Решение № 9473 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2013 г.

Решение № 9473 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Руси Петров Тодоров, в качеството му на представляващ "Карима" ЕООД срещу решение № 1010 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 3042 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 081105010 от 6.04.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 364 от 13.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно начислен ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 207 от 2.10.2009 г. и № 310 от 27.07.2010 г., издадени от "Конкорт" ЕООД. Образувано е и по касационна жалба на Светослав Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- г р. Варна срещу същия съдебен акт, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 081105010 от 6.04.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 364 от 13.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно определено задължение за ДДС в размер на 1 407.60 лв. и лихва в размер на 324.09 лв. по повод отказано право на данъчен кредит по фактура № 208 от 8.10.2009 г. за данъчен период м. 10.2009 г., издадена от "Конкорт" ЕООД. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в съответните части и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - директорът на дирекция "ОДОП"-гр. Варна оспорва същата като неоснователна. Ответната страна по втората касационна жалба - "Карима" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Геновева Георгиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са основателни. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 081105010 от 6.04.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 364 от 13.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден в изпълнение на решение № 519 от 7.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна и е по повод осъществена ревизия за прилагането на ЗДДС. В хода й е установено, че ревизираното дружество за данъчни периоди м. 10.2009 г. и м. 07.2010 г. е упражнило право на данъчен кредит по фактури № 207 от 2.10.2009 г., № 208 от 8.10.2009 г. и № 310 от 27.07.2010 г., издадени от "Конкорт" ЕООД. По повод на първата фактура е издадена КИ № 0...214 от 20.10.2009 г. за доставка на 693.47 лв. царевица с единична цена 190.00 лв./тон. Предмет на доставките са царевица, слънчоглед и пшеница. По касационната жалба на "Карима" ЕООД. Тази касационна жалба е насочена срещу съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения ревизионен акт относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 207 от 2.10.2009 г. и № 310 от 27.07.2010 г., издадени от "Конкорт" ЕООД. Първата фактура е с предмет 1000 тона царевица и към нея има издадено КИ № 214 от 20.10.2009 г. за 306.530 кг, като е прието от органа по приходите, че от фактурираните като доставени 693.47 т царевица не е доказано реално осъществяване на доставка на общо 170.24 тона. По повод на 32.70 тона съдът е приел, че има представена пътно-прехвърлителна разписка за превозена стока с товарен автомобил с рег. № Н 1505 АХ, но липсва кантарна бележка чрез която да се установи къде е разтоварена царевицата - в склад на ревизираното дружество или на пристанище по негово нареждане, като липсват доказателства доставката да е от "Конкорт" ЕООД. Видно е от писмените бележки, представени от процесуалния представител на този касатор, какви точно доказателства са събрани в ревизионното производство - пътно-прехвърлителни разписки и конкрето такава под № 426 от 18.10.2009 г., кантарна бележка № 38291 от 18.10.2009 г. на пристанище Балчик и износна бележка № 3047 от 17.10.2009 г. на "Хикс Петрол" ЕООД. В касационното производство представя износна бележка № 3047 от 17.10.2009 г., товарителница серия V-33 № 731 от 17.10.2009 г. с превозвач "Хикс Петрол" ЕООД и кантарна бележка № 38291 от 18.10.2009 г. на пристанище Балчик. По повод на 97.90 тона царевица според съда са представени три броя пътно-прехвърлителни и кантарни бележки за царевица, доставени на пристанище Балчик. Според него, на тези разписки е посочено, че продавач е "Карима" ЕООД, а купувач е ФЗ "Панайотов и Щерев", като по делото липсват доказателства, че тези количества са доставени на ревизираното дружество от прекия доставчик "Конкорт" ЕООД. Според него процесната фактура под № 207 е от 2.10.2009 г. и тя не материализира действително данъчно събитие, доколкото по делото не е имало спор, че на 16.11.2009 г. "Конкорт" ЕООД е доставил на склад стока на ревизираното дружество. По делото не са обсъдени кантарни бележки № 38292 от 18.10.2009 г., № 38310 от 19.10.2009 г. и № 38311 от 19.10.2009 г. и пътно-прехвърлителните разписки към тях, подробно описани от адв. Георгиева., като не е обсъдена и последващата доствака по отношение на "ФЗ Панайотов и Щерев" ООД по фактура № 304 от 19.10.2009 г., издадена от "Карима" ЕООД както и констативен протокол от 17.11.2009 г., подписан между тези две дружества и съпътстващите го пътно. прехвърлителни разписки и товарителници. По повод на 39.64 тона царевица, във връзка с която съдът е направил уточнение за липса на данъчно събитие, то спорът в тази част следва да бъде съобразен със съставения ревизионен акт на дружеството получател по посочената фактура, с доставчик - ревизираното дружество. Втората фактура по повод на тази жалба е тази под № 310 от 27.07.2010 г., с предмет 1000 тона пшеница и КИ № 336 от 10.09.2010 г. с предмет 4.950 тона пшеница, като съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази част на спора, понеже на прекия доставчик "Конкорт" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Монтерей" ЕООД, като е съставен ревизионен акт № 031100761 от 17.05.2011 г., който е влязъл в сила след съдебно обжалване. В този акт е прието, че това дружество не е получило реално процесните 811.78 тона пшеница, поради което не би могло да прехвърли право на собственост върху процесната стока в посоченото количество. Защитната тези е насочена към липсата на произнасяне в тази част на спора по събраните доказателства, а именно на заключението по съдебно-счетоводната експертиза в тази част относно последващата реализация на 995.05 тона пшеница към "БГ Агро Търговска компания" ООД чрез две фактури № 471 от 4.08.2010 г. и № 480 от 10.08.2010 г. и към "Витагрейн БГ" АД по фактура № 468 от 27.07.2010 г. с предмет 1000 тона пшеница и конкретно осъществяване на транзитна продажба от "Карима" ЕООД на "Витагрейн БГ" АД чрез "Конкорт" ЕООД. Във връзка с реалността на процесната доставка се позовава на съставен ревизионен акт № 291300145 от 19.07.2013 г. на получателя по тази доставка "Витагрейн БГ" АД, в който не е осъществена корекция на данъчния резултат за процесния период. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено и делото се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане. Основателно е касационното възражение на този касатор, че делото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като в касационното производство същият представя несъбрани доказателства още в ревизионното производство. С оглед на дадената възможност на процесуалния представител на противната страна да даде становище по всички представени доказателства, то същият с молба от 7.03.2014 г. заявява, че представените доказателства следва да бъдат преценявани с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от АПК и понеже същите не са относими към спора, то тяхното приобщаване по делото е недопустима. Настоящият съдебен състав намира, че след като решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което се дължи преди всичко на липса на конкретни мотиви в съдебния акт, което да обоснове преценка от настоящата инстанция за правилността на същия, и което съставлява нарушение на съдебнопроизводствените правила, то последното следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане. При това следва да се преценяват и новопредставените доказателства относими към реалността на доставките. Със същите не се навеждат нови обстоятелства в нарушение на посочената процесуална разпоредба. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна. Тази касационна жалба е насочена срещу съдебното решение в частта, в която е отменен оспорения ревизионен акт и е признато право на данъчен кредит по фактура № 208 от 8.10.2009 г. за данъчен период м. 10.2009 г., издадена от "Конкорт" ЕООД. В хода на ревизионното производство е установена, че тя е издадена за 220 тона слънчоглед, като впоследствие е издадено КИ № 231 от 26.11.2009 г. за 27.060 тона недоставен слънчоглед. Впоследствие е издадено и КИ № 234 от 27.11.2009 г. за 192.940 тона слънчоглед с коригирана цена. От ревизираното лице са представени пътно-прехвърлителни разписки, кантарни бележки, пътни листове и товарителници, като административният орган е приел, че за 20.70 тона слънчоглед, доставен с автомобил ТХ 8752 на 14.10.2009 г. на пристанище Варна, 2 магазия, няма ППР с купувач ревизираното дружество, както и други такива, които да докажат, че то е получател по доставката. За посоченото количество от 20.70 тона слънчоглед е прието, че липсва реална доставка по чл. 25 от ЗДДС и е отказано правото на данъчен кредит. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт в тази му част е незаконосъобразен, понеже е налице кантарна бележка за слънчоглед, доставен с посочения товарен автомобил. Налице е и пътно-прехвърлителна разписка, с която се доказва доставката на същото количество слънчоглед със същия товарен автомобил. Разликата в тоната е приета от съда като резултат на разликата в кантарите, с които е извършено претеглянето на камиона, като различното отчитане от кантара на пристанището е както по отношение теглото на стоката, така и по отношение на самия казион. Касационното възражение е, че от прекия доставчик са представени 9 броя кантарни бележки на пристанище Варна за доставка на слънчоглед, в 8 броя от които като товародател е записан "Каргил България" ЕООД и в 1 брой "Хранекспорт Каргил", т.е. в тези кантарни бележки не фигурират в никакво качество двете търговски дружества страни по доставката. Освен това по тези кантарни бележки са представени 8 броя приемо-предавателни разписки, като в тях страни са двете дружества - доставчик "Конорт" ЕООД и получател "Карима" ЕООД. Посочената от съда приемо-предавателна разписка от 14.10.2009 г. е вписана срещу кантарна бележка № 104953 от 14.10.2009 г. и не може да бъде отчетена повторно към спорната кантарна бележка № 104946 от 14.10.2009 г., т.е. правилно е прието от ревизиращия орган, че не е налична пътно-прехвърлителна разписка с посочени в нея страни - двете дружества, с предмет прехвърляне правото на собственост върху слънчоглед, за която е издадена посочената кантарна бележка. В отговора по повод касационната жалба адв. Г. Георгиева застъпва тезата, че събраните в хода на ревизията разписка и кантарна бележка доказват реалното получаване на стоката на пристанище Варна от "Каргил България" ЕООД, в условията на транзитна продажба. В касационното производство са представени доказателства за извършена транзитна продажба от страна на ревизираното дружество, а именно договор за покупко-продажба от 6.10.2009 г. на 1000 тона слънчоглед, сключен между "Карима" ЕООД доставчик и "Хранекспорт БГ" ЕООД, получател, фактура № 306 от 7.10.2009 г., КИ № 329 от 10.11.2009 г. за намаляване цената на 100 тона слънчоглед и фактура № 330 от 10.11.2009 г. с предмет 3.140 тона слънчоглед. Представен е и констативен протокол от 23.10.2009 г. Застъпва тезата, че купувач на процесните 20.700 тона слънчоглед натоварени на кола рег. № ТХ 8752 от "Конкорт" ЕООД, чрез "Карима" ЕООД и "Хранекспорт БГ" ЕООД е "Каргил". С оглед на така представените доказателства за последваща реализация на стоката, предмет на процесната доставка и констатираното разминаване по повод цененето като доказателство на кантарна бележка № 104946 от 14.10.2009 г., и относимостта й към предмета на доставката по фактура № 208 от 8.10.2009 г. за данъчен период м. 10.2009 г., обжалваното решение в тази част следва да се отмени и делото върне за разглеждане от друг съдебен състав за преценяване на основния спор в тази му част - реалността на доставката, във връзка с която е издадена фактурата. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, каквито ще бъдат присъдени след приключването на съдебното производство, като в частта на присъдените съдебни разноски решението също следва да бъде отменено. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение