Решение № 7758 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2016 г.

Решение № 7758 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено като неправилно решение № 5812/08.09.2016 г. по адм. д. № 8830/2014 г. на АССГ, с което е обявен за нищожен РА № 2021400985/26.05.2014 г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция . Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ответникът по касационната жалба "Еко-тех" ЕООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 2021400985/26.05.2014 г. на ТД на НАП-С., издаден от възложителя на ревизията Г. М. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С. и от В. С. - ръководител на ревизията. Ревизията е повторна - след отмяна на първия РА № 2021201091/15.05.2012 г. на ТД на НАП- С. при обжалването по административен ред с решение № 2954/14.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- С. и връщане на преписката за нова ревизия. Първата ревизия е възложена със ЗВР № 1112427/02.11.2011 г. на ТД на НАП- С. при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията от ДВ, бр. 105/2005 г., която изисква РА да бъде издаден от актосъставител, определен със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В случая втората ревизия е възложена със ЗВР № 1209334/20.12.2012 г. на Г. М. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С.. РА е издаден от Г. М. - възложил ревизията и В. С. - ръководител на ревизията на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК в новата редакция от ДВ, бр. 82/2012 г. Била е издадена и заповед за определяне на компетентен орган № К 1400985/24.02.2014 г. от Г. М. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която е определена В. С. да издаде ревизионния акт. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 5.06.2014 г., когато е връчен и процесният РА, издаден на 26.05.2014 г. При тази фактическа обстановка обосновано съдът е приел, че РА е нищожен. В съответствие с процесуалните правила съдът се е позовал на § 35 от ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., според който всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Следваше актът да се издаде само от В. С. по чл. 119, ал. 2 от ДОПК в приложимата редакция, действала до изменението с ДВ, бр. 82/2012 г. Ревизионното производство по определяне на данъчните задължения е единно, макар, че се състои от две ревизии, които е следвало да се проведат поради отмяната на първия РА при обжалването по административен ред. Втората ревизия е продължение на ревизионното производство, започнало с първата ревизия, поради което РА следва да е издаден само от органа по приходите, определен за компетентен орган в приложената ЗОКО - от В. С., както правилно е приел административният съд. Участието на Г. М. във формиране волята на овластения актосъставител Секулова е в нарушение на § 35 от ЗИДДОПК, довело до постановяване на РА от колективен орган, който не е компетентен и до нищожност на съставения РА. Съдът правилно е обявил РА за нищожен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ревизираното лице има право на разноски за касационната инстанция в размер 3600 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение при предмет на делото в размер 89 186,98 лв по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е в размер 3205,61 лв, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,