Решение № 16079 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2010 г.

Решение № 16079 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Тодор Петров Владимиров и Румен Кирилов Владимиров, двамата от гр. София, против решение № 1660/26.05.2010 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 25-ти състав, по адм. д. № 8071/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил искането /наименувано жалба/, вх. № 20739/23.11.2009 г. на Тодор Петров Владимиров и Румен Кирилов Владимиров за прекратяване на незаконосъобразното бездействие на ОСЗГ - Панчарево по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. За да постанови решението си, съдът е приел следното: Предявеното искане с правно основание чл. 257, ал. 1 от ГПК е за прекратяване неоснователното бездействие на ОСЗГ - район "Панчарево" да осъществи процедура по обезщетяването на жалбоподателите с равностойни земи от общинския поземлен фонд, съгласно решение № 284/21.12.1994 г. на ПК "Кремиковци". С решение № 284/21.12.1994 г. на ПК - Кремиковци е възстановено правото на собственост на наследниците на Петър Владимиров Георев в съществуващи/възстановими на терена стари реални граници върху изрично и изчерпателно посочени имоти - бивши зем. земи. Със същото решение на ПК е отказано на наследниците на Петър Владимиров Георев да им бъде възстановено в съществуващи/възстановими стари реални граници правото на собственост върху ливада с площ от 3.850 дка, намиращ се в землището на Подуене, м. "Извора", с пл. № 385, кад. лист 296 от кад. план от 1956 г. Основанието за отказ е наличието на предвидените в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ пречки за реалното възстановяване на собствеността. Жалбоподателите са наследници по закон на Петър Владимиров Георев. В това си качество, на основание § 34 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/1997 г./, са предявили искане рег. № 91/28.01.1998 г. до ПК - Кремиковци, за отмяна на решение № 284/21.12.1994 г. в частта, с която им е отказано възстановяването на правото на собственост върху описания имот, като в същата молба е направено алтернативно искане да им бъде предоставена равностойна земя от ОПФ, на основание чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, редакция ДВ, бр. 98/1997 г. Не се твърди и не са ангажирани доказателства, че органът по поземлената собственост се е произнесъл с изричен акт по това искане. При така установената фактическа обстановка е направил извод, че искането е допустимо, но неоснователно. Предмет на защита по чл. 257, ал. 1 от АПК е бездействието на адм. орган, когато последният е задължен да извърши определени фактически действия по силата на нормативен акт. Не е налице бездействие на адм. орган по смисъла на тази разпоредба в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаването на адм. акт. В касационната жалба се правят доводи за недопустимост и неправилност на решението. Като основание за недопустимост е посочено следното: С разпореждане от 28.12.2009 г. АССГ е оставил производството без движение, като е взел пред вид, че са предявени съединени искове за вреди, като е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК вр. чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, като е дал указание за отстраняването им. Съдът е задължил ищците да посочат името и адреса на ответника, но само по отношение на исковете за вреди и не става ясно дали жалбата е редовна в останалата и част. На основание чл. 158, ал. 3, изр. 2 от АПК съдът е следвало да прекрати делото, а вместо това се е произнесъл по същество със съдебно решение. На второ място съдът неправилно е приел, че не са налице основанията по чл. 257, ал. 1 от АПК, доколкото не е налице задължение на администрацията да извърши фактически действия, произтичащи пряко от нормативен акт. Така направения извод е необоснован - ОСЗГ не е изпълнила своите задължения, произтичащи от нормативен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Неоснователно е твърдението, че решението е недопустимо. Без движение поради нередовност е оставена исковата молба за претърпени неимуществени вреди, съединена с жалбата с правно основание чл. 257, ал. 1 от АПК и с определение № 774/12.03.2010 г. е оставена без разглеждане само исковата молба за присъждане на обезщетение. С разпореждане от 12.03.2009 г. съдът е приел предявеното искане с правно основание чл. 257, ал. 1 от АПК за редовно от формална страна, поради което е насрочил делото за разглеждане в открито заседание. Действията на съда са в съответствие с разпоредбите на чл. 203 - 207 от АПК, регламентиращи производствата за обезщетения. При постановяването на решението си съдът е преценил данните по делото и доводите на страните и е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице изискванията на чл. 257, ал. 1 от АПК и направеното искане на това основание е неоснователно. Разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 се намират в раздел II на АПК - Защита срещу неоснователни бездействия. Разпоредбата на чл. 256 регламентира предмета на оспорване, а тази на 257 - реда за оспорване. Предмет на оспорване е неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, а редът за оспорване - безсрочно, като се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните адм. актове. В конкретния случай се оспорва бездействие на ОСЗГ да извърши не фактическо, а правно действие - да издаде адм. акт, каквото е решението на ОСЗ, както правилно е приел съда. Правилно е прието, че пътят за защита срещу бездействие на адм. орган да постанови адм. акт при наличие на предвидените в закона предпоставки, е чрез оспорване на мълчалив отказ /включително с довод за нищожност/, а не по реда на чл. 257, ал. 1 от АПК. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,