Решение № 5007 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 586/2015 г.

Решение № 5007 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 586/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЕВРО ДИЗАЙН 2003" ООД с ЕИК 115797421 съдебен адрес: гр. Пловдив пл. "Цар Калоян" № 1 Магазин за мебели, представляван от управителя Георги Стоянов Попов срещу Решение № 2609 от 27.11.2014 г. постановено по адм. дело № 147 от 2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161303073 от 23.09.201З г., издаден от Людмила Царкова - Началник Сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Пловдив и Недялка Ангелова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1275 от 10.12.201З г. на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, относно установени на "Евро Дизайн 2003" ООД, ЕИК 115797421 публични задължения за корпоративен данък за довнасяне за отчетната 2008 г. в размер на 26 150,21 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 13 970,22 лева, и за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец декември 2008 г. в резултат на допълнително начислен данък добавена стойност в размер общо на 52 300,42 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 26 358,09 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението със законните последици. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив чрез юрк. Димитрова, в писмен отговор изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност. По съществото на спора е отбелязал, че при така събраните доказателства правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че СМР по изграждането на сградата като цяло, а и на отделните обекти в нея, фактически е било осъществено от "Евро Дизайн 2003" ООД, поради което и именно този търговец се явява данъчно задължено лице за заплащане на дължимите преки и косвени данъци във връзка са доставката на спорните СМР в пълния им обем. Приел е за законосъобразно също така, че на база установените разлики /заплатени от лица суми в повече от осчетоводените такива от ревизирания субект/ е възприето, че в случая са на лице данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което е дало основание на органите по приходите да преминат към особения режим на облагане, формулирана в новелата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Посочил е също така, че оспорващия не се е справил с доказателствената тежест за оспорване констатациите в ревизионното производство, като въпреки изричните указания на съда, не е поискано събирането на каквито и да било доказателства. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на първоинстанционият съд, че целият приход от продажбата на апартаментите трябвало да бъде отчетен от ревизираното дружество и съответно неправилно е приел, че е налице тезата на ревизиращите, че са налице укрити доходи. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че при наличието на издадено Разрешение за строеж № 112 от 2.06.2006 г. на Община Кърджали на името на "Евро Дизайн 2003" ООД, Нотариален акт № 176 с 24.11.2006 г., с който собствениците на земята са учредили именно на "Евро Дизайн 2003" ООД право на строеж върху процесните обекти и при липсата на каквито и да било други доказателства за наличието на каквито и да било договорни отношения между "Сигма Г" ООД и "Евро Дизайн", тезата на касатора се явява недоказана. Правилен във връзка с това е и направеният извод, че предвид установената разлика между уговорената и реално заплатената цена, на която СМР са доставени на физическите лица, е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, което е основание основата за облагане да бъде определена по реда на ал. 2 на правната норма. Не са доказани по никакъв начин твърденията, че част от СМР по изграждането на коментираните обекти фактически са осъществени от "Сигма Г" ООД, по който начин този търговец е изпълнил частично задълженията си по коментираните предварителни договори в частта им инкорпорираща клаузите на договор за строителство, поради което и на това именно основание част от заплатените от купувачите суми са "задържани" от този търговец и не съставляват приход за "Евро Дизайн 2003" ООД. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид горното и по изложените от съдебния състав подробни съображения, съдебното решение е правилно и не е налице соченото в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение