Решение № 278 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г.

Решение № 278 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. Б. Н. от [населено място] молба с вх. № 1038957 от 1.12.2010 г. за отмяна на решение от 18.12.2008 г. по гр. д. № 3482 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 11.06.08 г. по гр. д. № 15472/08 г. на СРС и вместо това е постановено друго, с което е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и са осъдени Б. П. Н. и Д. П. Н. (съпруг на молителката) да заплатят на Столична община общо сумата от 2 800 лв., дължима за ползването без основание за периода 1.02.06 г. - 31.05.07 г. на тротоарна площ от 3.20 кв. м, попадаща под преустроен магазин, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва считано от 6.07.07 г. до окончателното изплащане, присъдени са разноски и е отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава за периода до 6.07.07 г. Посоченото в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е мотивирано с твърдение за това, че молителката в качеството й на съпруга на единия от ответниците и съсобственик на процесния имот - е била лишена от възможност за участие в делото, тъй като не е била надлежно конституирана като страна, съответно й е накърнено правото на защита. Към молбата за отмяна представя удостоверение за сключен брак и два нотариални акта - № 92, т. I рег. № 1787 д. 91 от 2006 г. и за поправка № 51, т. I рег. № 1736 д. 51/2007 г. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание ответниците- физически лица се явяват лично, а молителката се представлява от процесуалния си представител. Всички явили се лица искат подадената молба за отмяна да бъде уважена. Претендират се направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за недопустима поради подаването й от лице, което не притежава активна легитимация за това. Молителката В. Б. Н. няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 303 от ГПК, защото не е страна по делото, чиято отмяна иска. Тя не е и лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото по смисъла на чл. 304 от ГПК и няма качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК. В тази хипотеза - законът допуска отмяна на влязло в сила съдебно решение- само по искане на трето, неучастващо в делото лице, което е обвързано от силата на присъдено нещо на оспорваното решение и което не разполага с друга процесуална възможност да защити правото си, засегнато от решението. В случая-молителката няма това качество. Производството по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е водено между собственика на тротоарната площ от 3.20 кв. м (Столична община) и лицата, срещу които собственикът е решил да насочи претенцията си - в качеството им на ползватели без правно основание. В това производство не е било установено, че настоящата молителка е ползвател на имота, за който то се е водело. Това обстоятелство не се установява и от представените нотариални актове (№ 92 от 2006 г. и за поправка № 51/07 г.), които касаят други имоти, различни от имота, предмет на делото, чиято отмяна се иска - тротоарна част от улицата с площ от 3.20 кв. м, за която в производството по гр. д. № 3482/08 г. на СГС изрично е прието за установено, че като публична общинска собственост попада извън границите на възстановения по реда на ЗВСОНИ имот, за който имот молителката е представила доказателства, че е съсобственик. Следователно постановеното съдебно решение няма обвързваща сила на присъдено нещо по отношение на нея, тъй като то касае други страни. Другото обстоятелство на което акцентира молителката, а именно- че тя е съпруга на един от ответниците по делото - също не може да се възприеме като основание тя да иска отмяна на влязло в сила решение, касаещо други страни. Необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. Настоящата хипотеза не е такава, поради което изложените доводи са несъстоятелни. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за недопустима. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Пред вид изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,