Решение № 2561 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2013 г.

Решение № 2561 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Георги Константинов Теофилов и Марияна Георгиева Теофилова, двамата от гр. София против решение от 8.02.2013 г., постановено по адм. д. № 8033 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Столична община оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 209, т. 3 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Адимнистративен съд - София град е отхвърлил обективно и субективно съединените искове на Георги Константинов Теофилов и Марияна Георгиева Теофилова срещу Столична община за присъждане на имуществени вреди представляващи претърпени загуби в размер на 6884,52 лв. в резултат на Предписание от 16.11.2010 г. за периода м. 12.2010 г. до м. 03.2012 г., в размер на 1600 лв. представляващи разходи направени за изготвяне на инвестиционен проект и по договор № 02/25.01.2011 г. - 600 лв. за оценяване съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите в резултат на Констативен протокол № УТ-9400-70 от 9.02.2011 г., и неимуществени вреди общо за сумата от 15 000 лв. и законна лихва в размер на 3123, 64 лв. върху сумата до окончателното й изплащане. В мотивите си съдът е приел, че липсва пряка причинно- следствена връзка между актовете, за които съдът приема, че са нищожни и твърдените от ищците имуществени вреди, а посочените в исковата молба неимуществени вреди не са доказани в хода на процеса. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: С предписание от 16.11.2010 г. издадено от ст. експерт "Контрол по строителството", район Красно село е наредено да се преустановят всички строително-монтажни работи в процесния апартамент. На 7.02.2011 г. в администрацията на район "Красно село" постъпва жалба от живущите в етажната собственост молба за спешна проверка и установяване законността и безопасността на извършването строително-монтажни работи в ап. 21.След извършената проверка на посочения апартамент е съставен от ст. експерти "Контрол по строителството" при техническа служба в район "Красно село" Констативен протокол № УТ-9400-70 от 9.02.2011 г. като е вменено задължение да се представи конструктивен проект на сградата и конструктивно становище по отношение предписанието, съответно възстановяване на определени елементи от сградата и назначаване конструктивна експертиза. По делото са представени архитектурно становище и конструктивно становище изготвени по възлагане от възложителя, представен одобрен архитектурен проект от 1974 г. и копие от архитектурен проект за преустройство, внесен на 7.02.2011 г. в район "Красно село". Изготвена е на 6.06.2011 г. техническа експертиза от доц. д-р инж. Йонко Пенев относно преустройство на процесния апартамент № 21 която дава заключение, че при извършения ремонт няма намеса в конструкцията и намаляване нейната носеща способност. С писмо изх. № УТ-9400-593 от 11.11.2011 ищцата е уведомена, че може да изпълни инвестиционните си намерения без издаване разрешение за строеж на осн. чл. 151 от ЗУТ. Във връзка с твърдението си, че са наели жилище в което да живеят докато се извършват строително-монтажните работи в апартамент № 21, ищците са представили договор за наем от 2.02.2007 г. видно от който ищецът е наемател на ателие № 2, на посочения адрес Уговорен е срок по договора от една година с възможност да бъде продължен по взаимна договореност между страните. Видно от копие от разходен касов ордер от 3.02.2011 г. по сметка на дружеството по договор № 02 от 25.01.2011 г. са внесени 600 лв. . за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите, страна по който е ищцата. Ищецът. е превел сумата от 1600 лв. по договор за проектиране от 20.01.2011 г. което се установява от приложената от делото фактура. Въз основа на писмените и гласните доказателства по делото, съдът е направил извод, че предписанието от 16.11.2010 г. представлява индивидуален административен акт, а констативният протокол няма качество на индивидуален административен акт, той е подготвителен документ с удостоверяващ характер за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на крайния, завършващ процедурата акт. Според съда двата акта са нищожни, поради липса на материална компетентност на издалите ги лица, освен това, според съда, с констативния протокол, като подготвителен акт, е недопустимо да се създават задължения. Законовите правомощия за създаване на задължения принадлежат единствено на кмета на общината или оправомощено по § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ от него лице, но не и от служителите по контрол на строителството. Въпреки инцидентно установената нищожност на двата акта - предписание от 16.11.2010 г. и констативен протокол № УТ-9400-70 от 9.02.2011 г., връзката между тях и твърдените вреди от имуществен и неимуществен характер е не пряка и непосредствена, поради което не е налице фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен извод. Видно от доказателствата по делото, двата акта, от които се твърди, че са настъпили претендираните за обезщетяване вреди, са издадени в различни административни производства, осъществени в различни времеви периоди, започнали въз основа на различни юридически факти като основания. Предписанието от 16.11.2010 г. съдържа следните констатации за извършени СМР: премахване на вътрешни стени, изграждане на нови преградни стени - гипскартон, подмяна на външните дограми с нови, като две от тях са преобразувани в тип "френски", на места е премахната циментова замазка на пода и всички настилки, премахнат е един комин, като отворът на пода е покрит с минерална замазка. По делото не се установява кое е сезиращото контролните органи обстоятелство за издаване на предписанието от 16.11.2010 г., макар че от съдържанието на писмо № УТ-9200-935 от 22.10.2010г, изпратено от дружество "Хермес Билдинг" ООД - изпълнител по договор за СМР по възлагане от ищеца Теофилов до главния архитект на СО, район "Красно село" с искане на информация дали е налице работна документация за съгласуване и искане за издаване на разрешение за строеж, запитване дали СМР са възможни без разрешение за строеж и запитване дали при липса на такова следва да се приложи реда по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ, може да се направи предположение, че проверката и издаването на предписанието от 16.11.2010 г. са следствие и в отговор на запитването. Въпреки това правомощието да се извършва контрол по строителството е регламентирано в чл. 223 от ЗУТ, поради което действията на старши експерт "Контрол по строителство", район "Красно село" във връзка с установяване на строителните дейности в процесния апартамент, са извършени в изпълнение на законови задължения. Административният контрол на строителството, така, както е уреден в нормата на чл. 223 от ЗУТ, е разпределен по компетентност между кмета на общината, или упълномощено от него длъжностно лице и служителите за контрол по строителството в общинската администрация. Нормата на ал. 1 на чл. 223 от ЗУТ урежда правомощията на кмета на общината и видно от съдържанието на нормата, единствено на него принадлежи компетентността на разпорежда спиране на строителните работи, строителството и достъпа до строежите. Съгласно алинея 2 на същата норма, на служителите за контрол по строителството в общинската администрация са възложени установителни, изпълнителни и контролни правомощия. При конкретните обстоятелства, относно установяване на извършените строителни дейности в процесния апратамент, служителите за контрол по строителството разполагат само с установителни правомощия. В изпълнение на тези правомощия, които са такива по чл. 223, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, в издаденото предписание от 16.11.2010 г. съобразени с компетентността по закон са само посочените в този акт констатации, както и указанията за представяне на доказателства. Разпоредителната част, съдържаща се в предписанието, с която се извършва спиране на всички видове СМР в апартамента, е извън законовите правомощия на служителя за контрол по строителството. Доколкото това волеизявление създава задължение за ищците, то представлява за тях индивидуален административен акт от категорията на преустановителните принудителни административни мерки, както правилно се определя от първоинстнационния съд. Този акт е издаден при липса на материална компетентност и е нищожен. Липсват доказателства предписанието в тази част да е било оспорено по административен или съдебен ред. Липсват също така доказателства предписанието да е било изпълнено доброволно от ищците и строителните работи да са фактически спрени. В преписката по делото се съдържат доказателства, че на следващия ден - 17.11.2010 г. е свикано общо събрание на етажните собственици, което е дало съгласие за част от установените преустройства, а именно - преобразуване на прозорците в тип "френски" и отстраняване на комин в една от стаите. На 8.12.2010 г. е съставен констативен протокол № УТ - 9200 - 935, в който се констатира, че подпрозоречният зид в кухнята е възстановен, а на проверяващите са били представени