Решение № 3218 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 3449 от 15.04.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2463/2023 г. е: 1. отхвърлена жалба на А. К. Ш. против решение 2153-15-237/07.09.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер] по протокол 2140-15-395/22.05.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - ал. 3 КСО; 2. осъден А. Ш. да заплати в полза на НОИ деловодни разноски. Срещу решението на административния съд е подадена касационна жалба, в която са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Искането е за отмяна на постановеното от административният съд решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като се дадат указания по приложението на чл. 76, ал. 1, б, е от отменения Правилник за приложение закона за Пенсиите (ППЗП); чл. 2, чл. 17 и чл. 18 от отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори ; Параграф 1 от Допълнителна разпоредба на Инструкция 5 / 30.06.2005 г. и Писмо 91-01-16 / 14.01.2005 г. на Национален осигурителен институт (НОИ) гр. София до РУ СО гр. Пловдив, относно зачитане на стаж в ТКЗС на членовете от семействата на член - кооператорите. Иска се присъждане на разноски за касационната инстанция по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответникът по касационната жалба, директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, в приложен отговор оспорва основателността й и иска да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските, искани от насрещната страна. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение да се остави в сила решението на административния съд. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Като краен резултат, решението на административния съдия се приема за правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. К. Ш. против решение 2153-15-237/07.09.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер] по протокол 2140-15-395/22.05.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - ал. 3 от КСО. Административният съд е описал приетата от административния орган фактолагия, уважил е доказателствените искания на представителя на жалбоподателя и е обсъдил представени в съдебното производство доказателства. В това отношение, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, от които да е нарушил правото на защита на жалбоподателя. По отношение установените фактически обстоятелства спор няма. В касационната жалба се прави довод, че административният съд не е проявил активност при събиране на доказателства, но това не е касационно основание, което да води до отмяна на обжалваното решение. Във връзка със заявление на касационен жалбоподател, за отпускане на ЛПОСВ в условията на чл. 68, ал. 1 3 от КСО е прието, че оспорващият има необходимата възраст повече от [възраст], но не представя доказателства за действителен осигурителен стаж от 15 години. Като е приел, неправилно определяне на осигурителния стаж от длъжностното лице ПО, административният орган го определя общо на 14 г., 2 м. и 10 дни. От това е изводът е за неизпълнено кумулативно условие по приложението на чл. 68, ал. 3 от Кодекса. В оспорваното пред първоинстанционния съд решение на ответник по касационната жалба и в съдебното решение са посочени периодите от време, зачетени за осигурителен стаж. Касационен жалбоподател не е съгласен, като излага оплакване, че е започнал работа от [възраст], той и родителите му са работили в различни ТКЗС, от което за административния орган е следвало да приеме, че е бил осигурено лице по смисъла на чл. 76, ал.1, б, е от отменения Правилник за приложение закона за Пенсиите (ППЗП). По отношение на признат осигурителен стаж като член на домакинство на член кооператор на ТКЗС, административният орган сочи 1 г. и 9 м. Безспорно е, че няма доказателства, в подкрепа на твърдението, че има и други периоди, за които може да се приеме признаването на осигурителен стаж по този ред. Следва да се приемат за доказани факти, кредитираните в съдебното производство документирани отговори от различни архивни стопанства, че за бащата на касационен жалбоподател, като член кооператор и за него като такъв или като член на домакинството данни не са открити. В тази връзка, следва да се приеме, че и в производството пред органите по пенсионно осигуряване са твърдяни периоди, за прилагане признаването на осигурителен стаж, за които не са налични писмени доказателства. Като касационно основание се сочи, че съдът не е обсъдил приложимост на правното основание по чл. 76, ал. 1, б. е от ППЗП (отм.), не е издирил, тълкувал и приложил цитираната нормативна уредба, не е установил в делото наличните писмени доказателства, не е съобразил цитираната практика на ВАС по аналогични случаи. Както се прие от касационен състав, органите по ПО и съдът не са ограничили правата на жалбоподателя да ангажира доказателства, а това, че съдът е обвързан от прилагането на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 от АПК, което е извършил, не може да се приеме за негово процесуално задължение да издирва за сметка на страна в процеса доказателства, които да се ценят в полза на страната. Неоснователно се развива довод от касационен жалбоподател при съпоставяне записани трудодни на баща му в периода 1965-1969 г., които надвишавали нормативите, че към тях били прибавени и трудодни на членове на домакинството. Доводът е от това, че в следващ времеви период от м. 01.1971 г. до м. 09.1972 г. с продължителност 01 г. и 09 месеца, на жалбоподателя е издадено удостоверение обр. УП 14 като член от домакинството на член-кооператора К. Ш. М., баща на оспорващия. Този довод, след като не е подкрепен с доказателства не води до извод, административният съд да е постановил неправилно решение. На следващо място, неоснователно се навежда като нарушение на първостепенния съд на указания по Писмо 91-01-16 / 14.01.2005 г. на Национален осигурителен институт (НОИ) гр. София до РУ СО гр. Пловдив, относно зачитане на стаж в ТКЗС на членовете от семействата на член кооператорите. Вярно е, че низовият съд не е обсъдил тези оплаквания, което е нарушение, но не се приема да е съществено, при наличните доказателства. Касационният жалбоподател не е представил такива доказателства, а такива са събирани от администрацията. Всъщност, доказателствата към заявлението за отпускане на ЛПОСВ са обсъдени отделно и в съвкупност, което е било основанието да се издаде оспорваното решение на ответника по касационната жалба. Когато липсват първични писмени данни за годишния брой на действително отработените от членове от домакинството на член-кооператори трудодни или работни дни, разпределението на изработените през календарната година дни между участвалите с труда си членове от домакинството следва да се осъществи според вложения от всеки поотделно труд в стопанството по взаимно споразумение. Следва извод, че бащата на касационния жалбоподател, като член кооператор на ТКЗС не е разпределял изработените повече от плануваните трудови дни. Няма законова възможност, надвишаващия брой трудодни за календарната година на член кооператор, какъвто е бил бащата на касационния жалбоподател да се зачита в полза на член на домакинството, дори да е единствен. Задължително условие да бъде зачетен за осигурителен стаж изработените над запланувания минимум трудодни от член-кооператор или член на домакинството има само в случай, че в първичната документация на ТКЗС е налична информация за редовно участие с труд, както и за внесена лична вноска за времето до 1 юли 1975 г. за фонд Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори (отм.) Съгласно чл. 76, буква е от отменения Правилник за прилагане Закона за пенсиите (ППЗП отм.) трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето след 1.01.1957 г., през което лицата са работили като член - кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили в ТКЗС. За да се зачете трудов стаж по реда на чл. 76, б. е от ППЗП (отм.), следва да се установи от първичната документация на ТКЗС, че е налице едно от следните условия: или че след 1.01.1957 г. дадено лице е работило в ТКЗС като член - кооператор, или че след тази дата лицето е работило в ТКЗС като член на домакинството на член-кооператора. Стажът се зачита на член-кооператорите и членовете на домакинството, ако в първичната документация има данни, установяващи конкретно участие с труд в трудодни или работни дни на определено лице именно като член на домакинство на член-кооператор. Съгласно чл. 38 на Правилник за прилагане Закона за пенсиите на земеделските стопани-кооператори (ППЗПЗСК) (отм.) на задължително осигуряване и пенсиониране по този закон подлежат земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили [възраст] възраст. Касационен жалбоподател е навършил [възраст] през [година], считано от когато при полагане на труд в ТКЗС, следва да е задължително осигурен за пенсия. В тази връзка времето, което може да се зачете за осигурителен стаж по тази разпоредба, не е вид трудов стажът от родител , а е за член на домакинството на член - кооператор. Разпоредбата урежда зачитането на осигурителен стаж само на тези лица - членове на домакинството на член-кооператор, които са работили в ТКЗС заедно с член-кооператора, за което време са задължително осигурявани за пенсия по Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори (отм; ). Липсват доказателства, от които да бъде установено по категоричен начин редовно участие с положен от жалбоподателя в труд, както и за внесена лична вноска, даващи основание да се приеме, че същият е полагал труд като член на домакинството на член-кооператор, които са работили в ТКЗС по смисъла на чл. 76, б. "е", предложение второ от ППЗП (отм.). Когато съществуват първични писмени данни като изплащателни ведомости, отчетни листове за положен от дадено лице труд в определена бригада, цех и пр. на стопанството, годишни отчети на ТКЗС за окончателния размер на личната вноска на кооператора по чл. 15, буква "б" от отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани кооператори (отм. ЗПЗСК) и други подобни, установяващи конкретното участие с труд в трудодни (човекодни) или работни дни на отделно лице, на това лице може да се издаде удостоверение за придобит в ТКЗС трудов стаж и по такива писмени документи. В случая и по отношение разяснителното тълкуване на писмо 91-01-6 от 14.01.2005 г. относно поставени въпроси по прилагането на КСО, НПОС, ИКТП, доказан стаж в ТКЗС [населено място] е период от 1 г., 09 м. При преценката на съвкупния доказателствен материал, касационната инстанция намира, че в конкретния случай липсват доказателства жалбоподателят да докаже документален осигурителен стаж извън зачетения от ответника по касционната жалба. В тази връзка развитите оплаквания в касационната жалба са неоснователни и решението на първостепенния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, разноски се присъждат в полза на ответника по касационната жалба на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, определени в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение