Решение № 13861 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2020 г.

Решение № 13861 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Аксаково срещу Решение № 2229 от 20.11.2019 г. на Административен съд – Варна по адм. д. № 747/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение № BG05 М90 Р001-2. 005-0002/6 от 17.12.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП РЧР) 2014-2020 и заместник-министър на труда и социалната политика в частта по т. 2. 1, буква "Б", с която е постановен отказ за верификация на разходи в размер на 2 044, 66 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че отказът за верификация е издаден при правилно приложение на материалния закон. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. Претендира присъждане на разноските по водене на делото за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 и заместник-министър на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение № BG05 М90 Р001-2. 005-0002/6 от 17.12.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 и заместник-министър на труда и социалната политика в частта по т. 2. 1, буква "Б", с която е постановен отказ за верификация на разходи в размер на 2 044, 66 лв. Отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ и Раздел III, т. 1. 1 от Методология за регламентиране на възнагражденията по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., утвърдена от ръководителя на УО (Методология за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020/Методологията). Отказът е мотивиран, че отчетените разходи за експерти за месеците м. 01, 02, 03, 04 и 05. 2018 г. надвишават максимално допустимия размер на часовата ставка от 6, 10 лв., определена от административния орган на база на последните актуални публикувани данни на Националния статистически институт (НСИ) за размера на средната работна заплата за страната за съответната икономическа дейност, изчислен съгласно Раздел III, т. 1. 1 от Методологията на база средна работна заплата за икономическа дейност "Хуманно здравеопазване и социална работа". Водещото оплакване на бенефициера е, че приложената от административния орган часова ставка е за експерти по трудов договор, докато в настоящия случай става въпрос за разходи за възнаграждения на експерти по граждански договор. Следователно, Раздел III, т. 1. 1 от Методологията е неприложим, а приложение следва да намери т. 2 от същия раздел, който урежда определянето на размера на почасовото възнаграждение по граждански договор. Съдът е приел оплакването за неоснователно, тъй като дори неправилно да е посочена приложимата разпоредба, това не променя фактическата обстановка, нито правните изводи, до които тя води, а именно липсата на доказателства за необходимостта от висококвалифицирани специалисти. Обосновал е липса на основанията по чл. 146 АПК за отмяна на акта и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Видно от нейната уводна част, цитираната в административния акт Методология е утвърдена от ръководителя УО с оглед постигането на три основни цели. Първата цел е конкретизиране и детайлизиране на разпоредбите на ПМС № 189 от 28.06.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 г. Втората цел е установяване на допустими за финансиране по ОП РЧР размери на възнагражденията на лицата, наети по програмата, чрез ясни насоки и изисквания за тяхното определяне, изплащане и верифициране. Третата цел е постигане на увереност от страна на Управляващия орган, Сертифициращия орган, националните и европейските контролни и одитиращи органи за спазване на принципа на добро финансово управление на средствата за възнаграждения, изплащани в рамките на проектите, финансирани по ОП РЧР 2014-2020. В раздел ІІІ от Методологията е посочено, че допустимият размер на почасовото възнаграждение на лицата, наети във връзка с изпълнението на проектите, финансирани по ОП РЧР 2014-2020, е регламентиран в условията за кандидатстване и/или в отделен акт, а ако в посочените актове не се съдържат правила за допустимия размер на почасовото възнаграждение на лицата, то тогава приложение намира Методологията. Приложението на Методологията изрично е предвидено и в административния договор, с който е предоставена на безвъзмездната финансова помощ на община Аксаково (т. 3. 18 от договора). В случая заявените за верификация разходи са включени в Бюджетен раздел V, ред 11. 5 "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде". За допустимия размер на този вид разходи не се съдържат правила в Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, процедура чрез подбор на проекти с един краен срок за кандидатстване № BG05 М90 Р001-2. 005 "Активно включване" (Условията за кандидатстване), нито в друг отделен акт. Следователно, приложение намира Методологията, която изрично разграничава реда за определяне на възнаграждения по трудов договор от реда за определяне на възнаграждения по граждански договор. В раздел ІІІ от Методологията е предвидено, че допустимият размер на почасовото възнаграждение на лицата, наети във връзка с изпълнението на проектите, се определя по следния начин: Т. 1: Ако експертите са наети по трудово правоотношение, допустимият размер на почасово възнаграждение се определя на база налични счетоводни отчети на бенефициера или негови партньори за идентична длъжност или последните актуални публикувани данни на НСИ за размера на средната работна заплата за страната за съответната икономическа дейност; Т. 2. Ако експертите са наети по гражданско правоотношение, размерът се определя на база предварително изготвени и предоставени от УО пазарни проучвания за размерите на почасовото заплащане в сферите на съответните услуги. Т. 3. В случаите на т. 1 и на т. 2 е възможно определяне на по-висок индивидуален размер на почасовото заплащане от гореизброените само в случаите на мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти за сходни дейности, придружена с доказателства за притежавани: образование, специалност, правоспособност, трудов стаж и други (по-високия индивидуален размер, следва да бъде доказан с трудов договор, договор за услуга или еквивалентен документ). Процесните разходи са за наети експерти по граждански договор. За този вид разходи е приложим Раздел III, т. 2 от цитираната Методология, който предвижда, че УО предварително изготвя и предоставя пазарни проучвания за размерите на почасовото заплащане в сферите на съответните услуги. В тежест на административния орган е да установи, че е определил ставката съобразно утвърдената от самия него Методология, включително че е изпълнил задължението си предварително да изготви и предостави съответните пазарни проучвания. По делото не са представени доказателства, нито се твърди от издателя на отказа, че са извършени пазарни проучвания за размерите на почасовото заплащане в сферата на процесните услуги така, както изисква Раздел III, т. 2 от Методологията. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, констатацията на административния орган за надвишаване на максимално допустимия размер на часовата ставка е необоснована. От административния орган не е установено наличието на соченото в акта основание за недопустимост на процесните разходи. Отказът за верификация е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК поради нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Отхвърляйки жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на акта и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. При този изход на делото основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер на 230 лв., от които 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 30 лв. държавна такса за подаване на касационна жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение