Решение № 5954 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2018 г.

Решение № 5954 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието и А. Т., срещу Решение № 1438 от 17.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3415/2017 г. по описа на Административен съд Б.. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло, алтернативно се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. А. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Колева обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди. Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи изцяло предявения от него иск. Иска присъждане на направените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на А. Т. против ГД "ИН", гр. С., с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически страдания и болки в зъба и коленете, потиснатост, унижение на човешкото достойнство, произтичащи от лошите хигиенно-битови условия в Затвора Б., където изтърпявал наказание лишаване от свобода в посочения в исковата молба период, както и от отказ на администрацията на затвора да го отведе на дължими се в периода контролни прегледи, както и на назначено от травматолог лечение. С решение № 714 от 15.04.2016 г. административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Това решение е отменено с решение № 15210 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 6567/2016 г. по описа на Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВАС исковата молба е оставена без движение, за конкретизиране на обстоятелствата относно твърдяното неосигуряване на адекватно лечение. С молба от 05.02.2018 г. ищецът чрез процесуалните си представители е уточнил, че неосигуряването на адекватно лечение произтича от неосигуряване на възможността да проведе физиотерапия и санаториално лечение, поради липса на правоспособен лекар в Затвора Б. в посочен в молбата период. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Танев иск, като е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по въведените обстоятелства от ищеца и е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно, допустимо но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. При установената по делото фактическа обстановка правилно е прието в обжалваното решение неизпълнение на законови задължения от страна на администрацията на Затвора Б. при изтърпяване от ищеца на наказание лишаване от свобода в този затвор и ЗООТ "Строител". От представената по делото справка от ответника се установяват част от сочените в исковата молба обстоятелства, на които се основават причинените неимуществени вреди - липса на достатъчно жилищна площ през целия исков период и такава на санитарни възли и течаща вода в помещението, в които ищеца е бил настанен в Затвора Б.. П. иск се основава и на твърдяно влошаване на здравословното състояние на ищеца от установените по делото хигиенно-битови условия и неосъществяване на дължими се медицински грижи поради бездействие на служители на ответника. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице причинна връзка между битовите условия и здравословното състояние на ищеца в исковия период. При неправилно приложение на закона обаче е прието, че чрез бездействието си служителите на затвора не са осигурили предписаната от специалист терапия, във връзка с наличното заболяване на коленните стави на ищеца, а именно физиотерапия или санаториално лечение. Съгласно разпоредбата на чл. 128 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010 г. /, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и 4 от Наредба № 2/2010 г. Изпращането на консултативни прегледи, съответно на специализирани изследвания и дейности от администрацията на мястото за лишаване от свобода е обусловено от осъществяването на медицинска такава – чл. 20, ал. 1, т. 3, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието и чл. 60 от Наредба № 2/2010 г. По делото не се установява неизпълнение на дължима се административна дейност, лишила ищеца от допустимо, но неосъществено поради такава дейност лечение, при което предявеният иск в тази му част се явява неоснователен. Отделно от това санаториалното лечение е обусловено от прекъсване изпълнението на наказанието, което прекъсване не е в правомощията на ответника. За неосъществена или несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице ищеца ГД "ИН" не може да носи отговорност. Твърдяното от ищеца обстоятелство, че в периода 08.10.2013 г. до 27.03.2014 г. в мястото за лишаване от свобода не е бил налице правоспособен лекар, което е довело до лишаване от "ежедневна лекарска помощ", съответно до предписано, но неосигурено лечение се опровергава от представеното по делото и неоспорено писмо изх. № 1078/15.06.2015 г. на началник на Затвора Б., както и от факта, че именно в рамките на този период, на 13.01.2014 г. ищецът е изпратен на преглед при специалист травматолог, от неизпълнението на чиято терапия основава исковата си претенция. Установеното по делото, че ищецът е поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, санитарен възел и течаща вода в помещенията, в които е бил настанен по време на изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода и тези условия надхвърлят неизбежния елемент на страдание и унижение, основава наличието на твърдяните за претърпени вреди, които следва да бъдат обезщетени. При преценката на кумулативното въздействие на установените нарушения върху личността на ищеца, при установеното обективно състояние и периода, в който са осъществени, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в размер на 300 лева. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати на А. Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 08.10.2013 г. до 28.08.2014 г. в размер над 300 лева, до присъдената сума от 2190 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за този размер. Съобразно уважената част от иска при приложението на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва решението да бъде отменено и в частта му, с която е осъден ответника да заплати разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 26.02.2015 г. за сума в размер над дължимата се от 18 лева до присъдената такава в размер на 941. 40 лева. Искането на касационния жалбоподател ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение