Решение № 4094 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2017 г.

Решение № 4094 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на А. Р. А., гражданин на Гана срещу Решение № 7145 от 16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6843 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г., първо отделение, 19 състав. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 3799 от 01.06.2016 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, първоинстанционният съд допуснал нарушение, тъй като е дал ход на делото, въпреки молбата за отлагане предвид ангажираността на адвоката на А.. Неправилни са и изводите му по отношение на обстановката в Гана. На настоящия касационен жалбоподател били избити зъбите, което той не успял да докаже със свидетелски показания, тъй като съдът неправилно дал ход на делото. Необосновани са изводите на съда, че А. напуснал Гана по икономически причини. Той бил в България вече 16 години, плащал данъци тук и нямал криминални прояви, които обстоятелства въобще не били обсъдени от съда. Така необсъдено било и писмото от ДАНС. Н. било съобразено от съда и допуснатото в хода на административното производство нарушение, изразяващо се в недопускане на адвоката на А. при провеждане на интервюто с него. По тези съображения, се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на жалбата. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение на остане в сила. Представя актуална справка за обстановката в Гана. Подчертава, че се касае за последваща молба за закрила и не е налице позоваване на нови обстоятелства от съществено значение, както за личното положение на А., така и за страната му на произход. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Установено е от съда, че подадената от А. молба за предоставяне на закрила с вх. № 9235 до ДАБ е последваща. Преди подаването й неколкократно му е отказвано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут с влезли в сила решения на председателя на ДАБ. В хода на производството пред административния орган е събрана справка от ДАНС и е проведено интервю. По молбата е постановен отказ поради това, че не са налице предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна. Като се е позовал на изнесеното от кандидата за закрила по време на проведеното с него интервю, първоинстанционният съд е приел, че единствената причина А. да напусне Гана е невъзможността той да си намери работа там като за тежката икономическа обстановка в страната му на произход той разбрал от приятели при проведени разговори. А. не посочил, че е бил преследван поради своите раса, религия, политическо убеждение или принадлежност към определена социална група. Предвид това съдът направил извод, че не са налице данни, че при завръщането му в Гана е възможно А. да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение или наказание заради някое от обстоятелствата, посочени в Женевската конвенция. По тези аргументи приел жалбата в частта й срещу решението в частта на отказа за предоставяне на статут на бежанец за неоснователна. Същият извод съдът направил и относно жалбата в частта й срещу решението в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Позовал се е на информациите относно обстановката в страната на произход на А. - Гана и е съобразил, че в случая няма доказателства, че ситуацията там достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки. Това мотивирало съда да приеме, че в Гана има условия за сравнително безопасен и нормален живот. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е касационното оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. То се изразява в това, че съдът е дал ход на делото в съдебното заседание на 02.11.2016 г. в отсъствие на жалбоподателя - А. Р. А. след като е извършил необоснована преценка, че същият е редовно призован. Установява се, че първоинстанционното производство по адм. д. № 6843 по описа на АССГ за 2016 г. е образувано по жалба на А. против Решение № 3799 от 01.06.2016 г., издадено от председателя ДАБ. Жалбата е подписана лично от А. А.. В титулната й част е посочено, че е подадена чрез адв. Г. С., за когото към жалбата не е приложено пълномощно за процесуално представителство. Също така пълномощно за адв. С. не е описано и като приложение към жалбата. Не е посочено също така, че адв. С. следва да се счита съдебен адресат на лицето. Въпреки това, видно от списъка на призованите лица и приложената на л. 163 от делото призовка до А., същата е изпратена до него чрез адв. Г. С. и е получена от същия на 29.07.2016 г. В съдебното заседание на 02.11.2016 г. жалбоподателят не се е явил, а съдът е приел, че същият е редовно призован. На 01.11.2016 г. по делото е депозирана молба от адв. Г. С. в качеството му на "з-к" на А., с която е поискано насроченото за 02.11.2016 г. заседание по делото да се отложи за друга дата, тъй като на посочената дата от 11,30 ч. адвокатът има дело в РС - Б., което не може да пропусне. Към тази молба също не е приложено пълномощно с оглед установяване представителната власт на адвоката по отношение на А.. Видно е от съставения за проведеното съдебно заседание на 02.11.2016 г., че подадената от адв. Г. С. молба е била докладвана от съда, но е преценена за неоснователна. Съдът се мотивирал с това, че призовката за съдебното заседание била получена от адв. С. на 29.07.2016 г., но пренасрочване на делото за друга дата не е поискано. Освен това не били представени и доказателства за твърдяната служебна ангажираност на адвоката. При така установените факти, преценката на първоинстанционния съд, че не са били налице основания за отлагане на делото е неправилна. Както се посочи, А. не е бил редовно призован, доколкото призовка не му е била връчена лично, а на лице - адвокат, за което не е посочено, че е съдебен адресат по смисъла на чл. 40 от Гражданския процесуален кодекс и за което по първоинстанционното дело не се съдържа пълномощно от А.. Съгласно чл. 142, ал. 1, изр. първо от Гражданския процесуален кодекс неявяването на някоя от страните, която обаче е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Тази хипотеза не е налице в настоящия случай. Предвид това, съдът е следвало да не дава ход на делото само по тази причина, без оглед преценката му досежно основателността на молбата от 01.11.2016 г. на адв. Г. С. за отлагане на делото. Като е дал ход на делото, приключил е съдебното дирене и е обявил делото за решаване, без да призове А., първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушаване правото на защита на А. пред АССГ. То се явява достатъчно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Следва да се има предвид, че пълномощното за адв. С., което се намира на л. 10 от касационното дело (гръб) относимо към представителството на А. от този адвокат пред АССГ (до приключване на делото пред ВАС) не променя горните изводи. Пълномощното носи дата 20.11.2016 г., която следва момента на връчване на призовката за съдебното заседание за 02.11.2016 г. на адв. С. (29.07.2016 г.) и постановяването на обжалваното съдебно решение (на 16.11.2016 г.). Тоест, не води до различен от направения по - горе извод, че за съдебното заседание на 02.11.2016 г. А. не е бил редовно призован, поради което ход на делото не е следвало да бъде даван. Приетото по - горе прави ненужно обсъждането на останалите касационни оплаквания, заявени в жалбата. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение