Решение № 13448 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13063/2015 г.

Решение № 13448 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13063/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. обжалва решение № 1785 от 06.10.2015 на Административен съд, град П., постановено по адм. дело № 1523/2015 г., в частта, в която е отменен издаденият на "Картаген 2000" ЕООД ревизионен акт № 161305534/07.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 413/29.04.2014 г. при обжалването по административен ред относно отказ на право на данъчен кредит в размер на 36 939.27 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Картаген 2000" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. П. от Адвокатско дружество Панчена, Панов и съдружие оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Счита, че при новото разглеждане на делото са изпълнени изцяло указанията на Върховния административен съд и са събрани годни доказателствени средства, които са обосновали изводите за отмяна на ревизионния акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 7106/15.06.2015 г. постановено по адм. дело № 4544/2015 г., Върховният административен съд, второ отделение е отменил решение от 24.02.2015 г. на Административен съд, гр. П. по адм. дело № 1436/2013 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Според касационната инстанция при първото разглеждане на делото административният съд не е изложил мотиви, които да обосновават поставения резултат. Предмет на обжалване в настоящото производство е първоинстанционното решение, постановено при новото разглеждане на делото, в частта, в която е отменен оспореният ревизионен акт относно отказ на правото на данъчен кредит в общ размер на 36 939.27 лева, по фактури за доставки на стоки, издадени на Картаген 2000 ЕООД от И. Х. ООД. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, решението не е обжалвано от дружеството, за което е неблагоприятно и е влязло в сила в тази част. За да отмени отказа на правото на данъчен кредит, съдът е приел за доказано реалното изпълнение на доставките, по които жалбоподателят е получател и правомерното начисляване на данъка по спорните фактури, което има за последица възникването на правото на данъчен кредит за ревизираното лице. От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът е установил, че "И. Х." ООД придобива собствеността върху множество материални и активи на Херку АД по конкретно посочени фактури. Приемането и предаването на материалите и активите между предходния и прекия доставчик е удостоверено с конкретно посочени приемо - предавателни протоколи и складови разписки. С. са останали на съхранение в склада на "Т. - Ресурс" ЕООД в гр. П., ул. Кукленско шосе № 13, дори и след прекратяване на договора за наем от 01.06.2012 г. По-късно със съдействието на св. С. Й. Ш. са натоварени от този склад и разтоварени в складово помещение на Апекс 11 ЕООД (според свидетеля фирма Апис 11) в гр. П., ул. Г. Б. .№..., стопанисвано от ревизираното дружество. Според съда индивидуализацията на стоките е направена чрез предаването им от С. Л. на длъжност икономист, управление на персонала в И. Х. ООД на С. Ш., представител на Картаген 2000 ЕООД. Предаването е извършено в склада на ул. "Кукленско шосе" № 13. Направен е извод, че правото на собственост е прехвърлено съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД и фактурите имат за предмет реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. С. са предмет и на последващи доставки от страна на ревизираното дружество според заключението на ССЕ и представените по делото фактури, издадени от жалбоподателя. Решението е частично неправилно. Принципно вярно съдът е определил спорните по делото обстоятелства и в съответствие с указанията на касационната инстанция е изложил мотиви по фактите, установени от събраните по делото доказателства. Принципно вярно е тълкуването на материалния закон относно предпоставките за възникване и признаване на правото на данъчен кредит и изводът, че надлежното признаване на това субективно право изисква установяване преди всичко на действително осъществени доставки. Това следва от чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6 от ЗДДС. По всички фактури, с изключение на фактура № 63/28.09.2012 г. стоките са индивидуализирани, предадени и получени съгласно подписани от страните описи към всяка от тях. За предал от името на прекия доставчик е подписала С. Л. - служител на доставчика по трудов договор съгласно представените платежни ведомости. Обстоятелството, че това е лицето предало стоките, се потвърждава и от показанията на св. Шумански. Описът е подписан за получени стоки от името на Картаген 2000 ЕООД с печат на дружеството. От заключението на вещото лице съдът е установил, че доставчикът е отписал по съответните счетоводни сметки доставените стоки, респективно ДМА, а ревизираното дружество е завело надлежно в счетоводството си така получените стоки. За доставянето и получаването на стоките по фактура № 63/28.09.2012 г. не са представени никакви писмени доказателства. Тази фактура документира доставки на гуми, с конкретно означени размери и стартер с редуктор - 38 бр. По делото има данни за разпореждане на ревизираното дружество със стоки от същия вид по последващи доставки, но няма доказателства за доставянето на стоките и овластяването на ревизираното дружество да се разпорежда с тези стоки като собственик от издателя на процесната фактура. Неправилно съдът е приел, че е налице погасяване на задължението за стойността по процесните фактури. Основателни са доводите в касационната жалба, че представеното споразумение от 21.12.2012 г. не удостоверява погасяване на цената за процесните стоки чрез прихващане. От нормата на чл. 103 ЗЗД следва, че прихващането като способ за погасяване на парични вземания до размера на по-малкото от тях, изисква вземанията да насрещни, ликвидни и изискуеми. В случая липсва насрещно вземане на И. Х. ООД срещу Картаген 2000 ЕООД, с което да бъде извършено прихващане на задължението на ревизираното дружество по спорните фактури. Доколкото плащането не е елемент от фактическия състав по възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, неправилните изводи на съда по отношение на този факт, не променят крайния му извод за настъпило данъчно събитие по спорните доставки. Изискуемостта на ДДС в случая, се поражда от факта на прехвърляне на правото на собственост върху стоките, който е установен чрез доказателствата за тяхното доставяне и получаване между страните по пряката доставка. Неоснователни са доводите на касатора за липса на доставки, поради недоказан транспорт на стоките. В случая от показанията на св. Шумански се установява, че описа и предаването на стоките е извършено в склада на доставчика в гр. П., ул. "Кукленско шосе" № 13. Извозването на стоките е извършено по-късно, след предаването им, поради което транспортът не е елемент от фактическия състав, пораждащ настъпването на данъчно събитие в процесния случай. По изложените съображения, настоящият състав преценява, че решението в обжалваната част е неправилно относно признаването на право на данъчен кредит в размер на 2 541.59 лева по фактура № 63/28.09.2012 г. издадена от "И. Х." ООД. По тази фактура не са налице каквито и да било доказателства за предаване и получаване на стоките, въз основа на които да се приеме, че е настъпило данъчно събитие и данъкът е станал изискуем. Решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството по отношение на отказът на правото на данъчен кредит в размер на 2541.59 лева. В останалата обжалвана част, с която е отменен ревизионния акт относно данъчен кредит в общ размер на 34 397.68 лева, решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора, решението, в частта на присъдените в полза на дружеството разноски, не следва да се отменя, тъй като определеният от първоинстанционния съд размер е по-нисък от действително направените разходи, които се дължат, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. На основание чл. 81 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК разноски на страните за касационното производство не следва да се присъждат, тъй като директорът на дирекция ОДОП - П. не е представляван от юрисконсулт в настоящото производство, а от ответника по касация не е направено искане за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,