следните строителни книжа: решение на ОС на етажната собственост от 17.11.2010 г., архитектурните и ВиК проекти на сградата, конструктивно становище на инженер конструктор и архитектурно становище. Последните два документа, цитирани в протокола не се представят по делото. Производството, в рамките на което е издаден констативният протокол от 9.02.2011 г. е по чл. 224а от ЗУТ и е започнало по жалба на етажните собственици вх. № УТ -9400-70 от 7.02.2011 г., постъпила в Дирекцията за национален строителен контрол чрез инспектората на МРРБ. В жалбата се посочва, че собствениците искат спешна проверка по установяване на законността и безопасността на извършените СМР в процесния апартамент, като се посочва, че същите се извършват и към момента на подаване на жалбата. На 8.02.2011 г. по жалбата е разпоредена спешна проверка и извършване на установителни действия. На 9.02.2011 г. е съставен констативен протокол от служители на общината - експерти в отдел "Контрол по строителството ", които са установили на място следното: " нарушено сечението на някои греди и пояси в ап. 21, вследствие от премахване на преградни стени с дебелина от 12 см. По данни на собствениците на съседни апартаменти на стените са се появили пукнатини, като в ап. 18 пукнатините са вертикални по височината на стените. Наблюдават се и диагонални. В ап. 24 пукнатините се наблюдават по стените и таваните. Пукнатините са вертикални и диагонални, над вх. врата и над вратата към стая се наблюдава и хоризонтална. Във връзка с горното, следва в 14 дневен срок да се възстанови сечението на с. б. елементи /пояси и греди/ под контрол на на компетентно лицензирано лице. С оглед установяване причината от възникналите пукнатини следва да се назначи конструктивна експертиза на сградата." На ищците като извършващи СМР е указано, че при неизпълнение на указанията ще им бъде потърсена адм. наказателна отговорност. Преди депозиране на жалбата от 7.02.2011 г. и началото на производството по чл. 224а от ЗУТ, с договор № 02 от 25.01.2011 г. ищците са възложили на дружество "С И Д - НАДЗОР КОНСУЛТ" ООД изготвяне на комплексен доклад за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите, съгласно ЗУТ за получаване на Разрешение за строеж за същия обект. По договора е извършено плащане в размер на 600 лв., видно от разходен касов ордер от 3.02.2011 г. По делото се представят и следните доказателства: архитектурно становище от 18.02.2011 г. за обект - преустройство в ап. 21 /описан подробно/, изготвено от арх. Здравко Кузманов, със заключение, че действия за смяна на предназначението на балкон пред кухненския бокс няма да се предприемат, не се предвижда промяна на предназначението на жилището и ремонтните работи се извършват съгласно разпоредбите на чл. 151, ал. 1 и чл. 154 от ЗУТ. Представя се и конструктивно становище с дата 21.01.2011 г. със заключение, че ремонтът не предвижда реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или вътрешно преустройство, което да засяга конструкцията на сградата или да променя предназначението или натоварването на част от сградата и от конструктивна гледна точка ремонтът е възможен в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 154 от ЗУТ. Липсат доказателства в изпълнение на кои от представените по делото договори за възлагане, са дадени тези становища. По делото се представя и техническа експертиза, изготвена от доц. д-р инж. Йонко Пенев със заключение, че при извършения ремонт няма намеса в конструкцията на сградата и намаляване на нейната носеща способност, а ремонтът е в обсега на чл. 151 и чл. 154 от ЗУТ. Експертизата е от 6.06.2011 г. и също така не се установява във връзка с кое административно производство е изготвена. Видно от съдържанието на писмо - отговор № С-10-1605-03-063 от 6.07.2011 г. на ДНСК до лицата Светослав Любенов Мирчев и Наташа Георгиева Чолакова - Мирчева, същите са подали жалба срещу извършващото се строителство в процесния апартамент с вх. № С10-1605-07-236/30.05.2011 г., по която на 17.06.2011 г. също е извършена проверка в апартамента. Във връзка с това административно производство, на ДНСК е било представено конструктивното становище от 21.02.2011 г. и техническата експертиза на инж. Йонко Пенев от 6.06.2011 г. Въз основа на тези доказателства ДНСК е заключила, че няма намеса в конструкцията на сградата и намаляване на нейната носеща способност, т. е. няма основание за намеса на органите й. На 11.11.2011 г. главният архитект на общината, район "Красно село" е изпратил на ищците писмо № УТ-9400-593, с което уведомява същите, че могат да изпълнят инвестиционните намерения без издаване на разрешение за строеж, на основание чл. 151 от ЗУТ. В него главният архитект се е позовал на писмото, изпратено на 6.07.2011 г. до Светослав и Наташа Мирчеви, цитирано по-горе в решението, както и на писмо № СТ-532-02-691/21.03.2011 г. на заместник началника на ДНСК, същото не се представя по делото. Писмото от 11.11.2011г съдържа отговор на заявление на ищците, с вх. № УТ-9400-593 от 18.07.2011 г. за "Преустройство на апартамент 21", УПИ II - за ожс, кв. 19, м. "Крива река" по плана на гр. София. Важно по делото е да се отбележи, че самото заявление вх. № УТ-9400-593 от 18.07.2011 г. не се представя по делото, не може с категоричност да се твърди с каква цел е било депозирано пред главния архитект и какво се е искало с него. От така посочените доказателства и установените с тях факти, може да са направи обоснован извод за неоснователност на исковата претенция, в частта й за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди. Видно от доказателствата по делото органите по контрол на строителството - общински и на ДНСК, в заведените пред тях административни производства, са стигнали до извод, че строежът в процесния апартамент следва да се извърши без да се изисква издаване на разрешение на строеж за него, при условията на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗУТ, тъй като същият попада в хипотезата на чл. 154 от ЗУТ, ал. 3 - ремонтът представлява несъществено отклонение от съществуващия проект на сградата. Предвид установените още с предписанието от 16.11.2010 г. конкретни строителни работи, / в частта му, която съдържа констатации/ изводът за това, че ремонтът може да се извърши без строително разрешение, не може да бъде базиран единствено на оглед, а изисква и експертно мнение на специалисти. Както се посочи и по-горе констативната част и консултативната част на предписанието от 16.11.2010 г. нямат характер на адимнистративен акт за ищците и не засягат неблагоприятно правната им сфера. Те са съставени за целите на искането да се даде отговор на въпроса дали строежът изисква издаване на строително разрешение или не. Разпоредителната част на предписанието, с която се спират СМР, е нищожна, но по делото не се представят доказателства, строежът действително да е бил спрян и СМР да не са се извършвали. Индиция за това е обстоятелството, че по делото са установени два безпорни факта, сочещи обратното - подаване на две жалби против продължаващите строителни дейности в апартамента - в началото на м. февруари и в началото на м. май 2011 г. Изготвянето на констативния протокол от 9.02.2011 г. е извършено в изпълнение на започналото по жалба на етажните собственици от 7.02.2011 г. производство по чл. 224а от ЗУТ. Той е изготвен от компетентни органи, действащи в рамките на предоставените им законови правомощия по чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ. Протоколът сам по себе си няма характер на индивидуален административен акт и както правилно съдът посочва има спомагателен характер, той е част от административното производство и предпоставка за издаване на заповед по чл. 224а от ЗУТ, а липсата на същия би довело до нарушение на административнопроизводствените правила. От съдържанието на протокола е видно, че в него липсват волеизявления, които да излизат извън правомощията на длъжностните лица за контрол по строителството, с него не са вменени задължения, извън законово определените, нито се засяга императивно и пряко правната сфера на ищците. По тази причина констативният протокол нито по законово определение, нито фактически, съобразно съдържащото се в него волеизявление, представлява индивидуален адимнистративен акт. От него не произтичат пряко и непосредствено права или задължения за адресатите му. Като задължителна част от производството по чл. 224а от ЗУТ, той се издава на законово основание, но няма пряко увреждащо ищците действие. Не може да се твърди такова дори в частта, с която се дава предписание за възстановяване на съществуващото положение под контрола на компетентно лицензирано лице, нито в частта, с която се дава указание за назначаване на конструктивна експертиза. Изводът е, че не е налице твърдяната в исковата молба нищожност на същия, поради което искът основан на твърдение за вреди от този акт, е неоснователен. Предвид изложеното, крайният извод за неоснователност и недоказаност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява правилен и решението на Адмнистративен съд - София град седва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд