Решение № 11577 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6367/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Козлодуй срещу решение 286/09.02.2024г. на Административен съд Враца по адм.д. 193 по описа за 2023г. в частта, с която е отменен акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ И000007/09.12.2021 г., издаден от началника на отдел Местни данъци и такси при община Козлодуй, потвърден с решение 26-00-680/1/16.02.2022 г. в частта, с която не са възстановени или прихванати сумите, заплатени от Заводски строежи Козлодуй АД за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за имот с обща площ 115.310 дка в м. Валята, община Козлодуй, за периода 2016-2021 г. и е изпратена преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението се обжалва и в частта за разноските. Доводите на касатора за неправилност на съдебния акт заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според него не е установено съществуването на поземлен имот като обект на облагане с данък върху недвижимите имоти и по отношение на който да се предоставят услугите, за които да се дължи ТБО, както и да е било извършено плащане на обвързани с такъв имот местни данъци и такси, за които да се претендира прихващане или възстановяване. Констатациите на съда противоречали на правилата на доказването. Твърди, че при присъждането на разноските съдът не е съобразил уважената част от жалбата. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от АПВ. Иска и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касация Заводски строежи Козлодуй АД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските пред касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Обжалваното решение е постановено в ново първоинстанционно производство след като с решение 3515/04.04.2023 г. на Върховния административен съд по адм.д. 6885 по описа за 2022 г. е отменено решение 210/10.06.2022 г., постановено по адм. д. 149/2022 г. по описа на Административен съд Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. С оспорения пред Адм. съд Враца АПВ по отношение на Заводски строежи-Козлодуй АД са установени суми за прихващане и възстановяване в размер на 0.00 лв. Административното производство е инициирано от дружеството с искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК вх. 26-00-528/17.11.2021 г. за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ и за ТБО за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2021 г. за земя с площ 115 310 кв.м., за която е декларирало че не е собственик. Първостепенният съд е отменил АПВ /а е заявил намерение и за отмяна на решението на кмета на общината за потвърждаване на АПН/ в частта, с която не са възстановени ДНИ и ТБО за отчетни периоди 2016 2021 г. Позовал се е на заключения на СТЕ и ССЕ за констатации, че за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2021 г. от АЕЦ Козлодуй ЕАД са заплащани ДНИ и ТБО за поземлен имот 77548.0.218 по КВС, съответстващ на имоти с 204 и 218 от стария кадастър на с. Хърлец, общ. Козлодуй, като част от този имот е площта от 115.310 дка в района на АЕЦ Козлодуй, м. Валята, включена в партидата на Заводски строежи АД, по която това дружество е платило общо 29 457.45 лева за същия период. Съдът е приел, че правото на собственост на Заводски строежи - Козлодуй АД върху имота е отречено с решение 268/28.05.2011 г., постановено по гр. д. 489/2010 г. от Окръжен съд-Враца, с което е отхвърлен установителният иск за собственост върху земята, потвърдено с решение 10.05.2013 г., постановено по т.д. 2861/2011 г. на Апелативен съд София. С влизането в сила на решението на окръжния съд е обвързал възникването на основанието за възстановяване и е определил начален момент на срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК на срока да се иска възстановяване 01.01.2014 г. Обосновал е извод, че за извършените от задълженото лице плащания за периоди от 2011 до 2015 г. преклузивният срок е изтекъл на 31.12.2018 г. Не бил изтекъл срокът да се иска възстановяване на платеното за периоди 2016 2021 г., тъй като за 2016 г. началото на срока е 01.01.2017г. и петте години не са изтекли към датата на искането от 17.11.2021 г. За периода, за който искането за възстановяване е допустимо, съдът е приел, че жалбоподателят не дължи ДНИ и ТБО, за имота, на който не е собственик. Отменил е АПВ в тази част и е отхвърлел оспорването срещу останалата част от акта. Възложил е на община Козлодуй отговорността за пълния размер на сторените от жалбоподателя разноски. Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по жалбата на кмета на община Козлодуй срещу първоинстанционното решение в частта за разноските. При твърдението на касатора за неправилно прилагане на правилата за разноските с оглед изхода на спора /в случая правилата на чл. 161, ал. 1 ДОПК/ оплакванията в касационната жалба следва да се квалифицират като искане за изменение на първоинстанционното решение по реда на чл. 248 ГПК /така определение 118 ОТ 10.03.2017 г. по ч. т. д. 476/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/ във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и това искане да се изпрати на първостепенния съд /арг. чл. 135, ал. 2 АПК/. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. По мотивите на съдебния акт неправилно е включен като предмет на оспорване актът на решаващия орган, постановен при оспорването на АПВ по административен ред. В отлика от производството по съдебно обжалване на индивидуални административни актове по реда на раздел I от гл. Х АПК, в съдебното производство по обжалване на административните актове по гл. XIX ДОПК решението по същество на горестоящия орган никога не е предмет на съдебния контрол /срвн. чл. 156, ал. 1, изр. 1 ДОПК и чл. 145, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК/. Доколкото диспозитивът на първоинстанционното решение не разпорежда отмяна на юрисдикционния акт на решаващия орган, то и липсва основание за недопустимост, което касационният съд да възприеме служебно по правилото на чл. 218, ал. 2 АПК. При действието на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ /в приложимите за релевантния период редакции/ обект на облагане с данък върху недвижимите имоти са наред с другите недвижими имоти и поземлени имоти с определени характеристики: по редакцията от ДВ бр. 106 от 2004 г. това са поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.. С новелите от ДВ бр. 39 от 2011 г. и от ДВ бр. 98 от 2018 г. за поземлените имоти извън строителните граници на населените места е въведено изискването освен предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ, да е осъществена и промяна на предназначението, когато такава се изисква по реда на специален закон. С чл. 10, ал. 2 ЗМДТ са дисквалифицирани като обект на облагане поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии, както и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. Правилото на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ определя като ДЗЛ собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. За имотите държавна или общинска собственост данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление /вж. чл. 11, ал. 5 ЗМДТ/. По препращане от чл. 64, ал. 1 ЗМДТ субекти на задължението за ТБО са лицата по чл. 11 от закона. Неправилно първостепенният съд е възприел като основание за възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО влизането в сила на решението на Окръжен съд Враца за отхвърляна на установителния иск на жалбоподателя за признаване на собствеността му върху имота обект на облагане. Без извършилият плащането на публичните общински вземания да е собственик на имота, с който е обвързано възникването на вземанията, то той не е субект на задълженията за плащане /арг. чл. 11 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ/. Затова и фактът на извършено плащане без основание поражда вземането за връщане на недължимо платеното и то в периода на плащането. Тогава преклузивният срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК да се иска прихващане или възстановяване тече от 1 януари на годината следваща тази на плащането. Позоваването на установителното решение на окръжния съд е проява на зачитане на силата му на пресъдено нещо по чл. 297 ГПК. Не това решение, а отсъствието на елемент от фактическия състав, пораждащ публичните вземания, е основание да се иска възстановяване на недължимо платеното и не с влизането на решението се свързва възникването на основанието за възстановяване. Затова и правилно по резултат е съждението на съда за съществуващо у жалбоподателя право да инициира възстановяване на платеното за периодите след 01.01.2016 г. /срокът за упражняване на правото на възстановяване за платеното в данъчен период 2016 г. започва да тече на 01.01.2017 г. и изтича на 01.01.2022 г., а искането за възстановяване е от 17.1.2021 г./. Не кореспондира с информационните източници доводът на касатора за липсата на имот с индивидуализацията на процесния в обектите на територията на АЕЦ Козлодуи, а и този довод не е в подкрепа на тезата му за наличие на обект, за който се дължат МДТ. В заключението на СТЕ декларираният от Заводски строежи Козлодуй АД имот е идентифициран като част от, поземлен имот с открита партида на АЕЦ Козлодуй. Ако поземленият имот от декларацията не притежава обособеността, която да го определи като вещ и то годна да бъде индивидуализирана като поземлен имот, то би липсвал обект за облагане с ДНИ и за задължението за ТБО. Неоснователен е доводът за опущения в познавателната дейност на съда за установяването на извършени плащания на публични задължения за имота по партидата на Заводски строежи Козлодуй АД. Фактът на плащането не е бил отречен в извънсъдебната фаза на производството, като основание да се откаже прихващане или възстановяване. Сумата на плащането по партидата на Заводски строежи Козлодуй АД е установен и от заключението на ССЕ. Дължимо е оставянето в сила на решението на първостепенния съд в обжалваната част. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 3 626 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение