Решение № 11337 от 8.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Т. Георгиев и С. Георгиева оспорват Решение 338/15.03.2021 г. по адм. дело 736/2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 18-1877/19.02.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна за одобряване на изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Варна, на основание § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на решение на Комисията по ал. 12, Протокол 389/04.12.2019 г., в частта за поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1794 и поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1795, които са заличени заедно с данните за собственост на касаторите и е създаден поземлен имот с идентификатор 10135.4501.2322, записан като собственост на наследниците на Г. Стоянов. Постъпила е и частна жалба от Т. Георгиев и С. Георгиева срещу Определение 1035/27.05.2020 г. по същото дело в частта, с която като заинтересована страна е конституиран Н. Манолов. Ответниците началникът на СГКК - Варна и Н. Манолов, изразяват становища за неоснователност на касационната и недопустимост на частната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Предлага частната жалба да се остави без разглеждане. Частната жалба е недопустима. По аргумент за противното от чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, определението на съда по чл. 154, ал. 1 АПК, с което се конституират страните по делото, не подлежи на самостоятелен контрол по реда за обжалване на определенията, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството. Доколкото това определение не е и изрично посочено от закона като обжалваемо, не е налице и втората хипотеза по т. 2 на чл. 229, ал. 1, обуславяща възможността за оспорването му пред по-горния съд. Оплакванията в частната жалба са всъщност относими към инстанционната проверка на самото решение. Евентуалната неправилност на преценката на съда за конституирането на Н. Манолов като заинтересована страна по делото би засегнала постановеното решение в тази му част от касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Поради изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство в тази му част прекратено на основание чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 АПК. Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Противно на възражението на касаторите (което би могло да се свърже с бланкетния довод за недопустимост на решението), че съдът не е трябвало да конституира Н. Манолов като заинтересована страна в процеса, достатъчно за това му процесуално положение е качеството на заявител в административното производство. Решаващите изводи на първостепенния съд за законосъобразност на заповедта съответстват на материалния закон. При влязъл в сила акт за одобряване на КККР, изменението на кадастъра, в който се инкорпорира плана на новообразуваните имоти, се извършва със заповед на началника на СГКК въз основа на решение на нарочна комисия - § 4к, ал. 13, т. 2 вр. ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ. Наличието на непълнота или грешка в помощния план, която при установен спор за материално право между заинтересованите лица е разрешена по съдебен ред с влезли в сила решения, е основание за изменението на ПНИ, респ. на кадастъра - § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 2 ПЗР ЗСПЗЗ. Неоснователни са възраженията за нищожност на административния акт като издаден от лице без материална компетентност и при нарушена форма, довели до липсата на волеизявление. Според § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ след одобряване на КККР началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за тяхното изменение. Неотносимо към валидността на заповедта е издаването й на бланка на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което пък намира обяснението си в обстоятелството, че отделните служби по геодезия, картография и кадастър са териториални звена на агенцията вж. чл. 10, ал. 2 ЗКИР. По отношение на териториалната компетентност на административния орган приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Следователно, административният орган е бил материално и териториално компетентен да издаде потвърдения от съда акт. Заповедта не страда и от пороци по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Обстоятелствената част на акта съдържа аргументирани съображения на органа от фактическа и правна страна, а разпоредителната обективира ясно и недвусмислено волята за изменение на кадастъра с конкретно очертани предели. Обратно на твърденията на касаторите, отсъствието в административната преписка на служебно изпратеното писмо от председателя на Комисията по § 4к, ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ до началника на СГКК Варна във връзка с издаването на заповедта не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила или на формата на акта. Писмото не притежава правната значимост нито на самостоятелна предпоставка за допустимост на производството, нито рефлектира върху преценката за законосъобразност на нареденото изменение на кадастъра. От друга страна, в изпълнение на указанията на административния съд с Разпореждане 1028/22.01.2021 г., то е и представено по делото. Разпоредбите на ЗСПЗЗ, регулиращи изменението на ПНИ и КККР, са специални и дерогират общите правила на ЗКИР за промяна на кадастъра в хипотезите, когато негов обект са земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. В конкретния казус, действително е бил налице спор за материално право между двете групи заинтересовани лица касаторите, позоваващи се на изтекла в тяхна полза придобивна давност, и реституираните собственици, между които и ответникът в касационното производство Н. Манолов. Комисията по § 4к, ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ се е основала на приложените към сезиралото я заявление Решение 2567/14.05.2014 г. по гр. дело 18633/2012 г. и Решение 3152/16.06.2014 г. по гр. дело 3356/2013 г. на Районен съд Варна. С постановените и влезли в сила съдебни актове със сила на пресъдено нещо е прието за установено спрямо Н. Манолов и Т. Стоянова, че Т. Георгиев и С. Георгиева не са собственици на ПИ с идентификатор 10135.4501.1794 и ПИ с идентификатор 10135.4501.1795. Настъпването на тези юридически факти обуславя и основанието по § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 2 ПЗР ЗСПЗЗ за извършване на изменението на КККР, вкл. чрез промяна на данните за титулярите на собствеността върху имотите. Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно позицията на оспорващите за вписване на заявителите като собственици на новия имот на основание нищожно решение на Поземлена комисия Варна. Въпросният акт не е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, т.е. не е формирана сила на пресъдено нещо по действителността му, поради което същият продължава да е валиден от външна страна титул за права върху възстановените с него поземлени имоти. Различно заключение не произтича и от противопоставеното от касаторите влязло в сила Решение 3895/23.12.2009 г. по гр. дело 6420/2008 г. по описа на Районен съд Варна по предявен срещу тях и отхвърлен иск от Н. Манолов и Т. Стоянова с правно основание чл. 108 ЗС, чийто предмет е бил ПИ 216 по КП от 1997 г., включен в площта на ПИ 1133. Мотивите в съдебния акт за нищожност на Решение 809/31.07.2001 г. на ПК - Варна са проява на инцидентен контрол по повод отмяната от съда по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт на ищците. Те не разрешават по обвързващ начин въпроса за евентуалната нищожност на акта на поземлената комисия. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че в мотивите към Решение 1696/20.11.2014 г. на Окръжен съд Варна по гр. дело 1874/2014 г. (с което е потвърдено решението на РС Варна по гр. дело 18633/2012 г.) реституционният акт е възприет за действителен. Решенията на гражданския съд, ползващи съответно насрещните страни, не са постановени по спорове с идентичен предмет. Съгласно приетото от първата инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза, имоти 1794 и 1795 се намират в северната част на ПИ стар 1133, а имот 1796 (предмет на ревандикационния иск гр. дело 6420/2008 г. на РС - Варна) в неговата южна част. Ето защо и тезата на касационните жалбоподатели за решаване с предходно влязло в сила решение на въпроса за собствеността на ПИ 1794 и 1795, отделно от доводите им за нищожност на решението на поземлената комисия, е лишена от основание. Необосновани по същество с конкретни пороци в правораздавателната дейност на административния съд са формулираните в жалбата възражения за нарушаване с постановеното решение на принципите на законност, равенство, служебно начало, обективност, самостоятелност и безпристрастност, достъпност, публичност, прозрачност, истинност и прилагане на нормативния акт от по висока степен, както и за дискриминация. Несъгласието на оспорващите с мотивите на съда не представлява касационно основание в хипотезите по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При неоснователността на касационната жалба, в полза на ответника Н. Манолов следва да бъдат присъдени разноските пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение