Решение № 15787 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2020 г.

Решение № 15787 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на П. Василев и К. Василев и касационна жалба на "Служба по трудова медицина – ЛТМ" ООД, против Решение № 85/27.01.2020 г., постановено по административно дело № 2007/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № 302/18.06.2019 г. на Кмета на Район "Приморски" при община Варна, нареждаща премахването на незаконен строеж "Помещения – масивно строителство, изградени върху две тераси, към магазин и към склад за търговия на едро с лекарства, находящ се в ПИ с идентификатор № 10135. 255378. 1 по КККР на гр. Варна. В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на строежа. Оспорват се възприетите от съда изводи относно вида и характера на строежа, неговата индивидуализация, както и адресатите на заповедта. Ответната страна – Кмета на Район "Приморски" при община Варна, чрез писмен отговор, изготвен от старши юрисконсут Ц. Цанков, оспорва касационните жалби и моли съдебното решение да остане в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. От страна на оспорващите не са били оборени относимите за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа. От доказателствата по делото, включително от заключението на неоспорената съдебно – техническа експертиза се установява, че са извършени строително – монтажни работи, посредством които съществуващи две тераси към магазин и към склад за търговия на едро с лекарства, са преустроени в помещения, които с оглед на установените характеристики правилно са квалифицирани като строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Не са представени строителни книжа за това преустройство, поради което същото се квалифицира като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което освен това се явява и нетърпимо с оглед периодът на осъществяването му – след 2001 г. Правилни са съжденията на съда относно адресатите на оспорената заповед, които в случая се явяват собственици на склада и магазина, ведно с прилежащите им две тераси, върху които са изградени незаконните строежи. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, в хода на административното производство не е имало данни за конкретния извършител на строежа, поради което правилно за адресати на заповедта са посочени собствениците на терасите, които са били преустроени незаконно. Без значение за законосъобразността на заповедта е обстоятелството, че като нейни адресати не са посочени всички съсобственици, тъй като оспорващите не могат да се позовават на нарушение на чужди процесуални права, съответно непосочения в заповедта съсобственик разполага със самостоятелен ред за защита. Неоснователни са възраженията за неяснота в предмета на оспорения акт. От съдържанието на заповедта и на констативния акт, който я предхожда, не възниква съмнение относно индивидуализацията на обектите, подлежащи на премахване. Същите са описани ясно и подробно, направено е разграничение между законно изградените тераси и допълнително извършените строително-монтажни дейности, довели до незаконното им преустрояване в помещения, които именно следва да бъдат премахнати, с цел възстановяване на терасите като такива. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,