановяване на Решение 12127/26.11.2021 г. на ВАС, Делибалтова е депозирала Заявление ЧР-14-71/09.12.2021 г. за заемане на длъжността младши експерт" в Дирекция АПФСДЧР при ОДЗ Ямбол (в рамките на 14-дневния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл) по силата на съдебното решение, но не е заела длъжността, а е продължила да изпълнява функциите на Директор на ОДЗ Ямбол. След прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 27.01.2022г., Делибалтова многократно се е явявала в администрацията на ОДЗ Ямбол за заемане на длъжността младши експерт, като едва с Писмо ЧР-14-32-2/27.04.2022г. /процесното пред АС Ямбол/ на Директора на ОДЗ - Ямбол служителката е уведомена, че по времето когато е получено Решение 12127/26.11.2021 г. по адм. д. 6860/2021г. на ВАС (на 01.12.2022г.), същата вече е била служител на дирекцията, назначена на по-висока длъжност - Директор на ОД Земеделие" Ямбол, като в заключение е посочено, че с оглед липсата на предприети мерки от нейна страна в посока на разрешаване на въпроса със служебното ѝ правоотношение след подаване на заявлението от 09.12.2021 г., не са налице основания за назначаване ѝ на длъжността младши експерт в ОДЗ - Ямбол. При така установеното, за да отмени оспореното пред него Писмо ЧР-14-32-2/27.04.2022г., административният съд е заключил, че е налице хипотезата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл, респективно органът по назначаване е бил длъжен да възстанови Делибалтова на предходно заеманата от нея длъжност младши експерт на посоченото основание. Така постановеното решение е правилно, като настоящият състав намира следното: Правилно АС Ямбол е посочил регламентираното в § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл. Последният гласи, че в случаи, когато държавен служител бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, същият има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност, като в случаите, когато тази длъжност е закрита, на лицето се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. За да заключи, че заеманата от Делибалтова длъжност по трудово правоотношение попада в регламентираните в посочения параграф, Административният съд обосновано е посочил нормата на чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията /ЗАдм/, където изрично са изброени еднолични органи на власт, като в тях са включени и ръководители на държавни институции, създадени със закон или с постановление на МС, какъвто е Директорът на ОДЗ - Ямбол. С оглед заключението досежно § 7 ал. 1 от ПЗР на ЗДСл, следва да се разгледа и въпроса, дали е налице основанието за постановения с обжалваното пред първоинстанционния съд писмо, в което е обективиран отказ на административния орган да възстанови Делибалтова на предходно заеманата от нея длъжност, тъй като административния орган едва с последното е отговорил на подаденото от настоящия ответник заявление от 09.12.2021 г., като е посочил, че служителят не е спазил срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, както и че входирането на самото заявление не може да се счита за явяване за заемане на определената длъжност. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния такъв, че това е така. Със Заявление ЧР-14-71/09.12.2021 г., в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, М. Делибалтова е декларирала пред органа по назначаването, намерението ѝ да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност младши експерт в конкретната администрация, като в заявлението изрично е посочено, че то следва да се счита за такова по реда на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Явяването в администрацията на ДФЗ и писменото заявяване на желанието си да бъде възстановена на длъжността, от която е била уволнена незаконосъобразно, несъмнено обективират изпълнението на предпоставките за възстановяване ѝ на държавна служба, като наведените твърдения, че същият не се е явил лично, физически да заеме длъжността са неоснователни. Нещо повече - съгласно чл. 170 АПК в тежест на издателя на административния акт е било представянето на доказателства, обосноваващи неизпълнението на предписаното от закона активно поведение от страна на служителя, като такива липсват. Ето защо настоящият касационен състав приема за изпълнени законовите предпоставки по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, като наличие на изпълнени предпоставки още веднъж се налага извод в подкрепа на правилното приложение на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл, в какъвто смисъл е и крайното заключение на административния съд при постановяване на обжалваното решение. От изложените съображения, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС - Ямбол. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 1000 лв. на основание чл. 8, ал.3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Възражението за прекомерност от страна на касатора е неоснователно тъй като този размер е минималният предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредбата Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,