Решение № 5119 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2012 г.

Решение № 5119 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Мехран Нахаи Давари, гражданин на Иран, е подал касационна жалба срещу решението от 18.07.2012 г. по адм. дело № 9967/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 525/05.10.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молби № 1441/11.11.2010 г., № Ж-1490/18.11.2010 г. и № Ж-1539/30.11.2010 г. до Държавната агенция за бежанците, Мехран Нахаи Давари, гражданин на Иран, поискал да му бъде предоставен статут по причина, че животът му в държавата по произход е в опасност. В хода на проведеното административно производство не били установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут съобразно с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради което с решение № 525/05.10.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците било отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Мехран Нахаи Давари. От правна страна съдът приел, че отказът е законосъобразен, тъй като по отношение на оспорващия не са налице основанията за получаване на статут на бежанец и хуманитарен статут и отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решение на административния съд не е било допуснато противоречие с материалния закон. От представените по делото доказателства, както е изтъкнал първоинстанционният съд, не е било установено жалбоподателят да е арестуван, осъждан, политически ангажиран или преследван от официалните власти по причини, свързани с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, поради политическо мнение или убеждение. Изявленията на чужденеца правилно са били преценени като вътрешнопротиворечиви и неубедителни. Съобщените от него факти за арести не са от такова естество, че да породят основателен страх от преследване, при положение, че повод за два от тях са станали извършени от лицето нарушения на обществения ред, а третият арест, дори да е бил извършен поради участието на Михран Давари в протестни митинги, организирани от Зеленото движение, не доказва убедително, че е бил преследван поради политическите си убеждения, при положение, че е бил освободен още на следващия ден. Тъй като няма данни за предприети спрямо лицето последващи неблагоприятни съдебни или административни мерки, твърдението му, че ще бъде убит, ако се завърне в страната, основателно е било преценено като голословно. С оглед на тези обстоятелства административният съд е направил вярно заключение, че не са налице законоустановените предпоставки за предоставянето на статут на бежанец. Съдът правилно е подкрепил и извода на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не било установено чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). При положение, че не се сочат факти, от които да се изведе съществуването на личен или общ риск от посегателства, съдът основателно е отхвърлил жалбата срещу административния акт и в тази част. Административният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя относно прилагането на чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, така както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, но ги е отхвърлил по съображения, че не е обосновано положение на безогледно насилие спрямо живеещите на територията на Иран. Направените в тази посока изводи следва да бъдат споделени, при положение, че представената по делото актуална справка, изготвена от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на Държавната агенция за бежанците, не съдържа информация, според която ситуацията в Иран може да бъде определена като достигаща границите на вътрешен въоръжен конфликт. Постановеното от административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд