Решение № 5024 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 392/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от СВЕТА СОФИЯ ЕООД /МБАЛ СВЕТА СОФИЯ ЕООД/, против Решение 22249/04.11.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 4706/2023 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение СВЕТА СОФИЯ ЕООД представлявано от управителя Д. А. М. срещу Заповед за частично прекратяване на Договор 22-2441/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК РД-253С-177/19.04.2023 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. По съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и уважаване на жалбата на лечебното заведение срещу оспорения административен акт. Ответникът по касация - управителят на Национална здравноосигурителна каса изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания с нея съдебен акт, като предлага решението да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение 22249/04.11.2024 г. по адм. дело 4706/2023 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение СВЕТА СОФИЯ ЕООД срещу Заповед за частично прекратяване на Договор 22-2441/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК РД-253С-177/19.04.2023 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. За да достигне до посочения правен резултат първоинстанционният съд е обсъдил заедно и поотделно приложените по делото доказателства, представени от страните. Съдът е приел при вярно установена по делото фактическа обстановка, че лечебното заведение е отчело медицинска дейност, която не е извършена, което е основание за частично прекратяване на договора и на основание чл. 59, ал.13 във връзка с чл. 59, ал.11, т.1, б. б от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - София, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорът понастоящем е изцяло правен. Съгласно чл. 59, ал. 13 ЗЗО в правомощията на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК е да прекрати изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Посоченото правомощие на компетентния административен орган има своето правно основание и то е в чл. 59, ал.11, т.1, б. б ЗЗО и ще е законосъобразно упражнено ако е наложена съответната санкция, в случай, че лечебното заведение е отчело дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установена по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на болнична медицинска помощ - частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Оспорената заповед е издадена именно на едно от посочените в чл. 59, ал.11, т.1, б. б ЗЗО основания - при отчитане на дейност, която не е извършена. В случая процесната заповед съдържа фактическите основания за нейното издаване и те са подкрепени с доказателствата по делото, които са били ангажирани от страните, с оглед разпределената им в съдебния административен процес доказателствена тежест. Освен представени писмени доказателства относно здравословното състояние на ЗОЛ, съдът е кредитирал заключения на две съдебни експертизи, с които обосновава тезата, че лечебното заведение е нарушило задължението си да отчете извършена медицинска дейност. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-почеркова експертиза и обясненията, дадени от него в съдебно заседание се установява, че подписът в декларацията за информирано съгласие принадлежи на С. Б. К., но не се установя от кого е изписана датата в същата декларация. По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице М. М., според което са посочени терапевтичните и диагностични процедури по КП 244.1, осъществени при процесната дейност. Установено е въз основа на представената документация, че по отношение на ЗОЛ С. К. е приложена диагностична процедура кръвна картина, имунохематологично изследване, изследване на протромбиново време, на фибриноген, на хемостазеологичен статус. На 10.08.2022 г. е приложена терапия с [заличен текст]. По отношение на ЗОЛ М. С. е приложена дигностична процедура: кръвна картина, имунохематологично изследване, ултразвук на корем, рентген, изследване на протромбиново време, на фибриноген. На 10.08.2022 г. е приложена терапия с [заличен текст]. Посочва се, че клиничната пътека се счита извършена ако са изпълнени две основни диагностични и две основни терапевтични процедури от клиничната пътека, в случая предпоставките за изпълнение на КП и по отношение на двете ЗОЛ са изпълнени. Изслушани са свидетелски показания на д-р М., Р. В. и С. К.. Във връзка със спорния момент дали лечебното заведение е изпълнило клинична пътека 244.1 Диагностика и лечение на хеморагични диатези. Анемии. За лица над 18 години , договорена с НЗОК по чл. 39 от Договор 22-22441/26.02.20220 г. за оказване на болнична помощ и извършване на амбулаторни процедури между НЗОК и жалбоподателя клинични пътеки, за които НЗОК заплаща извършената и отчетената от жалбоподателя дейност, съдът правилно е приложил материалния закон. По тази клинична пътека са отчетените от жалбоподателя медицински дейности, предоставени на ЗОЛ С. К. и ЗОЛ М. С.. Разпоредбата на чл. 292 от НРД за МД за 2020 г. - 2022 г. предвижда, че клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, измежду които и по т.1 от тази норма - задължителен минимален болничен престой за осъществяване на посочените в КП дейности и процедури във времеви план. Този болничен престой конкретно за всеки пациент зависи от състоянието му при изписването. На основание чл. 288, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2020 г. - 2022 г. следва да се приеме, че клиничната пътека представлява система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Ето защо, за да се достигне до извод за законосъобразност на поведението на изпълнителя на болнична помощ от гледна точка на предвиденото в ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022 г. той следва да докаже, че е предоставил и задължителен минимален болничен престой за осъществяване на посочените в КП дейности, извършване на определен набор от терапевтични и диагностични процедури, поставяне на предварителна и окончателна диагноза, хоспитализация и дехоспитализация при определяне на следболничен режим и документиране на дейностите по съответната КП, като е нужно кумулативно изпълнение на всички елементи. Правилни са доводите на административния съд, че болничният престой трябва да е непрекъснат, защото е задължителна част от клиничната пътека и представлява основен и същностен елемент от процедурата, който я разграничава от амбулаторната процедура например. Аргумент в подкрепа на тази теза е и разпоредбата на чл. 352, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2020 г. - 2022 г., която предвижда, че непрекъснатата болнична помощ и грижи представляват ежедневно наблюдение и престой на пациента в лечебното заведение. Правилен е изводът на административния съд за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 278, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г. за непрекъснатост на болничната помощ и грижи по отношение на ЗОЛ С. Б. К. е на ЗОЛ М. С.. Наложената санкция е съответна на извършеното от болницата нарушение и то за два идентични случая по една и съща клинична пътека, пропорционална Е на преследваната от закона цел - да се разходват средства от бюджета на НЗОК само за осъществена и изпълнена медицинска дейност съгласно договореното между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението съответства на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,