Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г.

Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Т., съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Б., срещу въззивно решение № 185 от 20.09.2012 г. на Сливенския окръжен съд по гр. дело № 258/2012 г., с което е потвърдено решение № 176 от 28.02.2012 г. на Сливенския районен съд по гр. дело № 4174/2011 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу В. И. М. и К. И. Т. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредитора И. К. Т. договор за дарение на недвижим имот от 12.08.2010 г., сключен под формата на нотариален акт № *, том , рег. № **, дело № 238/2010 г. на нотариус К. Т. с рег. № * и район на действие Сливенския районен съд, с който К. И. Т. е дарил на сестра си В. И. М. следния свой собствен недвижим имот: 1/6 идeална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***. *. **. *. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, административен адрес на имота: [населено място], [улица][жилищен адрес] като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *. *. , с предназначение: жилище, апартамент, площ по документ 107.53 кв. м., състоящ се от три стаи, трапезария, кухня, баня, тоалетна и антре, при съседни обекти: на същия етаж *. *. **. *. , под обекта *. *-. **. *. , над обекта *. *. **. *. **, ведно с принадлежащо избено помещение № 17, с площ 9.60 кв. м., заедно с 2.58% идеални части от общите части на сградата. Въззивният съд е приел, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника К. И. Т.. С описаното по-горе отчуждаване на недвижим имот обаче няма увреждане на кредитора, защото длъжникът обективно притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД е неоснователен, защото няма увреждане на кредитора. Обстоятелството дали длъжникът К. И. Т. притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си е без правно значение, тъй като чрез извършеното разпореждане има намаляване на имуществото му.

Ответниците по касационната жалба В. И. М., [населено място], и К. И. Т., [населено място], оспорват жалбата.

С определение № 507 от 16.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 20.09.2012 г. на Сливенския окръжен съд по гр. дело № 258/2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правните въпроси за това дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че К. И. Т. с влязло в сила съдебно решение е осъден да заплаща на касатора издръжка. Към 12.08.2010 г. задължението е в размер на 8 400.92 лв. С договор за дарение на недвижим имот от 12.08.2010 г., сключен под формата на нотариален акт № *, том , рег. № **, дело № 238/2010 г. на нотариус К. Т. с рег. № * и район на действие Сливенския районен съд, К. И. Т. е дарил на сестра си В. И. М. 1/6 ид. част от собствения си апартамент, находящ се [населено място]. При тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че искът е неоснователен.

Ето защо съобразно изложеното по-горе трябва да се приеме, че с извършеното разпореждане ищецът е увреден независимо дали длъжникът К. И. Т. обективно притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си или не.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени и искът да се уважи като основателен..

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1230 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.