Решение № 10855 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2020 г.

Решение № 10855 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите София, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Т. Александрова срещу решение № 2532/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2864/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което касаторът е осъден да заплати на Д. Димитрова от [населено място] обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебно производство по отмяна на Наказателно постановление № 401367/410338 от 25.01.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2019 г. до окончателното й заплащане. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба – Д. Димитрова от [населено място], в представен по делото отговор, чрез процесуалния си представител адв. И. Димитров оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за частична основателност на касационната жалба досежно присъденият размер на имуществените вреди, като в останалата част счита, че решението като правилно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административен съд - Варна е сезиран с иск от Д. Димитрова от [населено място] да бъде осъдена Национална агенция за приходите София да й заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 999/2019 г. по описа на Районен съд (РС) – Варна и за касационното производство по НАХД № 1880/2019 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил изцяло предявения иск, осъждайки НАП – София да заплати исканото обезщетение, в размер на 600 лева, ведно със законната лихва. Присъдил е и направените от ищцата разноски в исковото производство пред съда. За да стигне до този резултат, Административен съд – Варна е приел за установено, че с Решение № 1100/05.06.2019 г. по НАХД № 999/2019 г. по описа на РС – Варна, процесното НП е потвърдено. С Решение № 1741/30.09.2019 г. по КНАХД № 1880/2019 г. по описа на АС - Варна, решението на РС – Варна е отменено, както и обжалваното Наказателно постановление № 401367/410338 от 25.01.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП - Варна. От протоколите от проведените съдебни заседания по НАХД № 999/2019 г. на РС - Варна (л. 19 и л. 20) и КНАХД № 1880/2019 г. на АС - Варна, (л. 24 и л. 25) административният съд установил, че ищцата е била процесуално представлявана от адвокат И. Димитров от АК – Варна. По делата са представени пълномощни с бланкови Договори за правна защита и съдействие на АК – Варна, (л. 18 от НАХД № 999/2019 г., л. 21 от КНАХД № 1880/2019 г.) съответно от 10.04.2019 г. и 30.08.2019 г., като в същите е договорено и заплатено в брой при подписването им адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за всяка от съдебните инстанции или общо в размер на 600 лева. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, включително се е явил в съдебни заседания и пред двете инстанции. При така установеното, административният съд е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. По тези съображения и позовавайки се на приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Върховния административен съд по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС административният съд е уважил предявеният иск за причинени имуществени вреди във връзка с отмяната на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Варна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Изложените в касационната жалба оплаквания за допуснато от съда неточно приложение на материалния закон по съображения, че отмененото наказателно постановление не е било отменено като незаконосъобразно, а с оглед на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното административно нарушение, поради което не са били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са неоснователни. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от същия закон. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на Върховния административен съд, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както Закона за административните нарушения и наказания, така и Наказателно-процесуалния кодекс към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП. В случая безспорно по делото е, че НП № 401367/410338 от 25.01.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Варна е било отменено с Решение 1741/30.09.2019 г. по КНАХД № 1880/2019 г. на АС - Варна, поради което правилно съдът е посочил, че е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно административен акт постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който е отменен по съдебен ред. По отношение на наличието на втората предпоставка - причинена реална и непосредствена вреда, съдът е приел, че в случая са налице достатъчно данни, от които се установява, че ищецът е бил представляван от адвокат по НАХД № 999/2019 г. на РС - Варна и КНАХД № 1880/2019 г. на АС - Варна, както и плащане в брой на възнаграждения за адвокатска защита, отразено в приложените по посочените дела договори за правна защита и съдействие, от които безспорно се установява, че сумата общо в размер на 600 лева е заплатена в брой при подписването им. Наред с изложеното са обосновани изводите на решаващия съд, че посочената имуществена вреда, е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП, тъй като единственото фактическо основание за сключването на този договор е оспорването на незаконосъобразно издаденото НП. Ирелевантно в случая за осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството на какво основание е отменен оспорения акт от съда. Съдът не е нарушил материалния закон и като е приел, че възнаграждението платено от ищеца за правна защита и съдействие е реално заплатено и същото не е прекомерно, поради което не следва да се присъжда по-нисък размер на обезщетението. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд ".... съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството". Административният съд е направил вярна преценка, че възнаграждението платено от Д. Димитрова не може да се определи като необосновано и несправедливо при положение, че стойността му е в разумни граници и не надвишава размера определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Д. Димитрова имуществени вреди в размер на 600 лева и е уважил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения решението на Административен съд – Варна, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева съгласно приложения по настоящото дело (л. 11 и л. 12) Договор за правна защита и съдействие от 05.02.2020 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2532/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2864/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 52, да заплати на Д. Димитрова ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [адрес] и съдебен адрес: [населено място], [адрес], адв. И. Димитров, сумата в размер на 300 (триста) лева представляваща направени разноски пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.