Решение № 6612 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12357/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика/ОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 609 от 25.10.2023 г. постановено по адм. дело 796/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, поправено с решение на поправка на очевидна фактическа грешка 726 от 27.11.2023 г. в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16001321005256-091-001/12.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 282/04.07.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на Техно-Строй 80 ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 48 225,53 лв. и 16 182,64 лв. лихви и задължения за корпоративен данък за размера над 4 484,78 лв. до 23 768,30 лв. и лихви за размера над 356,32 лв. до 6 561,68 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдебния акт е немотивиран, а съдът се е задоволил с това да изреди броя на фактурите, без да обсъди доказателствата по всички доставки и да изложи мотиви за това защо приема, че е доказано реалното им осъществяване. Сочи, че липсва разграничаване на спорните доставки и анализ на доказателствата за реалност на същите, като липсват и съответните релевантни правни изводи, а в диспозитива на решението не са посочени периодите за които са отменени задълженията. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който жалбата на дружеството срещу ревизионния акт бъде отхвърлена. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна Техно-Строй 80 ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Бангеев, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пазарджик е бил Ревизионен акт /РА/ Р-16001321005256-091-001/12.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 282/04.07.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП. Разглеждайки жалбата срещу ревизионния акт съдът е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на акта в частта, с която са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 48 225, 53 лева и лихви в размер на 16182, 64 лв., както и по отношение на установените задължения за корпоративен данък за размера над 4484,78 лв. до сумата от 23 768,30 лв. и лихви за размера над 356,32 лева до сумата 6561,68 лева. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната част е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. На първо място, касационната инстанция намира, че решението не отговаря на необходимото съдържание, разписано в чл. 172а, ал. 2 АПК, а именно същото не съдържа мотиви, в които да са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Първоинстанционният съд не е подложил на анализ констатациите в ревизионния акт и ревизионния доклад, не е извършил анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизията и не е определил кои факти приема за доказани, не е извършил фактически констатации, които да отнесе към хипотезата на съответните материалноправни норми и да формира правни изводи относно съществуването на спорното право. Видно от съдържанието на решението, същото не съдържа конкретни факти, които съдът да е приел за установени. Основателно се сочи в касационната жалба, че съдът единствено е изредил броя на фактурите и е посочил доставчиците по тях, без дори да посочи вида на доставките. Няма извършен анализ на извършените от приходните органи действия и на доказателствата, които са събрани в конкретното ревизионно производство и които са обосновали крайния извод на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт. Представените по делото доказателства не са отнесени към съответните доставки, същите не са обсъдени и разграничени. В тази връзка касационната инстанция намира за основателно оплакването на касационния жалбоподател за необсъждане на събраните в хода на ревизията доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност. Основателно е и възражението, че съдебното решение не съдържа мотиви послужили за отмяна на ревизионния акт. В решението на Административен съд - Пазарджик липсва преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с ревизионния акт публични задължения, а изложените мотиви са бланкетни и общи и не съдържат конкретика. За да се установи дали доставките са реално извършени от посочените във фактурите доставчици следва да се изяснят твърденията на страните и да се направи конкретен анализ на всички представени доказателства, какъвто в случая не е извършен от административния съд. Липсата на конкретни мотиви за фактическите установявания на първоинстанционния съд по всяка от процесните доставки е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали са обосновани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и дали той правилно е приложил материалния закон. Решението е немотивирано и неясно и в частта относно задълженията по ЗКПО. Съдът не е посочил нито причините за частична отмяна на ревизионния акт, нито относимите правни норми, които в случая са приложени. Съобразно изложеното, настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка дали първоинстанционният съд е формирал извода си за незаконосъобразност на ревизионния акт съобразно материалния закон, както и дали изводът на съда е обоснован с оглед конкретните доказателства по делото. Налице е невъзможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимите материално-правни разпоредби, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Горното обуславя необходимостта от отмяна на съдебния акт в оспорената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пазарджик. При новото разглеждане на делото съдебният състав дължи, както подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, така и оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, собствени фактически установявания и формиране на извод по приложението на материалния закон. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,