Решение № 5659 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от “ГИ КАМП“ ООД, гр. София, чрез пълномощник адв. А. Цветков, срещу решение № 111 от 05.02.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-1019/2025г., с което е отхвърлена жалбата на посоченото дружество срещу решение № F763415/04.11.2025 г. на кмета на община Горна Малина за откриване на процедура по вид „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Основен ремонт и реконструкция на улица „21“ от о.т. 287а до след о.т. 291, в с. Горна Малина“ и „Изграждане на нова улица от о.т. 58 до о.т. 16 в с. Стъргел, община Горна Малина“, вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 00747-2025-0011. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение на КЗК е незаконосъобразно. Твърди се, че възложителят е въвел незаконосъобразен критерий за подбор, а именно - участникът да притежава регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Камарата на строителите в Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), за изпълнение на строежи от втора група, четвърта или по-висока категория, въпреки че строежът е трета категория. Сочи се, че възложителят не е предвидил задължителна солидарна отговорност за участниците в обединение, когато участникът е обединение - задължително изискване съгласно чл. 37, ал. 3, т. 2 ППЗОП. Поддържа се, че възложителят е предвидил незаконосъобразна клауза в договора, като при забавено изпълнение на задълженията по договора, е предвидил изпълнителят да дължи неустойка, определена върху стойността на договора, а не върху непредадената част. Твърди се също така, че обществената поръчка е открита при условията на неосигурено финансиране, същевременно не е предвидено гаранцията за изпълнение на договора да се представя след осигуряване на финансиране, а същата следва да се представи при подписване на договор за обществена поръчка - арг. от чл. 114, ал. 2 ЗОП. Касационният жалбоподател счита, че предвид неосигуреното финансиране за изпълнение на поръчката, възложителят е следвало да предвиди, че договорът се прекратява, когато след изтичане на 10-месечен срок от сключване на същия не е осигурено финансиране, което в случая не е направено. Наред с това твърди, че възложителят не е въвел задължителен критерий за подбор - участниците да са реализирали минимален общ оборот, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, изчислен на база годишните обороти, или да са постигнали положително съотношение между определени активи и пасиви. По изложените съображения прави искане за отмяна на решението на КЗК и присъждане на направените разноски. Ответникът – кметът на община Горна Малина, чрез процесуален представител адв. В. Тодоров, в съдебно заседание развива съображения за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-1019/2025г. е образувано по жалба на “ГИ КАМП“ ООД против решение № F763415/04.11.2025 г. на кмета на община Горна Малина за откриване на процедура по вид „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Основен ремонт и реконструкция на улица „21“ от о.т. 287а до след о.т. 291, в с. Горна Малина“ и „Изграждане на нова улица от о.т. 58 до о.т. 16 в с. Стъргел, община Горна Малина“, вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 00747-2025-0011. В жалбата на “ГИ КАМП“ ООД са изложени твърдения за допуснати от възложителя нарушения при въвеждането на критериите за подбор към участниците, специално изискването участниците да притежават регистрация в ЦПРС към Камарата на строителите в Република България, за изпълнение на строежи от втора група, четвърта или по-висока категория, както и твърдения за конкретно установени от оспорващия пропуски и несъответствия в документацията. С обжалваното решение № 111 от 05.02.2026 г. е оставена без уважение жалбата на “ГИ КАМП“ ООД срещу решение № F763415/04.11.2025 г. на кмета на община Горна Малина, както и е възложено на оспорващото дружество да заплати на възложителя разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,39 евро. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че не са налице твърдените нарушения при откриване на възлагателната процедура. Комисията е извършила подробен фактически и правен анализ на относимите обстоятелства, разгледала е подробно релевираните оплаквания на оспорващото дружество и мотивирано ги е отхвърлила като неоснователни. Обжалваното решение на КЗК е правилно. Касационната инстанция споделя напълно изложените в атакуваното решение подробни, кореспондиращи с данните от приобщените доказателства и законосъобразни мотиви на КЗК, обусловили извода й за неоснователност на депозираната пред нея жалба, които счита за ненужно да възпроизвежда в текста на настоящия съдебен акт и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, във връзка с чл. 216, ал. 7 ЗОП, като в обобщен вид следва да акцентира върху следното: В касационната жалба дословно се повтарят доводите, поддържани пред Комисията за защита на конкуренцията. На тези доводи КЗК е отговорила подробно и аргументирано, като съображенията й се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Между страните по делото не е налице спор по фактите. Спорен е единствено въпросът дали поставените от възложителя изисквания към участниците съответстват на законовите разпоредби и дали са съобразени с предмета на разглежданата обществена поръчка. В практиката на Върховния административен съд, както и на Съда на Европейския съюз (СЕС), трайно и последователно се застъпва тезата, че възложителят разполага с оперативна самостоятелност при определянето на изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществени поръчки. Свободата на възложителя при определяне на тези изисквания обаче е ограничена от разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, съгласно които е необходимо поставените критерии за подбор да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността и обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. В настоящия случай обект на обществената поръчка е строителство с изпълнение на СМР за извършването на основен ремонт и реконструкция на улица „21“ от о.т. 287а до след о.т. 291, в с. Горна Малина, както и изграждането на нова улица от о.т. 58 до о.т. 16 в с. Стъргел, община Горна Малина. В издадените разрешение за строеж № 39/22.08.2025 г. и разрешение за строеж № 38/22.08.2025 г. (част от одобрената документация) изрично е посочено, че строежите са четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „а“ ЗУТ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Възложителят е поставил критерий за подбор, включващ минимални изисквания за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност, а именно изискване участниците в процедурата да притежават регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Камарата на строителите в Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), за изпълнение на строежи от втора група, четвърта или по-висока категория, а за чуждестранни лица, в случай че не притежават регистрация в ЦПРС към Камарата на строителите в Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС, следва да имат право да извършват еквивалентна дейност по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Съпоставката между предмета на поръчката – строителство, включващо основен ремонт и реконструкция на улица и изграждане на нова улица, представляващи четвърта категория строеж съгласно влезлите в сила разрешения за строеж, и въведеният критерий, описан по-горе, обосновават напълно извода на КЗК за липса на допуснато нарушение от страна на възложителя. Въведеният критерий е съобразен изцяло с предмета на конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, като при това поставените минимални изисквания не ограничават по никакъв начин кръга на потенциални участници. На практика поставеното изискване за регистрация в ЦПРС за изпълнение на строежи от втора група, четвърта или по-висока категория, съответства на категорията строеж, вписана в издадените разрешения за строеж – четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „а“ ЗУТ, която разпоредба изрично е посочена в чл. 5, ал. 6, т. 2, подт. 2.4. от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя. Това означава, че поставеното изискване е изцяло съобразено със специфичния предмет на поръчката и в този смисъл е пропорционално и относимо. Твърдението на касатора, че строежът е такъв от трета категория, се опровергава напълно от отразеното в представените разрешения за строеж. При поставянето на този критерий за подбор възложителят се е съобразил с влезлите в сила разрешения за строеж, в които строежът е определен като такъв от четвърта категория съгласно ЗУТ. Правилна е преценката на органа по преразглеждането, че в производството пред КЗК е недопустимо да се упражнява инцидентен контрол за законосъобразност върху издадено разрешение за строеж. Неоснователно е и твърдението на касатора, че обществената поръчка е открита при условията на неосигурено финансиране, като не е предвидено гаранция за изпълнение на договора да се представя след осигуряване на финансиране, а същата следвало да се представи при подписване на договор за обществена поръчка - арг. от чл. 114, ал. 2 ЗОП. КЗК точно е установила, че твърдението е невярно, тъй като в Раздел I., Обща информация, т. 11 от документацията е записано следното: „ 11. Гаранцията за изпълнение е в размер на 2 % от стойността на договора без ДДС. В съответствие с разпоредбите на чл. 114, ал. 2 ЗОП гаранцията за изпълнение на договора се представя след потвърждение от възложителя за осигурено финансиране. Гаранцията за авансово предоставените средства е в размер на предоставения аванс с ДДС, който е в размер до 30 % от стойността на договора. Гаранциите се представят в една от формите, допустими от Закона за обществените поръчки, по избор на изпълнителя“. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че предвид неосигуреното финансиране за изпълнение на поръчката, възложителят е следвало да предвиди, че договорът се прекратява, когато след изтичане на 10-месечен срок от сключване на същия не е осигурено финансиране, което не било отразено в документацията. Видно от приложения по преписката проект на договора за процесната поръчка, в чл. 21, ал. 4 от него е записано изрично: „Настоящият договор се прекратява, когато след изтичане на 10-месечен срок от сключване на договора не е осигурено финансиране“. По отношение на останалите възражения, като това, че възложителят не е предвидил солидарна отговорност за участниците в обединение, когато участникът е обединение, както и че е предвидил незаконосъобразна клауза в договора при забавено изпълнение на задълженията, КЗК обосновано ги е преценила като неверни, а оттам и ги е отхвърлила като неоснователни, като се е позовала на конкретни текстове от документацията, опровергаващи твърдените нарушения. Правилно е прието от КЗК, че в случая не са налице твърдените от оспорващия ограничителни условия, които да нарушават основните принципи на ЗОП. С оглед на изложеното, КЗК е постановила правилно и обосновано решение, което не страда от наведените с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски съгласно представения по делото списък, касационният жалбоподател следва да заплати на община Горна Малина разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1110 евро за производството пред касационната инстанция. Съдът отчита направеното възражение за прекомерност от пълномощника на касатора, което преценява като неоснователно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 216 ЗОП във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,