Решение № 13293 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2018 г.

Решение № 13293 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. срещу решение № 780/10.04.2018 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2337 по описа за 2016 г. в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008922-091-001/29.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П. относно определените в тежест на Р. Д. задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2014 г., като е намален размера на данъка от 4 478 лева на 3 424 лева, а на лихвата от 774. 21 лева на 591. 98 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с процесуалния и материалния закон. Според органа по приходите съдът неоснователно е ценил заключението на съдебно-техническата експертиза, за да определи размера на разходите за строителство през тази данъчна година, както и писмените и гласните доказателства за получаване от ревизираното лице и съпруга му на дарение в размер 30 000 евро от бащата на съпруга. Иска отмяна на атакуваната част от първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Р. Д. не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Търсената от касатора защита е срещу частта от първоинстанционното решение, с която е изменен РА, като са намалени размерите на установените в тежест на Р. Д. задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и за лихви върху него за данъчен период 2014 г. РА е заключителен акт в производство, проведено по особения ред на чл. 122 – 124 а ДОПК и обосновано с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2, 4, 5 и 7 ДОПК. Общият размер на определеното данъчно задължение за 2014 г. е 6 533 лева и включва данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер 1 054 лева за доходи с неустановен произход, изразени като несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК между имущественото състояние на РЛ и декларираните получени доходи и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер 5 479 лева за доходи от стопанска дейност като ЕТ. Според административния съд са доказани предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред. Концентрирал е спора до съществуването и размера на данъка върху дохода от други източници. Следвал е подхода на органите по приходите за съпоставка на получените и разходваните от РЛ средства, т. нар. парични потоци. Като спорни е определил доказателствено релевантните факти за размерът на разхода за строителство на сгради върху УПИ в режим на съпружеска имуществена общност в гр. С. и получаването на дарение в размер 30 000 евро от С. Д. – баща на съпруга Д. Д.. Ценил е заключение на прието без възражение в хода на съдебното дирене заключение на СТЕ за извършен през 2014 г. разход за строителство в размер 26 492. 03 лева, вместо твърдяният от органите по приходите разход 46 630 лева. Приел е за установено получаването на дарение в размер 30 000 евро през 2011 г. от декларация на дарителя С. Д., превод на фишове за трудовото му възнаграждение в Испания и показанията на св. Г. Я.. Коригирайки паричните потоци на жалбоподателя, съдът е отрекъл да съществува имуществено несъответствие, което да сочи на наличие на доходи с неустановен произход, като обект на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в 2014 г. Затова и с размера на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 1 054 лева е намалил доначисления данък от 4 478 лева, пресметнат като разлика между декларираното в подадена на 17.03.2016 г. ГДД за данъчен период 2014 г. данъчно задължение в размер 2 055 лева и данъка от 6 533 лева по РА. Решението е правилно. Процесуалните пропускания на касатора, като ответник в първоинстанционното производство, да оспори по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК заключението на вещото лице по СТЕ не могат да се изправят с изразеното за първи път в касационната жалба несъгласие с констатациите в него и то доколкото основание за несъгласието е разминаването му със заключение от извънсъдебната фаза на производството. Както отбелязва касационния жалбоподател разминаването между общата сума на разходите за строителство между двете заключения е незначително. Отликата е в разпределянето на разходите по периоди. Заключението на в. л. С. Ж. за неизпълнени довършителни работи към съставянето на РА през 2016 г. е в информационно единство с показанията на св. Я., че семейството живее в къщата, но има неща за довършване. В същото време на предположение се основава констатацията на експерта от извънсъдебната фаза на производството за вероятно завършване на грубия строеж в средата на 2014 г., довършителните работи до края на същата година и на вътрешните довършителни работи до средата на 2015 г. Процесуалната дейност на съда по оценка на заключението на СТЕ е съобразена с правилото на чл. 202 ГПК. Възможността на дарителя Д. да дари пари в брой в размер 30 000 евро е установено с писмени доказателствени средства. Той е потвърдил писмено предаването на парите, поради което и с арг. от чл. 225, ал. 2 ЗЗД е било недължимо сключване на договор за дарение в квалифицирана писмена форма. Ч. Д. е давал пари потвърждава и св. Я. Неясно е каква "документално доказана констатация на приходния орган" е следвало да се обори с процесуалната дейност по доказването от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Без да е установено имущественото несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК не съществува презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК като обект на облагане за 2014 г. Затова и е съобразено с материалния закон редуцирането от съда на размера на задължението за подоходен данък по РА със сумата на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Непрецизно е намаляването на размера на доначисления данък, вместо на общото данъчно задължение, доколкото липсва информация да е внесен декларирания от РЛ данък, но касаторът не е заявил съмнения относно действителната воля на съда и начинът на обективирането ?. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение