Решение № 12369 от 17.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14076/2018 г.

Решение № 12369 от 17.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14076/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Атанасов, чрез адв. Д. Бозаджиев против решение № 5601/04.10.2018 г. постановено по адм. дело № 1592/2018 г. по описа на Административния съд София – град. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от А. Атанасов иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000, 00 лева, изразяващи се в претърпян страх от реална възможност да бъде насилствено въдворен в психиатрично заведение, депресия, отчаяние от безсилие, вследствие на незаконосъобразни действия на служители на 06 РУ - СДВР, изразяващи се в незаконното му задържане на 30.01.2018 г., в 13. 00 ч. и насилственото му настаняване и държане в сградата на 06 РУ - СДВР до 17. 00 ч. Със същото решение А. Атанасов е осъден да заплати на СДВР разноски по делото в размер на 100, 00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът в касационното производство – Столичната дирекция на вътрешните работи не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК. По съществото на касационната жалба, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд е сезиран с искова молба, подадена от А. Атанасов, с която е предявен иск срещу СДВР за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000, 00 лева, изразяващи се в претърпян страх от реална възможност да бъде насилствено въдворен в психиатрично заведение, депресия, отчаяние от безсилие, в следствие на незаконосъобразни действия на служители на 06 РУ - СДВР, изразяващи се в незаконното му задържане на 30.01.2018 г., в 13. 00 ч. и насилственото му настаняване и държане в сградата на 06 РУ - СДВР до 17. 00 ч. От фактическа страна по делото е прието за установено, че със заповед № 1540/29.06.2017 г. на мл. инспектор при 06 РУ - Полиция, ищецът Атанасов е бил задържан за срок от 24 часа, за установяване на самоличност и притежание на наркотични вещества. Установено е, че е било образувано бързо производство № 3 МК 1894/2017 г. по описа на 06 РУ - СДВР, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2 от Наказателния кодекс срещу А. Атанасов, като с постановление от 03.07.2017 г. на прокурор при СРП, бързото производство е било преобразувано в производство по общия ред. Съдът е установил, че с постановление от 30.06.2017 г. на дежурен прокурор при районна прокуратура - София, на Атанасов била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", като било внесено такова искане в СРС. Установено е, че с протоколно определение от 03.07.2017 г., потвърдено с протоколно определение от 11.07.2017 г. от СГС, искането за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" било оставено без уважение, а спрямо ищеца била взета мярка "подписка". Съдът е установил също, че с постановление от 13.09.2017 г. на разследващ полицай, на Атанасов е била назначена комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза като са били поставени конкретни въпроси към вещите лица, чието заключението било, че лицето страдало от налудно разстройство и параноидна шизофрения, а състоянието му определяло невменяемост на действията и постъпките му. Установено е, че с постановление от 31.10.2017 г. на прокурор при СРП, досъдебното производство било върнато на разследващите органи с указания за назначаване на още една комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, в която да вземат участие трима експерти - поне двама психиатри и поне един психолог. Първоинстанционният съд е приел за установено, че с постановление от 12.12.2017 г. на разследващ полицай, съгласно указанията на наблюдаващия прокурор, била назначена комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза на ищеца, с конкретно поставени въпроси към вещите лица, като били назначени три вещи лица - и тримата с адрес за призоваване в гр. Благоевград. Прието е, че по досъдебното производство била изготвена комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза, в заключението на която било посочено, че прегледът на лицето бил извършен на 30.01.2018 г., в сградата на 06 - СДВР, гр. София. Посочено било също, че Атанасов страдал от разстройство в следствие на комбинираната употреба на наркотични вещества, която се характеризирала с параноидни идеи. Установено било също, че по делото било представено копие от книга - регистър, от което копие се установявало, че Атанасов бил посетил сградата на 06 РУ - СДВР, без да е била посочена дата, като бил влязъл в 13. 10 ч., бил е при Станкова и е напуснал в 14. 15 ч. Съдът подробно е възпроизвел в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели - Момчилов и Кехайов, според показанията на които, те са придружавали ищеца по негова молба на 30.01.2018 година при посещението му в 06 РПУ-София. При така установеното, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен в пълния предявен размер. Административният съд е преценил като недоказана първата предпоставка за уважаване на предявения от Атанасов иск, а именно - наличието на незаконосъобразно действие от страна на разследващите органи. Съдът е приел, че твърденията на ищеца за незаконосъобразното му задържане в сградата на 06 РУ - СДВР за период от 4 часа, са недоказани. За да формира този свой извод, съдът е кредитирал и преценил следните факти и обстоятелства - срещу Атанасов се водело досъдебно производство за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2 НК, по досъдебното производство са били извършени множество действия по разследването, едно от които било назначаване на комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза като първата такава в производството била назначена по инициатива на разследващите органи и изпълнена с изготвено заключение; в последствие, с постановление, наблюдаващият прокурор бил дал указания на разследващите органи да назначат нова съдебно - психиатрична и психологична експертиза като този акт на прокурора бил задължителен за разследващите органи, които следвало да изпълнят дадените указания - да назначат нова експертиза и да определят задачи към вещите лица. Съдът е приел, че предвид характера на експертизата и поставената задача – да бъде изготвено заключение, вещите лица следвало да направят преглед на лицето, като това била причината Атанасов да бъде призован да се яви в сградата на 06 РУ - СДВР на 30.01.2018 г. в 13.00 ч. Съдът е приел, че доколкото прегледът бил основание за изготвяне на заключение по експертизата, която от своя страна била необходима за целите на досъдебното производство, то следвало да се приеме, че прегледът и явяването на него били задължителни за Атанасов. Съдът е счел, че не следва да обсъжда необходимостта от изготвяне на повторно заключение по съдебно - психиатрична и психологична експертиза, тъй като това не било в неговите компетенции. От събраните по делото писмени доказателства, съдът е установил, че Атанасов е влязъл в сградата на 06 РУ - СДВР в 13.10 ч. и я е напуснал в 14.15 ч., без да е била посочена дата, но предвид факта, че датата 30.01.2018 г. не е била оспорена като дата за явяване на ищеца, то съдът я приел за достоверна. Съдът е счел, че явяването за извършване на преглед по никакъв начин не можело да бъде прието като незаконосъобразно задържане на ищеца, тъй като Атанасов бил изпълнил едно свое задължение по досъдебното производство. Прието е, че призоваването му за съответния ден и час, за които били уведомени и вещите лица, предполагало, че Атанасов следвало да отдели колкото време е необходимо за извършване на прегледа, независимо дали това включвало изчакване вещите лица да пристигнат с оглед на факта, че пътуват от друго населено място. В заключение съдът е приел, че не било установено неправомерно задържане на Атанасов, тъй като призоваването в сградата на 06 РУ - СДВР и настояването същият да не си тръгва, имали за цел да му бъде извършен преглед, необходим във връзка с образуваното досъдебно производство, което мотивирало съда да приеме за недоказано наличието на незаконосъобразно действие от страна на служители на СДВР. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че не бил налице първият елемент от фактическия състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - не били доказани незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника. В допълнение на крайния си извод съдът е посочил и, че дейността по разследване на престъпление и извършване на действия по образувано досъдебно производство, не представлявала административна дейност, което от своя страна означавало, че не била налице и втората предпоставка за реализиране на отговорността - съотсветния действията и бездействията да са били при и по повод изпълнение на административна дейност. Съдът е счел, че предвид липсата на първите две предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, то не следвало да бъдат обсъждани наличието на неимуществена вреда и причинна връзка между вредата и съответното незаконосъобразно действие. Предвид изхода на спора, съдът е счел, че на ищеца не се дължат разноски, като предвид неоснователността на исковата претенция, същите се дължали на ответника. При определяне размера на възнаграждение съдът съобразил изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), поради което на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, и предвид правната и фактическа сложност на делото, е счел, че юрисконсултското възнаграждение следвало да бъде в минималния размер от 100, 00 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстация преценява като правилно решението на административния съд като краен резултат. Твърденията на ищеца са, че е претърпял вреди от действията на служителите на 06 РУ- СДВР, във връзка с принудителното му задържане в сградата на управлението на 30.01.2018 г. за периода от 13,00 часа до 17,00 часа, в резултат на устна забрана от разследващия полицай Станева до ищеца, за напускане на територията на управлението и чрез заплаха от нейна страна, че по разпореждане на наблюдаващия прокурор, ищецът ще бъде отведен и настанен в психодиспансера в София, ако се опита да излезе, както и чрез ограждането на ищеца от други 4-5 полицейски служители с цел осуетяване на опита му да излезе. Тоест, твърденията на ищеца за претърпените вреди, не са свързани с призоваването му за преглед във връзка с назначената експертиза, направено от разследващ полицай по образуваното досъдебно производство, която дейност не може да се определи като административна. Твърденията на ищеца са, че е претърпял вреди от поведението на полицейски служители в 06 РПУ-София на 30.01.2018 година. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи са държавни служители. Съгласно чл. 216, ал. 2 ЗМВР вр. с ал. 1 от същия член, държавата отговаря за причинени на гражданите вреди (имуществени и неимуществени) от държавните служители на МВР, по общите правила на гражданското право, част от които са и разпоредбите в ЗОДОВ. Поведението и начина на изпълнение на служебните задължения от полицейските служители са част от дисциплинарната им отговорност, която те носят в качеството им на държавни служители. За изпълнение на служебните им задължения от тях се изисква поведение, съответно на заеманата длъжност. По тези съображения, не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случая не била налице една от предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, а именно действията и бездействията да са по повод изпълнение на административна дейност. Обоснован и правилен е другият решаващ извод на първоинстанционния съд, а именно за недоказаност на твърденията на ищеца за осъществени незаконосъобразни действия от длъжностни лица на ответника. В тежест на ищеца е било да докаже, че е престоял в полицейското управление през процесния период и то в резултат на физическа и психологическа принуда, осъществена от страна на служители на ответника. Това доказване не е проведено успешно от ищеца. Показанията на разпитания по делото свидетел Момчилов за това, че ищецът е бил физически възпрепятстван да си тръгне от служители на ответника, както и че върху него е осъществена възпираща психологическа принуда за това от разследващия полицай, не се подкрепят от други събрани по делото доказателства, поради което не могат да се преценят като достатъчни за доказването на твърденията в исковата молба. Вторият, разпитан по делото свидетел не е бил очевидец на случващото се с ищеца в управлението на 30.01.2018 г., поради което показанията му по този въпрос, не могат де се преценят като обективни и не следва да се кредитират. Следва да се посочи, че е налице и разминаване в показанията на двамата свидетели относно периода на престоя на ищеца в районното управление. Свидетелят Момчилов е заявил, че той и ищецът са били в 06 РУ към 12.45 ч. и са напуснали сградата около 16.30-17 часа. Свидетелят Кехайов е заявил, че заедно с ищеца са пристигнали в 06 РУ около 12.00 часа, като свидетелят е останал отвън, а ищецът е излязъл от управлението след 2-3 часа. В писмения документ, представен от ответника - книга-регистър, пропускателен режим на Пост 2, вход за граждани, започната на 04.12.2017 г. -02.03.18, е отбелязано, че Н. Момчилов ( един от свидетелите на ищеца по делото) и А. Атанасов са престояли от 13,00 ч до 14,15 часа. От съвкупната преценка на свидетелските показания и на писмения документ следва, че престоят на ищеца в полицейското управление на 30.01.2018 г. е бил не повече от 2 часа, които поради липса на доказателства по делото, сочещи на обратното, следва да се приемат като нормално необходимо време за провеждането на прегледа за целите на назначената комплексна психологична-психиатрична експертиза. По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като обоснован и верен извода на първоинстанционния съд за липсата на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника по насилственото задържане на ищеца в сградата на 06 РУ-СДВР на 30.01.2018 година. Липсата на една от кумулативните предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ е достатъчна за отхвърлянето на предявения иск. Неправилно е решението на съда в частта, имаща характер на определение, с която ищецът е осъден да заплати на ответинка юрисконсултско възнаграждение в размер ан 100 лева. В тази част решението противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, която се явява специална по отношение на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК. Специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не предвижда изрично осъждане на ищеца да заплати на ответника адвокатско възнаграждение или юрисконсултско такова, поради което при отхвърляне на иска, както е в настоящия случай, ищецът дължи заплащане единствено на разноските по производството. По тези съображения, решението в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото следва да се отмени. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав