Решение № 4476 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2009 г.

Решение № 4476 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (ЗЗНСРПЖ). Образувано е по касационни жалби на Патентно ведомство (ПВ) на Република България, Национален център за аграрни науки гр. София и Земеделски институт гр. Шумен против решение от 06.08.2007 г., постановено по адм. д. № 2350/2004 г. от Софийски градски съд. Доводите са за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответниците по касационните жалби-Петрунка Владимирова Кожухарова, Въла Минкова Ангелова, Николай Иванов Николов, Илияна Любомирова Иванова, Любомир Миленов Ангелов, Виргиния Миленова Ангелова, Пенчо Драгоев Петев и Алекси Петров не вземат становище по тях. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни и са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Софийският градски съд (СГС) отменя решение № 321/17.11.1998 г. на Патентно ведомство, с което е трансформирано авторско свидетелство № 40667, рег. № 72444 от 1985 г. в сертификат с притежател Научноизследователски и проекто-конструкторски институт по свиневъдство (НИПКИС) гр. Шумен към Селскостопанска академия като връща административната преписка на административния орган със задължителни указания по прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че представените по делото доказателства (бюлетини за резултатите от развъдно-подобрителната работа на НИПКИС са за периода 1984 г. до 1990 г.) не доказват по безспорен начин праводателят на Земеделския институт гр. Шумен, посочения по-горе институт да е ползвател с основно производство на процесната порода свине "Български Ландрас" специализирана с бащина линия СН. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователни са касационните възражения за допуснато от градският съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на решението на ПВ на РБ, изразяваща се в липса на законовите предпоставки за произнасяне на административния акт. Единият от молителите по реда и в сроковете на ЗЗНСРПЖ (§ 3, ал. 2, във връзка с ал. 1) да бъде трансформирано авторското свидетелство за порода животни в сертификат е НИПКИС. Представеното по делото авторско свидетелство № 40667 с регистрационен номер 72444, заявено на 22.11.1985 г. посочва като заявител Научно-производствено обединение по свиневъдство (НПОС) гр. Шумен с изобретатели: Иван Николов Ангелов, Петрунка Владимирова Кожухарова, Пенчо Драгоев Петев и Алекси Стойков Петров, всички от гр. Шумен. В самата заявка за авторско свидетелство е посочено, а това обстоятелство не се оспорва и от страните по делото, че предполагаемото изобретение по смисъла на действащия към 1985 г. Закон за изобретенията и рационализациите (ЗИР) отм. възниква във връзка с работата и научната дейност на посочените по-горе физически лица в структурата на НПОС в частност в Научноизследователския институт към НПОС гр. Шумен. С Разпореждане № 11 на Бюрото на Министерския съвет от 29.05.1986 г. за преобразуване на стопански обединения и комбинати в областта на селското и горското стопанство Научно-производственото обединение "Свиневъдство" е преобразувано, считано от 01.06.1986 г. в Стопанско обединение "Свиневъдство". С Постановление № 110 на Министерския съвет от 14.11.1990 г. за децентрализация и демонополизация на изкупвателната, преработвателната и обслужващата дейност в селското стопанство, хранителната промишленост и търговията са прекратени стопански обединения, между които и СО "Свиневъдство". Във връзка с обявеното в ликвидация стопанско обединение с разделителен протокол от 22.11.1991 г. са разпределени имуществото му и наличните средства, за което са запознати ръководителите на бивши предприятия, включени в неговата структура, включително и Научнопроизводствения и проекто-конструкторски институт в гр. Шумен. След ликвидацията на стопанското обединение Научноизследователския институт по свиневъдство (НИИС) продължава самостоятелното си съществуване в състава на Селскостопанската академия. При липсата на доказателства за правоприемство между ликвидираното Стопанско обединение "Свиневъдство" и НИИС гр. Шумен след преценка на посочените в авторското свидетелство данни за заявител и изобретател, правилно и в съответствие с фактическата обстановка по делото и с материалноправната разпоредба на § 3, ал. 2, т. 2 ЗЗНСПЖ първоинстанционният съд отменя решение № 321/17.11.1998 г. на ПВ на РБ като дава задължителни указания до административния орган да проследи преобразуванията, които претърпява НИПКИС Шумен, да изясни съответствието между заявител и работодател, респективно възложител на създателите на новата порода животни с оглед изясняване на основателността на молбите за трансформация на авторското свидетелство в сертификат. Настоящата инстанция намира за необходимо да допълни съобразителната част на обжалваното решение и указанията до административния орган при новото произнасяне със следните разсъждения по приложението на § 3, ал. 2 ЗЗНСРПЖ. Съгласно разпоредбата на чл. 25 от Закона за изобретенията и рационализациите (ЗИР) отм., приложим към датата на издаване на авторското свидетелство, социалистическите организации, чрез които са подадени исканията за изобретения в Института за изобретения и рационализации, получават правото да ползват същите изобретения. Наименованието на ползвателя се вписва в авторското свидетелство или се установява с отделен документ. В авторското свидетелство, предмет на трансформацията е вписан като заявител-НПОС, и според цитираната норма, това обединение има правото да ползва изобретението, независимо, че не е вписано в него или в отделен документ. Безспорно е и обстоятелството по делото, че породата свиня "Български Ландрас-специализирана бащина линия-СН" е създадена в условията на служебно селекциониране. Съгласно § 3, ал. 2 ЗЗНСРПЖ молбите за трансформация се подават в срок до шест месеца от влизането в сила на закона, като Патентното ведомство издава сертификат на един от молителите при спазване на поредността на правоимащите, посочена в т. 1 и т. 2 на разпоредбата. Според тези текстове правоимащите са: на първо място- авторът, когато сортът или породата са създадени самостоятелно и на второ място- лицата, изброени в т. 2, б. б. "а", "б" и "в" ЗЗНСРПЖ. Приложима в конкретния казус при данните за условията в които е създадена новата порода е разпоредбата на § 3, ал. 2, т. 2 на закона. Изброяването на лицата по б. б. "а", "б" и "в" не е свързано с йерархичност, която да се спазва при издаването на сертификат от Патентното ведомство в каквато посока са разсъжденията в съобразителната част на указанията на решаващия съд. Йерархичността на правоимащите е само в рамките на изброяването по т. 1 и т. 2 на § 3. Не намира опора в закона приетото от първоинстанционния съд задължение за продължаване на спазването на йерархия при лицата, изброени в § 3, т. 2, б. б. "а", "б" и "в" ЗЗНСРПЖ. В контекста на изискуемите по ЗИР отм. реквизити на авторското свидетелство в случаите на служебно селекциониране при създаването на нова порода не може да се сподели, а и не произтича от волята на законодателя виждането, в сертификата да е вписан само работодателя (възложителя), или ползвателя като бъдат пренебрегнати авторите на изобретението. Посочените лица следва да бъдат вписани след доказване на правата си без изследване на поредност, каквато, както е посочено по-горе се изисква само в границите на т. 1 и т. 2 на § 3. По изложените съображения и допълнителни указания при новото произнасяне на административния орган обжалваното решение следва да бъде потвърдено с настоящия съдебен акт. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение