Решение № 4803 от 18.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Върколова, чрез процесуален представител адвокат Т. Радуцов, срещу Решение 6230/01.11.2021 г., постановено по адм. д. 12488/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 2153-21-119 от 26.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ-София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер]/200/ от 15.06.2015 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ и касаторката е осъдена да заплати на Териториално поделение София-град към Националния осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева). Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормите на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 40 от НПОС, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, чрез процесуалния представител гл. юрк. Медарова, в представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-119 от 26.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е оставена без уважение жалбата на С. Върколова срещу разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - София-град, с което на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Върколова. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за установено, че със заявление МП 57988/11.05.2015 г. С. Върколова е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила изискуеми документи. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело на жалбоподателката осигурителен стаж, както следва: от първа категория - от втора категория - 00 год. 04 мес. и 11 дни и от трета категория - 24 год. 03 мес. и 23 дни; общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд - 24 години, 09 месеца и 07 дни. Въпреки, че Върколова отговаря на изискването за навършена възраст към датата на подаденото заявление - [възраст], като към този момент касаторката е била на [възраст], органът е преценил, че заявителката не отговаря на законовите предпоставки, регламентирани в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като няма общ осигурителен стаж от трета категория 35 години. В разпореждането е посочено, че не се зачитат осигурителни периоди в Железопътен завод София и ДФ "Строймашинженеринг". В производството е установено, че във връзка с многобройно постъпилите в ТП на НОИ София град през 2014 г. 2015 г. заявления от лица с приложени документи от осигурител ЖЗ Георги Димитров София и ДФ "Строймашинженеринг", за които са били констатирани различни нередовности са сезирали органите на прокуратурата със сигнал до СРП за 143 лица, сред които и жалбоподателката Върколова, е образувана пр. пр. 25488/2015 г., като на 30.05.2015 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, което не е приключило към момента на постановяване на процесния административен акт. Материалите по пр. преписка са изпратени на СГП, с оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК и по чл. 209, ал. 1 от НК. В хода на разследването е назначена и приобщена графическа експертиза, съгласно която подписите положени в издадените от ДФ "Строймашинженеринг" Удостоверения обр. УП 3 и обр. УП 2 от името на И. Радев не са положени от И. Радев и документите са неистински по см. на чл. 93, т. 6 от НК. Жалбоподателката е представила трудова книжка 2316, издадена на 09.06.1990 г. от Железопътен завод София. При извършената проверка на представената трудова книжка органът е посочил, че присъстващите в нея разпоредби на Конституцията и КТ първата и последните страници от същата никога не са били в сила едновременно, както и че трудовата книжка не е оформена съгласно изискванията на приложимата Инструкция 2492. По отношение на представеното Удостоверение образец УП 30 XIV 318/31.12.1993 г., издадено от Железопътен завод София е посочено, че същото е подпечатано с печата на несъществуващ към датата на издаването му осигурител и в същото не е посочено къде се намират разплащателните ведомости, на основание на които е издадено удостоверението, което се явява липса на изискуем реквизит. Съгласно приложен отговор от отдел "Осигурителен архив", относно съхранената разплащателна документация на правоприемника Рейлком ЕАД, отнасящ се до периода от 01.01.1992 г. до 30.06.2009 г., включващ част от периода 09.06.1990 г. 31.12.1993 г., за който жалбоподателката твърди, че е работила в ЖЗ Георги Димитров София, на длъжност [длъжност], при извършена проверка е установено, че липсва информация в тях за С. Върколова. Установено е и че през периода 01.01.1994 г. 31.12.1999 г. осигурителят СО Вагоностроене не е съществувал, като дейността му е прекратена с регистрацията на ДФ Транстехника , което противоречи на вписванията на стр. 8-11 от представената трудова книжка 2316/09.06.1990 г. Според административния орган от приложените удостоверения образец УП 3 303 3/18.10.2002 г. и УП 2 303 2/18.10.2002 г е видно, че вписаният БУЛСТАТ на ДФ "Строймашинженеринг" не е съществувал към датата, посочена като дата на издаване 18.10.2002 г., поради което същите са нередовни и не следва да се взимат в предвид при преценяването за отпускане на пенсия. И в двете удостоверения като ръководител е посочен И. Радев, като същият е работил като зам. директор на ДФ "Строймашинженеринг" за периода от 04.05.1987 до 01.12.1990 г. И. Радев е декларирал, че не работи и не се осигурява от 01.03.2000 г., поради което и не е възможно да е подписал като ръководител двата образеца, които са издадени от 18.10.2002 г. Подробно са описани и обсъдени и други относими обстоятелства. Срещу разпореждането от 15.06.2015 г. е предявена жалба с вх. 1012 21-1688 от 21.12.2018 г., с която С. Върколова е оспорила разпореждането. По реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО е постановено решение 2153-21-119/26.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което жалбата е оставена без уважение, като органът е приел, че са допуснати редица нередовности и несъответствия, водещи до извода за недоказаност на положения стаж от Върколова в Железопътен завод София за периода от 09.06.1990 г. 31.12.1993 г. на длъжност [длъжност] и в ДФ "Строймашинженеринг" /СО Вагоностроене ДФ Транстехника / за периода 01.01.1994 г. - 31.12.1999 г. на длъжностите бояджия и склададжия . За да отхвърли подадената пред него жалба решаващият съд е проверил и подробно е обсъдил гореизложените обстоятелства, описаните в процесния акт, като е споделил изводите на адм. орган. Взето е предвид и че от писмо от работодателя Сандитекс: ЕООД гр. Сандански, при който Върколова е работила в периода 12.12.2000 г. до 23.06.2003 г., непосредствено след процесните периоди, е заявил, че допълнителното възнаграждение (клас) й е било изплащано в размер на 4,8 процента, което е за 8 години трудов стаж, положен преди постъпването й през 2000 г. Такива несъответствия са били установени и по отношение на местоживеенето на лицето, като след направена справка в НБД Население , регистрите по гражданското състояние и и регистрите на населението било установено, че лицето С. Върколова ([заличен текст]) е с местоживеене в гр. София от 23.01.2015 г. Съдът също така е съобразил, че при извършена проверка в Регистъра на осигурените лица е било установено, че за периода 01.01.1997 г. 31.12.1999 г. за Върколова не са подавани данни за осигуряване от ДФ "Строймашинженеринг", нито от друг осигурител, както и че жалбоподателката не фигурира в приетите и съхранявани в ОА на НОИ разплащателни ведомости на "Строймашинженеринг" за отразения в представените документи период и за нея липсват данни и в приетата разплащателна документация на осигурителя ЖЗ София. Съдът е преценил е като неоснователно твърдението на жалбоподателката, че е изтекла погасителната давност по чл. 115 от КСО, с което според нея се погасява правото да се оспорва и оборва съдържанието на издадените официални документи, вкл. трудови книжки и удостоверения УП-2 Обоснован е извод, съобразно който от жалбоподателката в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, оборващи извода на адм. орган за липсата на валидни доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин осигурителен стаж за спорните процесни периоди, поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Проверяваното съдебно решение е постановено съобразно доказателствата и в съответствие с приложимите разпоредби на КСО. Обосновано съдът е приел за законосъобразен обжалвания пред него административен акт. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. По делото е установено, че лицето не фигурира в наличните ведомости. В представената трудова книжка 2316 от 09.06.1990 г. е вписан периодът в ЖПЗ-София, относно който следва да бъде съобразено приложено писмо от отдел "Осигурителен архив", според което в приетите и съществуващи на електронен носител в НОИ ведомости на "Рейлком" ЕАД, правоприемник на ЖПЗ, липсват данни за С. Върколова. Стажът в ЖПЗ е вписан на стр. 6 и 7 в трудовата книжка и освен с печат на ЖПЗ, така и с печат с надпис "ДСО БДЖ София ЖПЗ Георги Димитров", с който е заверено и удостоверение образ. УП-30, като такъв осигурител към датата на издаването не е съществувал. В трудовата книжка на стр. 8 - 11 е вписан и стажът в ДФ "Строймашинженеринг", с посочен осигурител СО "Вагоностроене" и печати на обединението. Във връзка с Решение 50/1989 г. на МС, СГС на основание чл. 11, ал. 2 от Указа за стопанска дейност е обнародвал в ДВ, бр. 40/26.05.1980 г., регистрацията под 27/25.04.1989 г. на държавна фирма "Транстехника" и прекратяването на дейността на СО "Вагоностроене". В тази връзка, в периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1999 г., не съществува работодател СО "Вагоностроене", респ. трудовата книжка е подпечатана от несъществуващ осигурител. Правилно съдът е преценил, че трудовата книжка не е оформена съгласно изискванията на Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, като не е поставен печат по начин да засегне двете страници, съгласно т. 6 от инструкцията. Съобразено е и че в представеното удостоверение УП-30 не се съдържат данни за ведомостите. Правилни са и другите установени от съда обстоятелства и формирани изводи, касателно съдържанието на приложените удостоверения, които се подкрепят от анализа на доказателствата. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. Предвид изложеното административният орган законосъобразно е отказал да зачете осигурителен стаж на С. Върколова в ЖПЗ - София за периода от 09.06.1990 г. до 31.12.1993 г., както и в ДФ "Строймашинженеринг" за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1999 г. и да ѝ отпусне ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-2 КСО. В същия смисъл е практика на Върховния административен съд по сходни казуси: решение 3699/11.03.2020 г. по адм. д. 9889/2019 г., решение 8216 от 25.06.2020 г. по адм. д. 8922/2019 г., решение 3210/06.03.2019 г. по адм. д. 2706/2018 г., решение 6235/24.04.2019 г. по адм. д. 13379/2018 г., решение 9785/21.07.2017 г. по адм. д. 2465/2017 г., решение 15922/19.12.2018 г. по адм. д. 238/2018 г. всички по описа на ВАС, шесто отделение. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователна се явява акцесорната претенция за разноски на касационния жалбоподател, а на ответника по касация на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ се дължат разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение