Решение № 6742 от 21.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител юрисконсулт К. Хаджиева, срещу решение 1410/06.03.2023 г., постановено по адм. д. 9195/2022 г. на Административен съд София- град. Изложени са доводи, че в частта, с която е отменен отказа на зам. - председателя на ДАБ при МС да предостави хуманитарен статут на чужденката Н. Наджех, гражданка на Ирак е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли постановеният съдебен акт да бъде отменен, а жалбата на Н. Наджех да бъде отхвърлена срещу решение 13570/08.09.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС в частта относно отказа да й бъде предоставен хуманитарен статут. Ответникът Н. Наджех, гражданка на Ирак, чрез С. Барак като законен представител, чрез адв. Филипова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Н. Наджех срещу решение 13570/08.09.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателката, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд е отменил оспореното решение на заместник - председателя на ДАБ при МС, в частта му, с която е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут, и е върнал преписката на органа за ново разглеждане, съобразно дадените указания. Със същия съдебен акт е отхвърлил жалбата срещу решението на заместник - председателя на ДАБ при МС в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец на Н. Наджех. По делото е установено, че Н. Наджех, гражданка на Ирак, е подала последваща молба за закрила чрез своята майка С. Барак. В проведеното интервю на 01.07.2022г., чужденката обосновала молбата си за международна закрила с проблеми от семеен тип насилствен брак и невъзможността да се обучава в училище във връзка със заканите на баща й да й намери съпруг и поради отказа му да й позволи да ходи на училище. Споделила е за тормоз от страна на баща й както към нея така и към майка й и нейните братя. Съдът установил, че бежанската история на жалбоподателката кореспондира и не се установяват противоречия с тези на нейната майка, която е в отделно производство по предоставяне на международна закрила. При извършена служебна било установено, че решения на ДАБ при МС по отношение на останалите членове на семейството са отменени. Приел е за правилен е изводът на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място съдът приел, че административния орган, предвид липсата на твърдения за преследване обосновано е преценил да отхвърли молбата за закрила, тъй като, по отношение на чужденката не може да бъде прието, че: съществува реална опасност от тежки посегателства изброени в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд приел, че заявените обстоятелства на чужденката като жертва на насилие, основано на пола, и уязвимата ситуация на дете следа да бъдат обсъдени на основанието по чл.9, ал.8 ЗУБ, което административният орган не е сторил. Съдът приел, че административният орган е игнорирал личните причини на Н. Наджех и не е обсъдил промяната и интегрираното й в Република България. Приел, че са допуснати съществени процесуални нарушение и като не са преценени рисковете при евентуално връщане в Ирак. Съдът обсъдил данните от справка с МД-1/03.01.2023г., от която се установява, че законите в Ирак и обичаите като цяло не зачитат свободата на движение на жените. Обсъдил е и Социален доклад /л. 200 от делото/, че в интерес на детето е да живее в сигурна и спокойна среда, където няма риск за живота му и да има възможност да продължи образованието си. Приел, че в процесното решение не е извършена преценка, съобразена с висшия интерес на детето, с неговата лична история и възможността за спокойно съществуване при евентуално връщане в страната на произход. Предвид възрастта на детето, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, още повече и при данните за конкретното място на произход. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт. Обоснован е изводът на съда, че в процесното решение не е съобразен висшия интерес на детето и административният орган не е обсъдил относимите факти и обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл.9, ал. 8 ЗУБ. Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба, че по отношение на непълнолетната кандидатка са спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗДет. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката относно най-добрия интерес на детето следва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето и по-конкретно да се съобрази, че в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че Най-добрият интерес на детето е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето(ЗЗДет). Нормата задължава административният орган, да спазва и стриктно да изпълнява императивните норми на ЗЗДет., което на първо място означава, че същия следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет., най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай органът не е обсъдил и следва да изложи мотиви по отношение на представените доказателства в хода на съдебното производство, от специализираните органи на закрила на детето, а именнно социалния доклад / с изх. ПР/Д-С-КС/607-001/04.01.2023 г., изготвен от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село. С него е дадено заключение, че в интерес на детето е да живее в сигурна и спокойна среда, където няма риск за живота му и да има възможност да продължи образованието си фактори, които не са налице в страната по произход. Правилен е и изводът на съда, че в административния акт липсва преценка от административния орган за евентуалните рискове при връщане на кандидатката в страната й на произход. От доказателствата по делото не може да се формира правно заключение, че висшият интерес на детето, зачитане на правата на човека и на човешкото достойнство, ще бъдат съхранени при връщане в Ирак. По силата на чл. 10 от Директива 2008/115, преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Решението на органа противоречи на изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 год. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Следва да се отбележи, че с решение 4313 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. 782/2023 г., IV о., е оставено в сила решение на АССГ за отмяна на решение 14412 от 28.09.2022 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на майката на чужденката и нейните братя, като преписката е върната на ДАБ МС за ново разглеждане и произнасяне по последваща им молба. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. В съображение 19 на Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета е посочена необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето. В съображение 18 е предвидено, че "висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите- членки при изпълнението на директивата. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. В конкретната хипотеза, административният съд безспорно е установил, липсата на извършена преценка съобразена с висшия интерес на детето, при преценка за наличието на други причини от хуманитарен характер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,