Решение № 16569 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9284/2011 г.

Решение № 16569 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9284/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1316/31.05.2011 г. по адм. дело № 669/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - "Марчо 2005" ЕООД, с. Мъдрево, община - Кубрат, област - Разград, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е обявил за нищожен РА № 171003913/22.11.2010 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 1025/26.01.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Марчо 2005" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2009 г., в размер на 115 560.88 лева главница и 9 954.32 лева лихви. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения РА е издаден без основание, тъй като липсва ревизионен доклад, който да го предхожда. Приложеният към административната преписка ревизионен доклад не обективира волеизявлението на единия от ревизиращите органи, а именно на Георги Костов, което представлява грубо нарушение на изискванията за форма и съдържание на доклада, установени в чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК. Липсата на подпис върху изготвения ревизионен доклад на един от двамата ревизиращи органи представлява липса на волеизявление за съставянето му, а оттук и липсата на такъв доклад, като задължително условие за издаването на РА. Последният, при отсъствието на ревизионен доклад, е издаден без основание и поради това е нищожен. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. По чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК ревизионният доклад трябва да съдържа подписите на органите по приходите, които са го съставили. В случая е установено, че не е подписан от един от двамата съставители, а именно от Георги Костов, който по това време е бил в законоустановен платен годишен отпуск, съгласно Заповед от 13.10.2010 г. на директора на ТД на НАП-Варна. Ревизионният доклад носи подписа на другия съставител - Мариела Стефанова. Пред касационната инстанция, в подкрепа на касационното оплакване за неправилност на обжалваното решение, е представено заверено копие от процесния ревизионен доклад съдържащ подписите и на двамата съставители, с доводи, че порока е саниран и не е налице нищожен РА. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния доклад, респ. за нищожност на издадения въз основа на него РА, поради липса на един от подписите на съставителите му, е неправилен. Със ЗВР са определени органите по приходите, които следва да извършат процесната ревизия, а именно - Мариела Стефанова и Георги Костов, като първата е подписала ревизионния доклад и констатациите в него са направени по изискванията на чл. 117 ДОПК. Липсата на подпис от страна на Георги Костов, по обективни причини - законоустановен годишен отпуск към датата на издаване и връчване на доклада, не го опорочава, до степен на нищожност, поради липса на воля. Това е така, защото е налице волеизявление от другия орган по приходите, което обосновава валидност на констатациите в ревизионния доклад. Последният не би бил валиден, ако липсваше и неговият подпис, но при подписан ревизионен доклад от единия от двамата съставители, при наличието на обективни пречки за подпис от другия и при последващо саниране на този пропуск (за който няма данни кога е направено), не следва, че той е нищожен на възприетото от съда основание. От изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, и като такова следва да бъде отменено. Съобразно това и при липсата на произнасяне по съществото на спора, което не може да бъде направено за първи път от касационния съд, делото ще следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,