Решение № 153 от 23.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2517/2019 г.

Решение № 153 от 23.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2517/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина Христова Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по предявен от Б. К. Б. иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение по арб. д. № 167/2018 г. на АС Варна при "Сдружение за правна помощ и медиация" /СППМ/, с което е осъден да плати на Д. Д. В. сумата 52 200.75 лева – договорна неустойка за забава върху сумата 12 100 лева заем с падеж 31.12.2014 г. и сумата 4 930.00 лева разноски по делото. Ищецът поддържа, че арбитражното решение е постановено въпреки липсата на валидно арбитражно споразумение, учредяващо компетентност на АС Варна при СППМ. Твърди, че в договора за заем от 3.02.2014 г. е посочен арбитраж "Арбитражен съд Варна при АСВт", а не "АС Варна при СППМ", като не е постигнато съгласие за правилника и правилата, по които делото ще бъде разгледано, дали арбитражът ще е институционален или ad hoc, начин на формиране на състав. Излага доводи, че спорът между него и ответника за мораторната лихва на основание процесния договор за заем е разгледан от РС-Троян, т. е. с отнасянето на спора до общите съдилища страните са се отказали от арбитражното споразумение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна Д. Д. В. поддържа, че искът е неоснователен, като излага подробни съображения в писмения отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от Б. К. Б. иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. По основателността на предявения иск: Няма спор в правната теория и съдебната практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение /чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗМТА/, което може да е обективирано в отделен самостоятелен договор или в арбитражна клауза в друг договор, сключен между страните. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. По изключение с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА законодателят признава компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца /ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола от арбитражното заседания, приеме спорът за бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража/. Няма спор в теорията и практиката и по въпроса, че ответникът следва да направи възражение, че арбитражният съд не е компетентен, най-късно с отговора на исковата молба /чл. 20, ал. 1 ЗМТА/, като пропусне ли да го направи своевременно, това възражение се преклудира, освен ако пропускът е извинителен /чл. 20, ал. 3 ЗМТА/. Настъпилата преклузия за възражението важи както за арбитражното производство, така и при иска за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ЗМТА. Видно от приложеното арбитражно дело ответникът Б. К. Б. е получил препис от исковата молба, по която е образувано арб. дело № 167/2018 г. на АС - Варна при "Сдружение за правна помощ и медиация" /СППМ/, както и копия от приложените към нея доказателства на 15.02.2019 г. чрез процесуалния си представител адв. М. В., надлежно упълномощен с изрично писмено пълномощно. Процесуалният представител е взел участие по делото, вкл. в първото открито съдебно заседание е изразил становище да се даде ход на делото, като не е направил възражение относно компетентността на арбитражния съд. Неоснователно е въведеното едва в хода на устните състезания възражение от ищеца по настоящото дело Б. Б., че пълномощното по арбитражното дело не удостоверявало валидно процесуално представителство. Пълномощното не е оспорено като неавтентично, като обективира изрично волеизявление на упълномощителя Б. К. Б., с което упълномощава адвокат М. В. от ВАК да го представлява по арбитражно дело № 167/2018 г. на Арбитражен съд - Варна. Въз основа на това изрично писмено пълномощно, чиято истинност не е оспорена, за пълномощника е възникнала валидно представителна власт по процесното арбитражно дело, по което е постановено и арбитражното решение, чиято отмяна се претендира. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че възражението за некомпетентност на арбитражния съд поради липса на арбитражно споразумение е преклудирано, поради което не е налице и основанието на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да плати на ответника разноските по делото в размер на 2 400 лева адв. възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение