Решение № 8229 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2015 г.

Решение № 8229 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. П. в качеството му на процесуален представител на Д. К. П., против Решение № 4658 от 2.07.2015 г., постановено по адм. дело № 191/2015 г. от Административен съд С.-град. И. се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна - Столична община-район "Б.", изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба на Д. К. П. срещу Столична община за претърпени вреди от бездействие на длъжностни лица при район "Б." от във връзка с издаване на удостоверение по реда на чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ по заявление № АГ 9400-13 от 4.01.2012 г. За да отхвърли предявеният иск съдът от първата инстанция е приел, че в случая не е налице една от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата, а именно - липсва незаконосъборазно бездействие от страна на кмета и администрацията на община Б.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице, в условията на комулативност, следните предпоставки: 1. отменен по надлежния ред, като незаконосъобразен административен акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие; 2. реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт или установеното незаконосъобразно действие или бездействие; 3. пряка причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Отсъствието на който и да е от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води като последица отхвърляне на исковата претенция, тъй като изискването на закона е всички законоустановени предпостваки да са налице. В конкретния случай искът на Д. П. е подаден на 2.12.2014 г. и се основава на бездействие на кмета на О. Б., изразяващо се в неиздаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, по подадено на 4.01.2012 г. заявление от него и от Д. Т., като вследствие на това бездействие на административния орган той е търпял имуществените вреди, оценени на 1 413. 20 лв., и неимуществени - оценени на 4 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ. Отправената до кмета на О. Б. молба за издаване на удостоверения и скици по посочените разпоредби е молба за извършване на административна услуга и отговорът на административния орган, съдържащ неговото волеизявление по тази молба, представлява индивидуален административен акт. Съгласно определението на чл. 21, ал. 3 АПК индивидуален административен акт е както волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, така и отказът - мълчалив или изричен - да се издаде документа. От доказателствата по делото е установено, че искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ за същия имот е депозирано в общината освен от наследниците на П. М. Г., какъвто е ищецът, и от наследниците на Л. Г. - Е. А. В., П. А. Х. и Т. А. П.. Последните са обжалвали заповед № 50-33 от 9.07.2012 г., издадена на осн. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ пред съда и по оспорването е постановено определение № 149-246 от 9.12.2013 г., по гр. д. № 38630 по описа на СРС, с което жалбата им е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Определението е оставено в сила от АССГ с определение № 1443 от 25.03.2014 г., постановено по к. адм. дело № 1855/2014 г. Междувременно и Д. П. е сезирал съда, като е оспорил мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по заявлението за извършване на административна услуга. С определение № I-32-271 от 20.02.2014 г., по гр. дело № 37379/2012 г. по описа на СРС, влязло в сила на 23.09.2014 г., жалбата му е оставена без разглеждане, а производството - прекратено поради това, че търсените документи са били издадени (т. е. към датата на постановяване на определението - 20.02.2014 г.) и правният интерес от оспорването е отпаднал. При тази фактическа установеност съдът правилно е приел, че не се касае за бездействие на административния орган в смисъла, който законодателя влага в това понятие. Бездействие е налице, когато административният орган дължи определено фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. В случая административният орган е бил сезиран с конкретно искане за извършване на административна услуга, дължи издаване на конкретни документи, които са от значение за признаване и упражняване на конкретни права по специалния закон и тези документи са били издадени след проведеното оспорване пред съда. Писмото с изх. № АГ-94-00-918 от 21.11.2014 г. има уведомителен характер, а датата на удостоверението - 9.02.2015 г. е датата, на която е изведено в деловодството на общината в деня на получаването му (вж. писмо изх. № АГ-9400-181 от 21.03.2015 г. - л. 25) и тези два документа недоказват "бездействие", както твърди г-н П.. Процесът на финализиране на административната услуга е забавен в случая поради наличните оспорвания пред съда, но не е била налице обективна пречка, при проявената активност, ищецът да получи издадените към 20.02.2014 г. удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, придружено със скица на имот № 194 и заповед № РД-50-33 от 9.07.2012 г. на кмета на район "Б.". При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение