Решение № 5915 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4189/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу решение 1024/25.02.2025г., постановено по адм. дело 994/2024г. на Административен съд - Благоевград, с което по оспорване на Я. К. П., е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22000123004306-091-001/22.03.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 789/07.06.2024г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с който е ангажирана отговорността на лицето , в качеството и на управител на Я и Я ЕООД за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 25 870лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява се несъгласие с извода на съда, че заповедта, с която е възложена разглежданата ревизия, не е редовно връчена на адресата си. Сочи се, че електронният адрес, на който е връчена първата ЗВР е деклариран пред ТД на НАП София, на дата 23.04.2019г. и поради липса на друг деклариран адрес за кореспонденция, то именно на този адрес редовно е връчена и първоначалната ЗВР. Сочи се, че този адрес е деклариран и в ТР, ра и всички останали документи, вкл. РД и РА са били връчени на посочения електронен адрес aviso.office@gmail.com. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на решението и решаване на спора по същество, а в евентуалност за връщане на делото на АС Благоевград за произнасяне на спора по същество. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Я. П., чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Счита решението на АС Благоевград за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното съдебно решение, като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-22000123004306-091-001/22.03.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 789/07.06.2024г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с който е ангажирана отговорността на лицето , в качеството и на управител на Я и Я ЕООД за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 25 870лв. За да обоснове извод за нищожност на ревизионния акт, съдът е приел от фактическа страна, че началото на ревизионно производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия Р-22000123004306-020-001/20.07.2023г., издадена от Г. Мирчев, началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, оправомощен със Заповед РД-01-849/31.10.2022г. на директор на ТД на НАП - София. АС Благоевград е приел, че ЗВР е връчена на електронен адрес aviso.office@gmail.com, на 15.08.2023г., но поради липсата на доказателства, че този адрес е бил посочен от РЛ, е прието, че връчването по електронен път е нередовно, а от там и извършената ревизия. Според съда, тъй като ревизионното производство, включва не само издаване на заповед за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 ДОПК, но и нейното връчване на ревизираното лице, предвид нормата на чл. 114, ал. 1 и чл. 113, ал. 2 ДОПК, като в процесния случай е прието, че ЗВР не е изпратена на деклариран от РЛ електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК, предвид което ЗВР се явява ненадлежно връчена и данъчното производство не е започнало законосъобразно. По тези съображения съдът заключава, че е налице допуснато съществено нарушение на данъчнопроизводствените правила в контекста на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което рефлектира върху крайния акт, с който приключва ревизията и обуславя нищожността на оспорения РА. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК предвижда, че ревизионното производство започва с издаване на заповед за възлагане на ревизията (ЗВР), като чл. 113, ал. 2 ДОПК регламентира, че тази заповед се връчва на ревизираното лице, което означава, че от момента на връчването й започва ревизионното производство. Този извод се прави и от чл. 114, ал. 1 ДОПК, според който срокът за извършване на ревизията започва да тече от връчване на ревизираното лице на ЗВР, като в множество решения на Върховния административен съд се приема и при прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, тъй като именно след уведомяване на ревизираното лице за започване на ревизията, чрез връчване на ЗВР, същото има възможност да участва в ревизионното производство и да се уведомява за всички действия на приходните органи. В процесния случай оплакването в касационната жалба се свежда до това, че от данните по делото се установява, че първата ЗВР е връчена на дружеството електронно, но липсват доказателство, РЛ да е посочила този адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК в приложимата по време редакция сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК. Не се оспорва факта, че на 15.08.2023г., първоначалната ЗВР е била получена на електронен адрес aviso.office@gmail.com,като е следвало първоинстанционния съд да установи дали този адрес е бил заявен от страна на РЛ и дали е единствения адрес, който е деклариран пред данъчните органи. Във връзка с горното, настоящата инстанция приема за основателни наведените в касационната жалба доводи за допуснато от страна на първоинстационния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на изрични указания за ангажиране на доказателства относно заявяването на електронния адрес от страна на РЛ и относно факта дали този адрес е единствен такъв. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е дал указания на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Доколкото това обстоятелство е определящо за преценката на действителността на оспорения акт, първоинстанционният съд е следвало да укаже на приходната администрация да представи доказателства, дали електронният адрес, на който е връчена ЗВР е бил деклариран от дружеството по реда на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Такива указания обаче не са дадени от първостепенния съд, а последният е обосновал своите изводи само и единствено на наведените в жалбата на РЛ доводи, че липсват доказателства за посочен от него именно този електронен адрес за получаване на съобщения от данъчната администрация. Предвид изложеното съдът е прогласил нищожността на РА без да изясни изцяло фактическата обстановка по делото. Пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства относно заявяването на електронен адрес от РЛ пред приходния орган, като е посочено, че това е направено с декларация с вх. 01000000615/27.10.2014г., и към 26.03.2025г. е активен и е единствен такъв. С оглед така представеното доказателство, което е следвало да бъде изискано от първоинстнационния съд, преди да постанови своя акт, ЗВР се явява редовно връчена на цитирания електронен адрес на РЛ. Освен това следва да се има предвид и това, че всички документи по развилото се ревизионно производство, вкл. и РД и РА са връчвани на цитирания електронен адрес, същите са били своевременно изтегляни и в указаните срокове РЛ е представяло изисканите му документи, в т.ч. подало е възражение срещу РД. С оглед на горното настоящата инстанция приема, че в нито един етап от проведеното ревизионно производство правото на защита на ревизираното лице не е било накърнено, нито са налице нередовно връчени документи във връзка с извършената ревизия, които да обосноват извод за нищожност на процесния РА. Съобразно изложеното, изводът на съда за нищожност на процесния РА се явява неправилен и необоснован, което обуславя необходимостта от отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Благоевград. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по съществото на спорното материално право, като обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. С оглед изхода на спора, новият състав на първоинстанционния съд следва да се произнесе по разноските съобразно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение