Решение № 2969 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15616/2013 г.

Решение № 2969 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15616/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, гр. София, против решение № 5676 от 26.08.2013 г., постановено по адм. дело № 11110/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено медицинско удостоверение № 169/59 от 24.09.2012 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Твърди се, че съдът е пропуснал да установи очевидния конфликт на интереси по отношение на д-р Петър Младенов Илиев, извършил първоначалния преглед на Янко Евгениев и негов лекуващ лекар, който е участвал като вещо лице в изготвената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза. Наведени са доводи, че медицинската документация опровергава установеното в заключението на експертите "двойно виждане" и приетата от тях диагноза. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът Янко Петров Евгениев, чрез адв. Нейкова като процесуален представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Районно управление "Социално осигуряване" - Перник и Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е медицинско удостоверение № 169/59 от 24.09.2012 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ЦЕЛК към МИ на МВР), с което е прието, че претърпяната от Янко Петров Евгениев през работно време травма, изразяваща се в навяхване (разтягане на връзките на интервертебралните стави) на шийния отдел на гръбначния стълб е в резултат на рязко сгъване и разгъване на шията, налагащо имобилизация за 10 - 15 дни и е с период на възстановяване на работоспособността 20 - 25 дни, поради което се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК). За да отмени оспореното пред него медицинско удостоверение, първоинстанционният съд е възприел заключението на комплексната съдебно - медицинска експертиза, което е установило, че характерът на уврежданията, получени от Евгениев по време на работа на 30.01.2012 г., е съчетана дифузна травма на мозъка и шийна травма. Дифузната травма на мозъка се определя от установените симптоми от зрителни и слухови смущения: неясно и двойно виждане (от увреда на трети черепномозъчен нерв в ляво), намаление на слуха в лявото ухо, вестибуларни нарушения от централен отоневрологичен синдром, обективизираните смущения в биоелектричната активност на мозъка при ЕЕГ изследване. Всички те поотделно или заедно в отделни периоди са довели до продължително - повече от една година разстройство на здравето, неопасно за живота. Шийната травма се представя от болки и ограничение на движенията в същата област, отслабените коремни рефлекси в ляво (признак за увреда и на преводните пътища на гръбначния мозък, като травма на нервните коремчета в шийната област на гръбначния мозък), а по оспореното медицинско удостоверение - навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб. Съдът е приел, че описаните промени в меките тъкани на шията при рентгеновото изследване са също в резултат на претърпяната травма. Разстройствата на здравето са довели до продължителни болки в главата и врата, разстройства в зрението (неясно и двойно виждане) и смутена координация, оформяща централен отоневрологичен синдром и намаление на слуха в лявото ухо. Трайните последици от травматичните увреждания в здравословното състояние на пострадалия са: трайно затруднение в движението поради болки в шийната част на гръбначния стълб за повече от шест месеца, обездвижване на същата област с шийна яка за три месеца след травмата; трайно смущение в зрението (неясно виждане от двоени на образите), обусловено от остатъчната пареза на третия очедвигателен нерв в ляво, продължаващо общо една година. Съдът се е позовал и на показанията на разпитания свидетел. При така установените обстоятелства е приел, че при постановяване на оспорения акт комисията не е отчела всички факти от значение за определяне характера на травмата и същата е била неправилно квалифицирана. По тези съображения съдът е приел, че при издаване на медицинското удостоверение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправните норми. Решението на Административен съд София - град е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 2 от АПК. На основание чл. 255, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) видът на причинената телесна повреда на държавните служители в МВР при или по повод изпълнение на служебните им задължения се определя от Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, която по силата на чл. 134, ал. 2 от ЗМВР изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР. За упражняване на правомощието си по чл. 255, ал. 3 от ЗМВР Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи следва да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, включително настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените в Наказателния кодекс критерии, разграничаващи лека или средна телесна повреда. В случая административният орган е определил характера на настъпилото увреждане като лека телесна повреда. В подадената жалба до Административен съд София-град жалбоподателят в първоинстанционното и ответник в настоящото производство е оспорил мотивите на медицинското удостоверение с довод, че в случая се касае за няколко средни телесни повреди: 1. Счупване на левия напречен израстък на седми шиен прешлен, причинило трайно затруднение в движението на врата за период по-голям от 30 дни; 2. Сътресение и контузия на мозъка, установена по клинични данни и довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и 3. Парализа на трети нерв, двойно виждане, звукоприемно намаление на лявото ухо за високите честоти, причинили трайно отслабване на зрението и слуха за период по-голям от 30 дни. Позовал се е на констатациите на лекуващите лекари, вкл. и проф. Иван Петров - началник клиника в МИ при МВР - София, както и на болничните листове за временна неработоспособност за времето от 31.01.2012 г. до 17.07.2012 г. В оспореното медицинско удостоверение административният орган е описал информацията за оказаната първа специализирана медицинска помощ след претърпяното от лицето пътно-транспортно произшествие; възпроизвел е данните от личната здравна книжка на Евгениев с дата на посещението 31.01.2012 г. при д-р Петър Младенов - д. м. СИМП по неврология и неврохирургия и контролен преглед на 13.02.2012 г. при същия специалист с поставена от него диагноза: счупване на шийния отдел; травма на нервите и гръбначния мозък на ниво шиен отдел. Позовал се е на данните, съдържащи се в епикриза от клиника по неврология на МИ на МВР, както и резултата от допълнително разчитане на CD с направения КТ на шийни прешлени на нива С5/С6 и С6/С7. Въз основа на описаните данни ЦЕЛК при МИ на МВР е квалифицирал увреждането като навяхване (разтягане на връзките на интервертебралните стави) на шийния отдел на гръбначния стълб в резултат на рязко сгъване и разгъване на шията, налагащо имобилизация за 10 - 15 дни и период на възстановяване на работоспособността 20 - 25 дни. Административният орган е посочил, че не приема диагнозата: счупване на шийния отдел на гръбначния стълб (счупване на левия напречен израстък на С7) и травма на нервите и гръбначния мозък на ниво шия, като е изложил следните мотиви: 1. На представените рентгенографии на шийни прешлени от деня на травмата - 30.01.2012 г. и контролна такава от 21.02.2012 г., както и от направената КТ на шията на нива С5/С6 и С6/С7 не се установяват травматични промени; 2. От приложените консултации със специалист-невролог и неврохирург при Евгениев не се установява огнищна неврологична симптоматика, което отхвърля мнението за травма на гръбначния мозък в областта на шията и периферни нерви, изхождащи от този отдел на гръбначния мозък; 3. Поради неправилно поставена диагноза е проведено и неправилно лечение - имобилизационна шийна яка за срок от три месеца. За установяване на законосъобразността на оспорения акт и по искане на жалбоподателя първоинстанционният административен съд с определение в закрито заседание от 18.01.2013 г. е назначил съдебно-медицинска експертиза със задачи, формулирани в жалбата и е определил за вещи лица Антоанета Велкова Матова - невролог и Цеца Димитрова Гълъбова - офталмолог. Впоследствие по искане на процесуалния представител на Евгениев, направено в съдебно заседание на 27.02.2013 г., съдът е изменил определението си за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, като е допуснал личен преглед на жалбоподателя и изготвяне на комплексна експертиза от три вещи лица със специалности: неврохирургия, офталмология и травматология. С определение от 6.03.2013 г. е заменил вещото лице Антоанета Матова поради невъзможност да участва в състава на експертизата с Петър Младенов Илиев със специалност нервни болести и неврохирургия и е назначил за вещо лице Райна Михайлова Димитрова - ортопед. Не се спори, че така определеното вещо лице д-р Петър Младенов Илиев е извършил прегледите на пострадалото лице на 31.01.2012 г. и 13.02.2012 г. и е поставил диагнозата, която не е възприета от административния орган. Изготвената комплексна съдебно-медицинска експертиза е приета от съда в проведеното на 5.04.2013 г. съдебно заседание. В мотивите на решението си първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението по съображения, че е обективно, компетентно и неоспорено от страните. Изясняването на въпросите във връзка с медицинската диагноза и степента на претърпяната телесна повреда изисква специални знания в областта на медицината. При наличие на категорични данни, че назначеното от съда вещо лице по водещата диагноза е д-р Петър Младенов Илиев, извършил прегледа на Янко Евгениев след претърпяното пътно-транспортно произшествие на 31.01.2012 г. и контролен такъв на 13.02.2012 г., е следвало да бъде назначено друго вещо лице, за което не съществуват съмнения за лично пристрастие, което да бъде включено в състава на допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза. Съдът е бил длъжен да констатира това обстоятелство и без да има изрично направено възражение от страна на процесуалния представител на административния орган за отвод на вещото лице. Видно от съдържанието на оспореното медицинско удостоверение именно поставената от д-р Младенов диагноза не е възприета от комисията. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно в съдебно-административното производство на основание чл. 144 от АПК, разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица. С оглед данните по делото следва да се приеме, че по отношение вещото лице д-р Петър Младенов Илиев са били налице обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Като е назначил за вещо лице в неврологичната част лекар, провеждал лечението на Евгениев, съдът е допуснал процесуално нарушение, която е съществено по своя характер, доколкото неговите изводи за незаконосъобразност на оспорения акт са основани изцяло на приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, в чийто състав участва медицински специалист, поставил спорната диагноза. Действително заключението е изготвено от комплексна експертиза, но другите двама лекари са свързани с настъпилите в резултат на травмата усложнения, а водещата диагноза е от компетентността на определеното вещо лице със специалност нервни болести и неврохирургия. Фактът, че приетото заключение не е оспорено от касационния жалбоподател не се отразява на извода за породено основателно съмнение в обективността на д-р Младенов в конкретния случай. Като не е съобразил това обстоятелство и е изградил правните си изводи въз основа на заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, в резултат на което е отменил оспорения акт и е върнал преписката за нова преценка от административния орган, Административен съд София-град е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се назначи друга комплексна съдебно - медицинска експертиза без участието на д-р Петър Младенов Илиев. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,