Решение № 135 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2776/2007 г.

Решение № 135 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2776/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. М. Д. от гр. А., чрез пълномощника й адв. Е. Б. от САК, срещу решение № 229 от 22.01.2007 г. година по гр. д. № 411/2006 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Развива доводи в подкрепа на поддържаното в производството твърдение, че се легитимира като собственик на имота по силата на наследствено правоприемство от родителите си, които пък са притежавали собствеността и това обстоятелство се установявало от записването в разписния лист по плана от 1955 г. Допуснато е и съществено процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не е разгледал доказателствени искания, направени пред тази инстанция и не е допуснал събирането им. Ответникът "С" Е., София, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила въззивното решение. Развива съображения в писмени бележки, депозирани от пълномощника му адв. Л от САК. Претендира разноски. Ответниците О. А., К. Д. К. от гр. В. и В. Д. К. от гр. В., не са заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника "С" Е., София, и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение № 341 от 16.12.05 г. по гр. д. № 35/03 г. на Айтоския районен съд, с което е отхвърлен иск на касаторката срещу "С" Е., София и О. А., с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, за установяване на собствеността върху имот, представляващ 8500/12115 кв. м от дворно място, УПИ * в кв. 260 по плана на гр. А., съставът на Бургаския окръжен съд е приел, че ищцата не се легитимира като негов собственик. Обосновал е този извод с липсата на доказателства имотът, който е бил със статут на земеделска земя към момента на кооперирането, да е възстановен по предвидения в закона ред, както и праводателите на касаторката да са го притежавали с годен титул за собственост, какъвто разписният лист за имотите не е. Освен това върху него са проведени благоустройствени мероприятия, които са пречка за реалното възстановяване на собствеността по силата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението е правилно. По делото няма спор, че процесният имот е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността върху такава земя задължително се осъществява чрез процедура по чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ. По делото е установено, че ищцата е предприела действия за земеделска реституция, но тя й е отказана с решение, с което е анулирано предишно решение Поради това легитимацията на наследодателите й към м. февруари 1955 г., дори и да беше достатъчна, не е годен титул за собственост към настоящия момент. Земеделската земя, независимо от начина на отнемането й, подлежи на реституиране в полза на правоимащите или техните наследници, респ. само влязло в сила решение, с което реално е възстановена собствеността върху нея, може да легетимира ищцата, сега касатор, за нуждите на иска за установяване на собственост. Неоснователно е и оплакването за допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Искането за представяне на цялата преписка № 889/91 г. на ОбПК е неоправдано за нуждите на процеса, тъй като са изпратени копия от относимите за спора писмени доказателства, които са приети и обсъдени в съдебните решения. Останалите поискани доказателства са неотносими към правния спор по изложени по-горе съображения. Дали наследодателите на ищците са били членове на ТКЗС и дали са ползвали имота и до кога е без значение за делото, защото собствеността във всички случаи подлежи на възстановяване, а това в случая е отказано от компетентния административен орган. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г. о.