Решение № 3118 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2013 г.

Решение № 3118 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Спас Ангелов Ташев, от гр. София, срещу решение № 1924 от 22.03.2013 г., постановено по адм. дело № 6658/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (наричана за краткост Комисията), представлявана от председателя й Евтим Костадинов, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Спас Ангелов Ташев срещу решение № 2-15 от 05.06.2012 г. на Комисията, с което на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е установена принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от същия закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при изискуемия кворум и мнозинство, в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието, което по отношение обявяването на дейност като секретен сътрудник е посочено в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като са описани и документите, въз основа на които е обявена принадлежността към органите по чл. 1. Според съда административният акт бил издаден и при правилно приложение на материалния закон. Неговата законосъобразност се установявала от кумулативното наличие на двете предвидени в специалния закон предпоставки, а именно: 1. лицето, чиято принадлежност се обявява да принадлежи към категорията на лицата по чл. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и 2. да съществуват доказателства по смисъла на чл. 25, т. 3 от Закона, удостоверяващи наличието на дейност като секретен сътрудник на органите по чл. 1. По отношение на първата предпоставка съдът е установил, че Спас Ангелов Ташев е лице по чл. 3, ал. 1, т. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, заемащо длъжност "Директор на Български културен институт" в Скопие за периода от 15.02.2006 г. до 01.07.2009 г. и не са налице пречките по чл. 30 от ЗДРДОПБГДСРСБНА за публикуване на данните по отношение на оспорващия. Спорът между страните касаел въпроса доколко законосъобразно е установена и обявена принадлежността на лицето, предвид съдържащите се в административната преписка и по делото доказателства, удостоверяващи наличие на дейност като секретен сътрудник, като съдът е приел, че наличните по делото документи са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона. Съдът не е кредитирал представената съдебно-почеркова експертиза, назначена и приета в друго съдебно производство, като е посочил, че същата касае установяването на неистинност на документ, който не е посочен като източник на информация в оспореното решение, поради което е неотносима към разглеждания по делото спор. Не е кредитирал и показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като неговите показания не променяли извода за наличието на данни за регистрирана принадлежност на Спас Ангелов Ташев към структурите на бившата Държавна сигурност. Решението е правилно. По силата на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА (действаща към момента на постановяване на оспорения административен акт в редакцията му от 03.04.2009 г.), установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на този закон, т. е. към 22.12.2006 г. По делото не се спори, че жалбоподателят е заемал длъжността "Директор на Български културен институт" в Скопие в периода от 15.02.2006 г. до 01.07.2009 г., която по силата на чл. 3, ал. 1, т. 26 е публична длъжност. В мотивите към решението първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по основното възражение в жалбата, което се явява основно възражение и в касационната жалба, касаещо документите, на които се е позовал административният орган в преценката си да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от закона. Според приложимата за конкретния случай разпоредба на чл. 25, т. 3 установяването на дейност като секретен сътрудник се извършва на базата на следните документи, съдържащи се в информационните фондове: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител; наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е тях, в случая - е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на специалния закон. Изброените в решението на комисията документи, обосноваващи издаването му, са безспорно от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 на закона. Затова и правилно съдът е приел, че наличието на регистрационна бланка, регистрационен дневник, картони обр. № 4 - 5 броя, картон обр. 6, лично дело IА-3280, протокол № 5/1990 г. с предложение за унищожаване на работно дело IР-1239, доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-1466/13.09.2007 г. може да обоснове извод за принадлежност на Спас Ангелов Ташев към органите на Държавна сигурност. При така зададени параметри административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като същият няма възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС. Правилни са изводите на съда по отношение на представените от жалбоподателя доказателства. Същите, макар и допустими, са неотносими към спорния предмет. От представената експертиза се установява неавтентичност на документ, който обаче не е сред документите, на които се базира решението на Комисията за обявяване на принадлежност. И експертизата и дадените по делото свидетелски показания не се отразяват върху изхода на спора, тъй като административният орган и съдът нямат процесуалната възможност да установят дали действително съставените документи по отношение на лицето, до което се отнасят, са с истинско съдържание или не и дали заинтересованото лице на практика е извършвало дейност на секретен сътрудник или не, а те само констатират, че такива документи има съставени и те се отнасят до това лице. Достоверността на фактите и обстоятелствата, отразени в документите по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, са извън предмета на изследване, тъй като в правомощията на комисията не е проверката за осъществявана дейност, а само наличие на документи за принадлежност. До правилни изводи е стигнал съдът и при преценка на валидността на оспорения административен акт, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при изискуемия по закон кворум и мнозинство. Следователно административният орган правилно и в съответствие със ЗДРДОПБГДСРСБНА е разкрил принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от същия закон, поради което и съдът правилно е отхвърлил оспорването на този административен акт. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,