Решение № 2705 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2019 г.

Решение № 2705 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от М. Ангелова, с постоянен адрес в [населено място], [община], чрез особен представител адв. Т. Чилингирова, срещу Решение № 1006/3.06.2019 г., постановено по адм. д. № 861/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. С него съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателката срещу Заповед № ЗД/Д-А-089/25.03.2019 г. на изп. дл. директор на дирекция "Социално подпомагане"- гр. Бургас, с която детето Н. М. е настанено спешно временно в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас за срок до произнасяне на съда. Излагат се доводи за неправилност на решението, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаването му по същество. Претендират се и разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Бургас, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор по делото оспорва жалбата изцяло, като излага подробни съображения. Ответникът Н. М. е представляван от особения представител адв. И. Синигерова, която в подробен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът И. Ангелов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, събрани пред първата инстанция, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебна проверка е постановеното Решение № 1006 от 3.06.2019 г., постановено по адм. д. № 861/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. С посочения съдебен акт първоинстанционният съд, след проверката на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК, е приел, че Заповед №ЗД/Д-А-089/25.03.2019 г. на изп. дл. директор на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Бургас, с която Н. М. е настанен спешно временно в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас за срок до произнасяне на съда, е законосъобразна. Решението е правилно. За да достигне до този извод, съдът е установил релевантните за спора факти, като е обосновал събраните по делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност. По този начин правилно е изяснил спора от фактическа и правна страна и е достигнал до извод, че оспорената заповед не страда от твърдените в жалбата до съда пороци. Обжалваната Заповед №ЗД/Д-А-089/25.03.2019 г. на и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Бургас е издадена на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. В разпоредбата на ал. 1, чл. 25 от Закона за закрила на детето (озаглавена "Основания за настаняване извън семейството") е предвидено, че може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. По принцип и съгласно общата хипотеза по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда.