Решение № 172 от 16.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 394/2014 г.

Решение № 172 от 16.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 394/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на задочно осъдения В. /В./ С. за възобновяване на нохд № 179/2008 г., по описа на Районен съд /РС/-Бургас и за отмяна на обявената на 27.02.2008 г. присъда, на основание чл. 425, ал. 1, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК. В открито съдебно заседание на 15.04.2014 г. осъденото лице и назначеният му служебен адвокат поддържат заявените претенции. Поставя се акцент на незнанието на В. /В./ С. за проведения срещу него наказателния процес и за постановения съдебен акт, като осъденият се позовава и на изтекъл давностен срок за наказателно преследване и моли за прекратяване на производството. Прокурор от ВКП дава заключение за основателност на искането и пледира за приложение на института на абсолютната давност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 231/27.02.2008 г., по нохд № 179/2008 г., Бургаски РС е признал В./В./ Х. С. за виновен в извършено на 04.03.2005 г., в [населено място], престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, при първоначален "общ" режим на изтърпяване. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязъл в сила, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд № 179/2008 г. на Бургаски РС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл. 423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действуващата уредба, сочат и на неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл. 423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл. 423, ал. 1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр. 109/2008 г./ Очертаните процесуални предписания са предпоставени от регламентираните в чл. 55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. Разпоредбата на чл. 423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъденият С. не е участвал лично при проведеното наказателно разследване. С постановление от 28.04.2005 г. е образувано досъдебно производство № 502/2005 г., по описа на ОСлС - Бургас срещу В. /В./ Х. С. за осъществено на 04.03.2005 г. бягство от ЗО "Житарово" към Бургаския затвор. В рамките на реализираната процесуална дейност по установяване местонахождението на В. /В./ С. и при фактическата невъзможност за неговото намиране, очертана след включването му с телеграма № 7337 от 09.03.2005 г. за общонационално издирване, същият на 17.12.2007 г. е привлечен в качеството на обвиняем, при условията на задочна процедура по чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3 от НПК, с участието на служебен защитник, която финализирала с неприсъствено предявяване на разследването на 18.12.2007 г. На 24.01.2008 г., по внесен от Районна прокуратура - Бургас обвинителен акт срещу В. /В./ С., е образувано нохд № 179/2008 г. на Бургаски РС, за престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК. В съдебната фаза на наказателния процес компетентният орган е положил процесуални усилия за надлежно уведомяване на подсъдимия за предстоящото производство по делото, обективирани в изискани и предоставени адресни справки, и писмени материали за резултатите от общодържавното издирване и за задграничните пътувания на лицето. Последица от процесуалните действия е назначаването на адвокат на С. в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК и даване ход на делото в открито заседание на 27.02.2008 г., при съблюдаване предписанията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, с последващо съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда. На 26.07.2013 г. В. /В./ С. е задържан за изтърпяване на наложеното със съдебен акт по нохд № 164/2000 г. на Елховски РС наказание, след което на 24.01.2014 г. същият бил уведомен и за осъдителната присъда по нохд № 179/2008 г. на РС-Бургас за извършеното престъпно деяние по чл. 297, ал. 1 от НК, придобила юридически стабилитет на 14.03.2008 г. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл. 423 от НПК ред. Правната норма на чл. 6 от КЗПЧОС и константна практика на Европейския съд по приложението й, лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на налична яснота за причините и характера на обвинителната теза, и при доказан отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по наказателното дело и да се защитава сам и с адвокат, или на бягство от правосъдието. Очертаните обстоятелства, при изискуемата се кумулативна даденост на необходимото знание за повдигнатото обвинение и на виновно поведение, сочещо на отклоняване от провежданите от надлежните органи процесуални действия, не се установяват в казуса, предмет на разглеждане по н. д. № 394/2014 г., поради проведено в отсъствието на В. /В./ С. досъдебно разследване по чл. 297 от НК. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, и да е резултат от достатъчна по обем и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая. Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в действащата до 29.11.2011 г. нормативна уредба и в актуалната редакция на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Цитираната норма, с измененията в ДВ, бр. 109/23.12.2008 г., в сила от 27.12.2008 г., императивно предписва уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване, поради неучастие в наказателното производство и предоставя възможност за лична защита-гаранция за справедлив процес, като допуска изключения при изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 от НПК и последващо неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването по конкретното дело. Установеният към момента регламент /ДВ, бр. 93/25.11.2011 г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл. 423, ал. 1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно отклонило от гледане на делото в съдебната му фаза. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на съда за необходимост от прилагане на извънредния способ за съдебен контрол по чл. 423 от НПК, чрез възобновяване на нохд № 179/2008 г. на Бургаски РС, отмяна на постановената спрямо В. /В./ С. присъда и връщане на наказателното дело на прокурора. Процесуална пречка за това са императивните разпоредби на чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НПК, и институтът на абсолютната давност. Нормите на чл. чл. 80 и 81 от НК предписват изключване на наказателното преследване за престъпно деяние, когато от довършването му е изтекъл срок, надвишаващ лимитирания в ал. 1, т. 1-5 на чл. 80 от НК, последният от които предопределен от параметрите на наказуемост на престъпните посегателства. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако времевият период надвишава с * визираните в чл. 80, ал. 1 от НК предели /чл. 81 от НК/. Установеният от разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК срок, релевантен за осъщественото престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК е изтекъл на 04.09.2012 г. -7 /седем/ години и 6/ шест/ месеца след извършване на инкриминираното посегателство, поради което и към момента на постановяване на този съдебен акт, наказателното разследване за престъплението е изключено от абсолютната давност. Мотивиран от предложената аргументация и при съблюдаване изискванията на чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НПК, след изрично направеното в съдебно заседание на 15.04.2014 г. волеизявление на осъдения, настоящият състав счита, че следва да възобнови нохд № 179/2008 г. на Бургаски РС, отмени обявения по него и придобил юридически стабилитет съдебен акт, и прекрати воденото срещу В. /В./ С. наказателно производство. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение