Решение № 5144 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2011 г.

Решение № 5144 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Чока Василева Свиркова, Мария Тодорова Михайлова, Мария Георгиева Кисьова и Димитър Тодоров Свирков, против Решение № 197/16.07.2010 г., и против допълнително Решение № 352/18.11.2010 г., постановени по адм. д. № 48/2010 г., по описа на Административен съд - Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. По същество намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитър Тодоров Свирков и Чока Василева Свиркова против Заповед № КД-14-1/4.01.2010 г., на изп. директор на АГКК - София, с която се одобрява изменението на КККР на гр. Смолян, кв. Райково, одобрени със Заповед № 300-5-26/28.04.2004 г., на изп. директор на АГКК, състоящо се в: отразяване на границите на поземлени имоти с идентификатори 67653.922.157, 67653.922.158 и 67653.922.682, съгласно скица на вещото лице към СТЕ, представляваща неразделна част към Решение № 100/13.05.2005 г., на Окръжен съд - Смолян. По делото като заинтересувани лица са конституирани освен АГКК, Михаил Николов Въргов, Община Смолян, Мария Тодорова Михайлова и лицата Мария Георгиева Кисьова и Димитър Иванова Папратилов. Съдът е отхвърлил като неоснователни жалбите. С молба от 6.08.2010 г., от Димитър Свирков е поискано от съда да се произнесе досежно цялото оспорване на административния акт. С допълнителното си решение и тази молба АС Смолян е отхвърлил като неоснователна. Решението е неправилно и незаконосъобразно, защото АС Смолян е пропуснал да забележи, че представеният от административния орган Акт за непълноти и грешки не е бил подписан. Нещо повече - същият е представен с изричната забележка, че не следва да се подписва, на осн. чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри като по-горе в акта органът се позовава на Решение № 100/13.05.2005 г., на ОС Смолян. Материалноправното основание за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра се съдържа в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, а процедурният ред за установяването им е разписан в ал. 2 и ал. 3 на същия законов текст, по смисъла на които грешките се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а в случай на спор за материално право относно действителната кадастрална граница между имотите този спор се решава по общия исков ред преди издаването на заповед за отстраняване на грешка в кадастралната основа. При съставяне на констативния акт за непълноти и грешки, съгласно чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г., на МРРБ актът за непълноти не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните граници по приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Изводът на административния орган, възприет от съдебния състав, че актът за непълноти не следва да се подписва от заинтересованите страна, тъй като е налице влязло в сила решение не намира опора в нормативната уредба. Съставянето на акта за непълноти и грешки и подписването му от заявителя, съставителя и пряко заинтересуваните собственици има за цел за установи липсата на спор за материално право. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредбата визира съдебно решение, което обвързва заявителя и заинтересованите лица със сила на присъдено нещо и е постановено след като заинтересованите страни са могли да релевират пред съда всички възражения. В разглежданата хипотеза съдебното решение не може да обоснове прилагането на тази разпоредба. Видно от доказателствата по делото Решение № 100/13.05.2005 г. по адм. д. № 28/2005 г. е постановено по жалба на Димитър Тодоров Свирков и Михаил Николов Въргов с ответници АК София, Община Смолян, а заинтересуваните лица съгласно Акт за непълноти и грешки касателно Заповед № КД-14-1/4.1.2010 г., предмет на настоящото производство, са освен гореизброените и Чока Василева Свиркова и Мария Тодорова Михайлова. Налага се правният извод, че е издадена Заповед, без да са налице необходимите условия за нея. Неподписването на акта за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната основа може да означава, че между страните е налице спор за материално право, което да препятства възможността да се попълни кадастъра до приключването му. Решение № 100 има сила на присъдено нещо за страните и е задължително за за съда и останалите институции в страната, но в същото време следва да се отбележи, че с него е отменена в обжалваната й част Заповед № 300 и делото е върнато на АК гр. София "за изменение на плана в обжалваната му част съобразно действителните права на собственост на страните и съгласно указанията". Незаконосъобразно административният орган е лишил от правото да заявят възраженията си страни, неучаствали в съдебното производство, в същото време, посочени като заинтересувани в производството пред него. Неподписването на акта за непълноти и грешки обуславя извод за материална незаконосъобразност на административния акт - заповед № КД-14-1/4.1.2010 г. неподписването на акта от някое от заинтересуваните лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, чиито права се засягат от изменението, е отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, преклудираща възможността да се извърши исканото от жалбоподателя попълване на кадастралния план. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че е постановено решение, при неправилно прилагане на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,