Решение № 10682 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2015 г.

Решение № 10682 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Кюстендил против решение № 47 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 71/2015 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена заповед рег. № УРИ 4077з-140/24.02.2015 г. на същия административен орган, с която на Е. К. С. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатите от служителя нарушения на служебните задължения. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на С. против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. С жалба от 05.06.2015 г. същият оспорва съдебния акт само в частта за разноските. Моли решението на първоинстанционния съд в тази част да бъде изменено и да му бъдат присъдени разноски до пълния предявен размер съгласно представения списък. С писмен отговор директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Кюстендил оспорва жалбата на С.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за неоснователност на жалбата против съдебния акт в частта за разноските. Като взе предвид изложеното в касационната жалба, подадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Кюстендил и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Изводът на Административен съд - Кюстендил за отмяна на оспорената заповед № УРИ 4077з-140/24.02.2015 г. на директора на РДГП- Кюстендил, е в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че независимо, че е постановена в писмена форма заповедта на директора на РДГП- Кюстендил, с която на Е. К. С. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, не съответства на изискванията на чл. 210, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В нарушение на цитирания текст в административния акт и в справката за извършената проверка, цитирана в заповедта, не са изложени конкретни факти, които да очертават поведението на служителя. Не са описани действията, които същият е следвало да предприеме с оглед обстоятелствата, както и това, което същият не е направил в противоречие със служебните си задължения. В заповедта и в справката нарушенията са посочени общо и са цитирани няколко общи задължения по длъжностна характеристика, без да е уточнено какво конкретно от тези задачи служителят не е изпълнил. Освен това описаните в заповедта обстоятелства са противоречиви и препятстват установяване на действителното допуснато от С. нарушение или нарушения. Служителят е наказан за това, че през периода 04.01.2915 г. - 09.01.2015 г. в качеството на началник на Гранично полицейско управление - Златарево не е осъществил последващ контрол върху подчинените си във връзка с разпоредени мероприятия по постъпил сигнал (същевременно в справката е посочено, че не са планирани и проведени в достатъчен обем мероприятия за изясняване на получената информация, както и че неосъщественият контрол през почивните дни и подценяване важността на сигнала от дежурните смени е причина за липсата на адекватни действия), като е прието, че това поведение представлява и нарушение на основното задължение по длъжностната характеристика да организира и отговаря за поддържане на висока готовност и маневреност на силите и средствата, управлява техните действия по осъществяване на гранични проверки и наблюдение на държавната граница и следи за стриктността на провежданите мероприятия- нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, изразяващи се съответно в неупражнен контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения или заповед. При този текст на заповедта поведението на служителя остава неизяснено, тъй като ако същият е разпоредил мероприятия, които обаче не е контролирал (първото, описано в заповедта нарушение) следва да се приеме, че същият е изпълнил служебното си задължение да организира и отговаря за поддържане на висока готовност и маневреност на силите и средствата, управлява техните действия по осъществяване на гранични проверки и наблюдение на държавната граница и тогава не е извършил второто, посочено в заповедта нарушение. Обратно, ако С. не е разпоредил никакви мероприятия по проверка на сигнала (в справката е посочено, че началникът на граничното управление не е организирал действията на подчинените си във връзка с разпоредените от него мероприятия по проверка на постъпил сигнал), то тогава не е имало какво да контролира и проверява и следователно не е допуснал първото, описано в заповедта нарушение. Допуснатите нарушения на формата на административния акт са съществени, тъй като са пречка за установяване на нарушението, извършеното от служителя по този начин ограничават правото му на защита. Това е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Допълнително следва да се посочи, че в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР от страна на дисциплинарно наказващия орган не са събрани и оценени всички доказателства от значение за случая. Установено е, че за проверка на сигнал, получен на 03.01.2015 г., С. като началник на гранично полицейско управление изпраща наряд, който достига до мястото, посочено в сигнала и докладва, че в района няма автомобили, а само следи от такива (докладни записки от полицаите Попов и Димитров). Данните в тези докладни не са обсъдени. Същите са цитирани в справката от проверката, без да са анализирани с оглед останалите доказателства и поведението на С., като не е изяснено при тези данни какви действия началникът на полицейското управление е следвало да предприеме. Не е изяснена и връзката между постъпилия сигнал и откритите няколко дни по- късно в района на 32 гранична пирамида контрабандно внесени цигари и доколко и кои действия или бездействия на С. са причина за това. Правилно първоинстанционният съд приема, че констатираните формални пороци на административния акт водят до постановяване на заповедта и в противоречие с материалния закон. В този смисъл заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена, без да са установени допуснати от служителя дисциплинарни нарушения, се споделя и от настоящата инстанция. Изложеното в заповедта не установява действия или бездействия на С. в противоречие с конкретни правни норми или служебни задължения. Установено е, че в изпълнение на служебните си задължения същият изпраща наряд, които да провери на място данните за наличие на автомобили с висока проходимост в м. "Въгларка", както и че лично приема отчета на полицейските служители, достигнали до мястото въпреки лошите атмосферни условия. Обстоятелството, че по сигнала е извършена проверка, данните от нея, както и липсата на конкретни факти, сочещи какви действия С. е следвало да предприеме и съответно какво точно не е извършил в противоречие със служебните си задължения, налагат заключението, че служителят не е допуснал нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, посочени в заповедта. В подкрепа на това заключение е и изложеното по- горе относно допуснати в административния акт противоречия, които изключват едновременното осъществяване на двете описани нарушения. Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в тази смисъл и отменя административния акт, съставът на Административен съд - Кюстендил постановява решение в съответствие със закона и представените доказателства. Жалбата на Е. К. С. в частта за разноските е недопустима, тъй като процесуална възможност за оспорване на съдебния акт само в тази част не е предвидена (арг. от чл. 229, ал. 1 от АПК). Поради това и тъй като от текста на жалбата е видно, че се иска изменение на съдебния акт в тази част, жалбата следва да се приеме за искане за изменение или допълване на решението по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. По тези съображения жалбата на С. следва да бъде оставена без разглеждане, производството в тази част да бъде прекратено, а жалбата - изпратена на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от ангажираните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,