Решение № 312 от 28.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 754/2015 г.

Решение № 312 от 28.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 754/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на частната тъжителка Е. М. К. срещу определение от 23.07.2014 г. по въззивно чнд № 299/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, наказателна колегия, II въззивен състав. Поддържа се, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, защото съдът е приел, че жалбата срещу разпореждането е недопустима и е прекратил наказателното производство. Прави се искане да бъде разгледана като процесуално допустима при условията на чл. 346, т. 4 НПК и да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане. Подсъдимият В. В. Г. -чрез защитника, оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на обжалване, защото с него не се прегражда пътя на наказателното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура обосновава становището си за основателност на жалбата с данните по делото, че е прекратено наказателното производство по частния характер дело, а не само съдебното, и че въззивният съд не е имал основание да я приеме за недопустима. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите на страните и намира: Жалбата на частната тъжителка Е. К. е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Самоковският районен съд е образувал нчхд № 10/2014 г. по тъжбата от К. срещу Г. с обвинение за извършено престъпление по чл. 172, ал. 2 НПК. Всички съдии са си направили отвод от разглеждане на делото по съображения за наличието на основание по чл. 29, ал. 2 НПК. Състав на Върховния касационен съд при условията на чл. 43, т. 3 НПК е определил Дупнишкия районен съд да разгледа делото и да се произнесе по тъжбата. С разпореждането от 24.04.2014 г. председателят на този съд на основание чл. 247, ал. 1 НПК е разпоредил да се образува наказателно производство от частен характер. Съдията-докладчик с разпореждане № 1114/30.04.2014 г. в закрито заседание по нчхд № 467/2014 г. след като се е запознал с материалите по делото и със съдържанието на тъжбата - според отразеното, е счел, че наказателното производство следва да бъде прекратено. Обосновал се е с чл. 161, ал. 1 НК, в който, според съда, не е включено престъплението по чл. 172, ал. 2 НК в случаите на наказателно преследване по тъжба на пострадалия. Прекратил е производството и е изпратил делото на прокурора по компетентност за образуване на дело от общ характер. Указал е възможността за обжалване пред въззивния съд в 15-дневен срок от съобщението до страните. Частната тъжителка е обжалвала разпореждането, но съдът, без да изпълни предвидените в чл. 344 НПК процесуални задължения, го е изпратил на въззивния съд за произнасяне. С оспореното определение от 23.07.2014 г. по въззивно чнд № 299/2014 г., Кюстендилският окръжен съд е приел, че разпореждането е незаконосъобразно, защото е приложим чл. 175, ал. 1 НК /Глава трета от НК-Престъпления против правата на гражданите/, в който изрично е предвидено, че наказателното преследване по чл. 172, ал. 2 НК се възбужда по тъжба на пострадалия, а не чл. 161, ал. 1 НК /особена разпоредба, предвидена в Глава втора от НК - Престъпления против личността/, поради което неправилно го е прекратил. Обсъдил е и въпроса за допустимостта на жалбата като въз основа на формално основание - наличие на непълноти - относно вида на производството, което е прекратено, и конкретното правно основание, както и поради невярно тълкуване на цялостното съдържание на разпореждането е приел, че жалбата е недопустима, не подлежи на разглеждане и е прекратил въззивното производство. Вярно е, че в диспозитива не е конкретизиран вида на производството, което съдията-докладчик прекратява, но при внимателен прочит на мотивите и преценката за съответствие на цялостното съдържание на съдебния акт, характера на образуваното дело - по реда на частното обвинение, както и предвид изрично указаната възможност и срок за обжалване не се поражда никакво съмнение за наличие на противоречие във волята на съда, т. е. че не се прекратява наказателното, а само съдебното производство (каквото необосновано заключение е направил въззивният съд), че това е акт, който подлежи на проверка при условията и по реда на Глава двадесет и първа от НПК, защото с него се прекратява наказателното преследване срещу подсъдимия . Ако въззивният съд беше взел предвид тези обстоятелства, то не би постановил определението, което да прегради пътя на наказателното производство и да наруши съществено процесуалните права на частната тъжителка. Затова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение