Решение № 15704 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2012 г.

Решение № 15704 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна на "Хемус хотелс холдинг" АД, гр. София против определение № 9192 от 1.07.2010 г. по адм. дело № 6951/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 1188 от 15.04.2010 г. по адм. дело № 7243/2009 г. на Административен съд София - град. Поддържат се основания по чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - главният архитект на Столична община не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, като съобрази, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 240, ал. 1 АПК, намира същото за процесуално допустимо, но разгледано по същество за неоснователно по следните съображения: С определение № 1188 от 15.04.2010 г. по адм. дело № 7243 от 2009 г. Административен съд София - град, е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № РД-09-50-442 от 18.04.2007 г. на главния архитект на Столичната община, с която са одобрени: 1. изменение на плана за застрояване за УПИ XVI-1472 и XVII-1472 - за офис-сгради от кв. 3, м. "Манастирски ливади-запад"; 2. изменение на плана за регулация на УПИ I и изменение на уличната регулация в местността по конкретно индивидуализираните в акта осови точки. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че дружеството жалбоподател не се легитимира като собственик на имот, който да е предмет на оспорения ПУП, а в кадастъра за собственик на процесния имот пл. № 730, кв. 3, м. "Манастирски ливади - запад" е записано дружество "Туристимпекс" ЕАД, т. е. липсва правен интерес и активна легитимация за обжалване. Пред тричленния състав на Върховния административен съд молителят е представил копие от справка, в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, служба "Вписвания" - гр. София, и скица от 10.02.2004 г., издадена от районната администрация на СО - район "Витоша", от които е видно, че процесният имот се води на името на "Хемус хотелс - 1" АД. С определение № 9192 от 1.07.2010 г., постановено по адм. дело № 6951 от 2010 г. Върховният административен съд, второ отделение е оставил в сила определение № 1188 от 15.04.2010 г. по адм. дело № 7243 от 2009 г. на Административен съд София - град, като е приел, че представената справка от службата по вписванията - София, е за "Хемус хотелс - 1" АД, а не за "Хемус хотелс холдинг" АД, а твърдяното правоприемство е правно ирелевантно за допустимостта на оспорването. В искането за отмяна "Хемус хотелс холдинг" АД, гр. София представя скици на поземления имот № 39483/15.06.2012 г. и № 39049/14.06.2012 г., издадени на основание влязло в сила съдебно решение № 2114/21.04.2012 г. по адм. дело № 1531/2012 г. на Административен съд София - град, както и нотариален акт № 134, том II, рег. № 10659 н. д. № 295/2010 г. на нотариус № 379 по регистъра на Нотариалната камара. Молителят твърди, че представените доказателства са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагане на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Фактите по спора не обосновават съществуването на различни вещни права от наличните към момента на инстанционното му разглеждане. Производството е било прекратено поради отсъствие на процесуални предпоставки по възникване правото на съдебно оспорване в хипотезата на заложения от чл. 131, ал. 1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК нормативен критерий. Последващите изменения в кадастралния регистър са нововъзникнали обстоятелства, за които към момента на предприемане на оспорването молителят не е положил дължимата грижа да са налични. Новите обстоятелства, визирани в нормата на чл. 239, т. 1 от АПК представляват юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество, но не са били включени във фактическия материал по делото поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. Тези факти по предпоставка за извънпроцесуални и са относими към спорното материално право. Обратно, процесуалните факти не могат да представляват основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като са неотносими към съществуването на това право и по условие не могат да бъдат нови, тъй като представляват процесуални действия или бездействия на страните, които при полагане на дължимата грижа страната винаги е била в състояние да узнае своевременно и да удостовери с писмени доказателства, доколкото писмената форма е такава за действителност на действията. ТД"Хемус хотелс холдинг" АД, гр. София в хипотезата на придобиване на вещни права върху процесния имот е следвало да поиска удостоверяване на това обстоятелство в кадастъра по реда на производството на неговото изменение, което в качеството му на процесуално действие има отношение към съществуването на процесуалното право на жалба, а не на спорното материално право. По естеството си то е известно на страната към момента на оспорването и по никакъв начин реализирането му след приключването на инстанционните производства не може да представлява ново обстоятелство по смисъла на закона. По изложените съображения искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,