Решение № 5299 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2014 г.

Решение № 5299 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Людмила Григорова Гюрова от гр. Перник срещу решение № 540/01.07.2014 г., постановено по адм. дело № 309/2014 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата й против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта по т. 5, приложение № 2, т. 2310 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет /МКВПМС/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено. Ответната страна по касационната жалба - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно не е предоставена възстановителна помощ, тъй като за отстраняването на причинените на имота щети е необходим текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отхвърлена жалбата на Людмила Григорова Гюрова против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 2310 на МКВПМС, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилище, засегнато от природно бедствие. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт и при наличие на правен интерес. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания за постановяването му, както и в съответствие с целта на закона. Според съда правилно е отказано предоставяне на възстановителна помощ на жалбоподателката за установените щети на жилището й, тъй като според конструктивното становище и експертната оценка относно щетите, нанесени на жилището на жалбоподателката, чиито изводи се потвърждават и от заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана по делото, не е налице нарушение на конструктивни елементи на сградата, а необходимите строително-ремонтни дейности за отстраняване на щетите се квалифицират като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Съдът е приел, че отказът е мотивиран, като посоченото в решението основание за отказа - "несъответствие с правилника", означава, че искането за предоставяне на възстановителна помощ за текущ ремонт е в несъответствие с чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е ноторно известно, че на 22.05.2012 г. в района на гр. Перник и околните села е регистрирано земетресение с магнитут 5,6 по скалата на Рихтер, с последващи трусове, като такъв е регистриран и на 14.07.2012 г. с магнитут 4,5 по скалата на Рихтер; в резултат на тези трусове са нанесени щети на недвижими имоти, находящи се в засегнатите райони. От доказателствата по делото е безспорно установено, че от Людмила Григорова Гюрова, касационен жалбоподател в настоящото производство, е подадено искане с вх. № 1800/09.08.2012 г. за оценяване на щетите на жилището й, находящо се в гр. Перник, ул. "Юрий Гагарин" бл. № 8, вх. Б, ет. 5, ап. 41. От назначената за целта от кмета на община Перник експертна комисия е извършен оглед на имота, за което е съставен протокол, изготвено са конструктивно становище и експертна оценка от 28.08. 2012 г. В експертната оценка са описани довършителни строително-монтажните работи, необходими за възстановяване на щетите, като стойността е определена общо в размер на 1001 лв. и включва следните пера: мазилки - 193 лв., боядисване - 222 лв., подови настилки - 109 лв., други, неописани - 222 лв. Според конструктивното становище в резултат на земетресението, видно от снимковия материал, е напукана мазилката, облицовки и настилки отвътре; предмет на конструктивното становище е изпълнение на необходимите СМР, предвидени в оценката и предвид това, изпълнението на необходимите СМР няма да наруши носещата конструкция на сградата. От секретаря на МКВПМС е свикано заседание на комисията на 11.02.2013 г., в чийто дневен ред - по т. 2, е включен доклад за преодоляване на последиците от бедствия. От секретаря на МКВПМС е изготвен доклад по т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията на 11.02.2013 г. относно предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, в който са направени следните предложения: 1. Да се утвърди целево финансиране в размер на 32 737 967 лв., съгласно Приложения № 1 и 2; 2. Да се откаже целево финансиране, предвид посочените мотиви. В частта от доклада, касаеща предоставянето на възстановителна помощ за преодоляване на последиците от земетресението, е направено предложение да не се предоставят средства за общи части на етажна собственост, както и за леки вреди, при които не се засяга конструкцията на сградата, с изключение за жилища, обитавани от хора в неравностойно положение; в останалите случаи е предложено възстановителната помощ за бъде в размер 70 на сто от оценката на вредите и 10 000 лв. - за оценки над тази стойност, поради включване на разходи за проектиране и препоръки за изграждане на допълнителна строителна конструкция. Към доклада са приложени мотиви, озаглавени "Мотиви към предложенията за предоставяне на възстановителна помощ за жилища - частна собственост, с вреди от земетресението на 22.05.2012 г.", подписани от инж. Людмил Върбанов, главен експерт сектор "Възстановяване и подпомагане" ГДПБЗН-МВР, който е подписал и доклада в качеството си на секретар на МКПВМС. На проведеното на 11.02.2013 г. заседание на МКВПМС, за което е съставен протокол № 1, са взети следните решения по т. 2 от дневния ред: по т. 4 е взето решение, с което се утвърждава предоставянето на 38 797 995 лв. от средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., в т. ч. до 10 00 000 лв. за възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г., Приложение № 1; по т. 5 е взето решение, с което се отказва възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г. поради несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МКВПМС и Закона за етажната собственост, Приложение № 2. По делото е представено от административния орган извлечение от списъка по Приложение № 2 /"Списък на исканията за възстановителна помощ с отказано финансиране във връзка със земетресението на 22 май 2012 г. "/, а жалбоподателката е представила копие от пълния текст на този списък, от който се установява, че в т. 2310 от списъка е посочена Людмила Григорова Гюрова за имот в гр. Перник, ул. "Юрий Гагарин" бл. 8, ап. 41. С уведомително писмо от 15.03.2013 г., изпратено от кмета на община Перник, Людмила Гюрова е уведомена, че с решение № 1/11.02.2013 г. на МКВПМС е отказано отпускане на възстановителна помощ, поради несъответствие с изискванията на ПОДМКВПМС и Закона за етажната собственост. От правна страна, в чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според посочената разпоредба, Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. В изпълнение на тази законова делегация е приет Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, приет с ПМС № 58/06.04.2010 г., обн., ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г. В раздел IV от този правилник - чл. чл. 26-32, са регламентирани правилата за предоставяне на възстановителна помощ. Според чл. 26, ал. 1 от правилника, комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилища, засегнати от бедствие, а според ал. 2, право на такава помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Според чл. 29, ал. 1 от правилника /в приложимата за случая редакция/, възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 3 на чл. 29 е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според определението, дадено в т. 1 ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите; според легалното определение, дадено в § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В чл. 27 от правилника е предвидено, че до 14 дни от бедствието кметовете на общини издават заповед за формиране на общинска комисия за установяване и оценка на вредите, в която се включва и представител на областното управление "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР и един експерт-оценител; в едномесечен срок от сформирането си комисията изготвя протокол за оценка на вредите, за правоимащите лица по чл. 26, ал. 2 и предложения за начина на подпомагане на тези лица, като към протокол се прилагат и снимки на увредените имоти; в срок до 3 месеца след изпращане на информационната форма по ал. 1 кметовете на общини внасят в комисията искане за възстановителна помощ. В чл. 28, ал. 1 от правилника са изброени документите, които следва да бъдат приложени към искането за възстановителна помощ за всеки отделен имот. Предвид тази нормативна регламентация на предоставянето на възстановителна помощ се налага извода, че основание за отказ за предоставяне на възстановителна помощ е налице, когато претендираните средства са за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 ДР ЗУТ. Обстоятелството дали възстановителната помощ е поискана за текущ ремонт или за ремонт, който е предназначен да осигури минимално необходимите битови условия на правоимащото лице по смисъла на т. 1 ДР ПОДМКВПМС се преценява въз основа на експертната оценка и конструктивното становище на експертите, определени със заповедта на кмета на общината. В конкретния случай изготвеното в административното производство експертно заключение е оспорено пред съда от жалбоподателката, като по нейно искане е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Въз основа на заключението на тази експертиза съдът обосновано е приел, че необходимите за отстраняване на щетите от земетресението на имота на жалбоподателката строително-монтажни работи представляват текущ ремонт. В заключението е изложено, че видими конструктивни дефекти като колони, плочи, шайби, които да са с нарушена носимоспособност при огледа /на 04.06.2014 г./ не се установяват; посочено е, че на място има спуквания в стените към единия съседен апартамент и преградните стени на банята; спукана е и мазилката върху тези стени, а в банята са се отлепили и плочките от стената; в апартамента също има отлепени подови настилки /плочки/, напукана мазилка, шпакловка, на места спукан гипсокартон, намокрен гипсокартон в банята, вследствие спукан от земетресението водопровод. С оглед естеството на щетите, както са описани в експертната оценка на комисията, така и с оглед описанието на щетите, което е направено от вещото лице в заключението на съдебно-техническата експертиза по делото и на необходимите възстановителни строително-монтажни работи, правилна е преценката на административния орган, която е възприета и от първоинстанционния съд, че установените щети не засягат конструктивната цялост и здравина на сградата, а отстраняването на посочените в експертната оценка и в заключението на вещото лице щети представлява подобряване и поддържане в изправност на сградата. Затова, отстраняването на щетите, причинени на имота на жалбоподателката от земетресението, представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не се предоставя възстановителна помощ съгласно чл. 29, ал. 3 ПОДМКВПМС. Настоящият съдебен състав счита за неоснователни твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Твърденията, че съдът е отразил невярно извършените процесуални действия в двете проведени по делото съдебни заседания - на 28.05.2014 г. и 27.06.2014 г., не са доказани. Съгласно чл. 152 ГПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия; неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Протоколът се ползва с материална доказателствена сила относно извършените от и пред съда процесуални действия. Страната, която счита, че съдържанието на протокола не отговаря на действително осъществените процесуални действия, има право да поиска поправка на този протокол по реда и в срока, предвиден в чл. 151 ГПК, който съгласно чл. 144 АПК се прилага субсидиарно и в съдебното производство по административни дела. В случая не е проведено такова производство, като в касационната жалба се прави и изрично изявление в този смисъл. Затова, вписванията в протоколите се приемат за верни. Доводите на касационната жалбоподателка за причините, поради които не е поискала поправка на протоколите са неотносими, още повече, че протоколите се публикуват на интернет страницата на административния съд и не е необходимо лично посещение в съда, за да се запознае страната със съдържанието на протокола. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е поставил задача на вещото да оцени щетите на имота, а само - да установи дали щетите засягат конструктивната цялост на сградата, тъй като, както вече се посочи, съгласно чл. 29, ал. 3 ППМКВПМС, независимо от размера на щетите, същите не подлежат на обезщетяване, ако са за текущ ремонт. Затова, макар съдът да не е изложил изрични мотиви в този смисъл, правилно е включил в задачата на вещото лице само такива въпроси, които имат значение за правилното решаване на делото. Не е допуснато твърдяното от касатора превратно тълкуване на съдържанието на заключението на вещото лице. По правилото на чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава за изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания, каквито по правило съдът не притежава. По въпроса за правната квалификация на вида на необходимия ремонт съдът е компетентен да се произнесе, като вземе предвид заключените на вещото лице по въпросите от неговата компетентност. Именно по този начин е процедирал в случая съдът като е възприел извода на вещото лице, че нанесените щети на имота не нарушават конструктивната му здравина, а при определянето на вида на необходимите СМР съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и е направил извода, че необходимите в случая СМР за отстраняване на щетите представляват "текущ ремонт" по смисъла на тази разпоредба. Доводите в касационната жалба за противоречиви мотиви на съдии от Административен съд - гр. Перник по сходни правни спорове, са неотносими за правилността на съдебното решение, което е предмет на настоящото касационно производство. Независимо от това, предвид съдържанието на конкретните цитати от съдебните решения, настоящият състав намира за необходимо да уведоми страната, че изложените в сега обжалваното съдебно решение мотиви са съобразени с практиката на Върховния административен съд по дела със същия или сходен предмет. Предвид изложените съображения, съдът е направил извода за законосъобразност на обжалвания административен акт в съответствие със събраните доказателства и с материалния закон. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат, тъй като не са претендирани. С оглед изложеното Върховният административен съд, шесто отделение,