Решение № 320 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2013 г.

Решение № 320 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Христо Любенов Горанов е подал касационна жалба срещу решението от 17.05.2013 г. по адм. дело № 2434/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което e бил отхвърлен предявения от него срещу Областна дирекция - Пловдив на Министерството на вътрешните работи иск за сумата 1500 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменената от съда заповед № 179/16.08.2011 г. на полицейски орган, заедно със законната лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Областна дирекция - Пловдив на Министерството на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че през месец август 2011 г. между земеделските производители Богдан Богданов и братята Пламен, Румен и Георги Чонови възникнал спор за ползването на земеделски земи в землището на община Карлово. По този повод кметът на община Карлово издал заповед № 812/09.08.2011 г., с която, на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, разпоредил да се спре жътвата на масив № 400 в землището на село Столетово, на масив № 225 в землището на село Розино и на масиви № 95; № 8, № 58, № 11, № 13 в землището на село Слатина, община Карлово, извършвана от земеделския производител Пламен Чонов, до провеждането на въвод във владение. Конфликтите станали повод и за няколколкократни посещения на служители на Районното полицейско управление - Карлово. По отношение на земеделските производители били издадени разпореждания по чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи, както и протоколи за предупреждение. Протоколи за предупреждение били съставени и на лица, наети за земеделска работа от Богдан Богданов и от братята Чонови, между които и Христо Горанов. В съставения на Христо Горанов протокол от 15.08.2011 г., било записано, че се предупреждава да не осъществява самоволно, не по установения ред, едно оспорвано от другиго право, в масив № 225 и масив № 400 в землището на село Розино и в масиви № № 11,13,8 58 и 95 в землището на село Слатина съгласно заповед № 812/9.08.2011 г. на кмета на община Карлово. Върху протокола Христо Горанов написал, че извършва действия " по заръка на арендатора Чонов." На 16.08.2011 г. братя Чонови започнали да жънат спорните земи. В жътвата, със собствен комбайн, участвал и Христо Горанов. По сигнал на Богдан Богданов, за неизпълнение на разпорежданията за спиране на жътвата, полицейските служители задържали Румен, Пламен и Георги Чонови. Със заповед № 179/16.08.2011 г. на полицейски орган при Районното полицейско управление - Карлово Христо Горанов също бил задържан за срок от 24 часа. С решение от 9.01.2012 г. по адм. дело № 2327/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив заповедта била отменена като незаконосъобразна с мотив, че в нея не е посочено правното основание за задържане. Според показанията на разпитаните по делото свидетели Пламен Чонов и Румен Чонов, Христо Горанов бил нает от тях, за да жъне техни наследствени земи. Действията, свързани с жътвата, били окачествени като неизпълнение на полицейските разпореждания, поради които двамата свидетели, както и Христо Горанов, били задържани. Задържането се отразило зле на авторитета на Горанов, който бил бивш полицейски служител. Той се чувствал потиснат и унизен, а трябвало да търпи и иронични подмятания на негови познати заради ареста. От правна страна съдът приел, че действията на полицейските служители при изпълнение на службата им представляват свързана с упражняването на властнически правомощия административна дейност, уредена нормативно в Закона за Министерството на вътрешните работи, в правилника за приложение на закона и в други подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 6, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), една от основните задачи на Министерството на вътрешните работи е противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. За изпълнение на основните задачи структурите на Министерството на вътрешните работи извършват дейности по защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред (чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗМВР). Както предвижда чл. 55 ЗМВР, полицейските органи могат да издават устни или писмени разпореждания, които са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Съгласно чл. 56 ЗМВР полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, предвидена за съответното престъпление или нарушение на обществения ред. Според мотивите на първоинстанционния съд, само по себе си задържането на едно лице и лишаването му от право на свободно предвиждане представлява накърняване на личната свобода и е в състояние да причини неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, засягане на доброто име на лицето в обществото, и тези вреди трябва да бъдат обезщетени, когато задържането е неправомерно. Макар вследствие на задържането му ищецът да понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и засягане на доброто му име, ответникът не дължал обезщетение. В случая намирала приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според която обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. Ищецът бил предупреден надлежно преди задържането му, че следва да преустанови действията в спорните земеделски имоти, и е бил наясно с евентуалните последствия, тъй като е бивш служител на Министерството на вътрешните работи. Освен това заповедта за задържането му била отменена на процесуално основание, а самото задържане било следствие от неправомерното му поведение, изразяващо се в неизпълнение на отправеното му предупреждение. Тъй като неимуществените вреди настъпили изключително по вина на пострадалия, административният съд отхвърлил предявения иск . Решението противоречи на материалния закон. При наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, съдът не е имал основание за отхвърляне на предявения иск. Тезата за наличието на виновно поведение на ищеца, което станало причина за настъпването на неблагоприятните последици, не почива на закона и на установените по делото факти. При положение, че задържането на Христо Горанов е било признато за незаконно, несъстоятелно е да се излагат съображения, че вина за него имало задържаното лице. Отмяната на заповедта за задържане е следвало да бъде възприета еднозначно от първоинстанционния съд като нарушение, извършено спрямо личността на ищеца. Вместо да зачете последиците на влязлото в сила решение, с което заповедта за задържането на Христо Горанов е била отменена, съдът е видял аргумент за отхвърлянето на иска в това, че отмяната била извършена на процесуално основание. Без да има право да прави разлика в зависимост от основанието за отмяна на незаконосъобразния административен акт, административният съд не съобразил, че непосочването на правното основание за задържането на лицето, всъщност е равно на липса на основание, още повече и ако фактическото основание за задържането, посочено в заповедта, не кореспондира с никое от основанията, изброени в чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Интерпретацията на поведението на ищеца като такова, което противоречи на правния ред, не може да бъде определена като съответна на обстоятелствата по случая. В действителност, действията на полицейските служители по задържането на Христо Горанов следва да се характеризират като предприети извън тяхната компетентност, в разрез със закона. Първоинстанционният съд не е направил точните правни изводи и поради това, че е игнорирал фактите, съдържащи се в писмените доказателства по приложеното административно дело № 2327/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Съгласно издадените от кмета на община Карлово заповеди № 690/25.07.2011 г., № 696/25.07.2011 г., № 698/25.07.2011 г., № 709/25.07.2011 г. и № 713/25.07.2011 г., от лицето Богдан Богданов е била иззета ползвана от него без основание земеделска земя в землището на село Слатина, община Карлово, която била отдадена под наем от нейните собственици на арендатора Пламен Николов Чонов. Впоследствие кметът на община Карлово издал заповед № 812/9.08.2011 г., с която наредил на Пламен Чонов да спре жътвата в масив 400 в землището на село Столетово, в масив 225 в землището на село Розино и в масиви № 95, № 8, № 11 и № 13 в землището на село Слатина. Както се установява от съдържанието на заповедта, в нея липсва разпореждане за изпълнението й по административен ред. Поради това тази заповед не може да служи като основание нито за издаденото по отношение на Христо Горанов полицейско разпореждане, нито за последващото му задържане. Нареждането на кмета на община Карлово за спиране на жътвата е адресирано единствено към Пламен Чонов. Христо Григоров е бил нает за изпълнението на определена работа и не би могъл да бъде държан отговорен за извършените от него действия, предприети по силата на договор за услуга. При наличието на спор между ползватели на земеделски земи, компетентен за решаването му е само съдът. Същата констатация е била направена и в мотивите на заповед № 857/19.08.2011 г., с която кметът на община Карлово прекратил действието на заповед № 812/9.08.2011 г. Като цяло случаят разкрива незаконосъобразна намеса на полицейски служители в отношения от гражданскоправен характер, проявление на която е и задържането на ищеца. Произтеклите за него неимуществени вреди съставляват основание за присъждане на обезщетение съгласно чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Вредите, причинени на Христо Горанов в пряка причинна връзка с противоправното му задържане, се изразяват в ограничение на свободата му на движение за едно денонощие, унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто му име като гражданин и бивш служител на Министерството на вътрешните работи. С оглед характера, значимостта и тяхното времетраене, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 1500 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.07.2012 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 315 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд