Решение № 7606 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13567/2016 г.

Решение № 7606 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13567/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Хасково против решение № 280/31.10.2016 г. по адм. д. № 246/2016 г. по описа на Административен съд Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Й. Р. Т. в писмено становище развива доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима, но неоснователна по същество. С обжалваното решение, постановено по оспорване на Й. Р. Т., Административен съд Хасково е отменил заповед № 485/21.04.2016 г., с която, на основание чл. 16, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Хасково е определил оспорващия за собственик на 1500/1730 ид. части от поземлен имот с проектен идентификатор 77195.730.299, целият с площ 1730 кв. м. при съответни граници съгласно скица проект № 15-80630-19/19.02.2016 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като влезлият в сила подробен устройствен план, одобрен с решение на общински съвет Хасково е по чл. 16, ал. 7 вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за разлика от плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ няма непосредствено отчуждително действие и за него разпоребата на чл. 16, ал. 5 ЗУТ е неприложима. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. С влязло в сила решение № 703, взето с протокол № 41/04.02.2011 г. общински съвет Хасково е одобрил окончателен проект за ПУП-ПУР на жилищен район "И. ", [населено място] в обхват кадастрални райони №№ 730, част от 729 и част от 731 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-63/05.10.2006 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София. От текста на решението следва, че планът е одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, съгласно който /действаща към датата на издаване на заповедта редакция ДВ бр. 101/2015 г. / за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация вместо плана по ал. 1 може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2. Планът за улична регулация, по чл. 16, ал. 7 вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ е различен от плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ - има за предмет само улична регулация и определя само външните / към улицата/ регулационни линии, няма за предмет цялостно регулиране на имотите, нито застрояването им. Този план няма непосредствено отчуждително действие и за него нормите на чл. 16, ал. 3-5 са неприложими, тъй като те регулират последиците от непосредственото отчуждително действие на плана по ал. 1- прехвърляне от собствениците до 25% от площта на имотите на общината, създаване с плана на урегулирани поземлени имоти, предоставяне на всеки собственик по ал. 1 / прехвърлил процентна част от площта на имота си общината/ в обезщетение равностоен урегулиран имот. В тази връзка следва да се посочи, че с процесната заповед, независимо от доводите за приложимост на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУТ, оспорващият е определен за собственик не на урегулиран, а на неурегулиран поземлен имот с проектен идентификатор по КК. Касационните доводи за неправилност на обжалваното решение се явяват изцяло неоснователни, а представените окончателни по силата на действалата към датата на постановяването им разпоредба на чл. 215, ал. 7 ЗУТ / ред. ДВ бр. 82/2012 г. / решение не следва да бъдат коментирани. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба Т. следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие с дата 24.11.2016 г. Така мотивиран, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК