Решение № 11520 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5691/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС против решение 3254 /17.05.2023г., постановено по адм. дело 3840/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение 6225/29.03.2023г., в частта, с която на М. Хамуд, гражданин на Сирия е отказано да се събере на територията на Република България със своята майка Ф. Абди и делото е върнато за ново произнасяне от административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения отказ. Ответната страна М. Хамуд оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал.1 и ал.3 АПК, а от там и на основните принципи в административното производство за истинност и служебно събиране на доказателства относно правнозначимите факти и обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно установени въз основа на събраните по делото доказателства фактически обстоятелства и вярно приложение на материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд е споделят от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по събиране и преценка на доказателствата по делото. Решаващият съд обосновава изводите си на събраните по делото доказателства, въз основа на които се установява, че майката на оспорващия е живяла повече от 8 години в Истанбул с неговото семейство, а не при другите дси деца в Австрия и Турция. След установяването на територията на България на оспорващия, на когото е предоставен хуманитарен статут, съпругата му и трите им деца, на които е разрешено да се съберат, майката вдовица, остава сама, доколкото преди това е живяла със семейството именно на този син. В хода на съдебното производство са събрани доказателства за здравословното състояние на Ф. Махмуд, което може да се определи като тежко, както и че същата се нуждае от лечение и постоянно наблюдение, което налага да живее в едно домакинство със сина си. Неизясняването в административното производство на всички правнозначими обстоятелства, включително служебно чрез събиране на допустимите по АПК доказателства, и липсата на проверка за наличието на предпоставките по чл. 34, ал.1 вр. §1, т.3, б. "в" ДР ЗУТ, правилно е преценена като незаконосъобразност на оспорения отказ и основание за неговата отмяна. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,